Той се намръщи.
— Какъв странен въпрос, зададен от толкова млада лейди.
— Ще ми отговорите ли?
— В града имаме една фабрика за преработка на памук — измърмори той.
Тя сви рамене.
— Хвърлете я в боклука. Аз говоря за основаването на истинска, процъфтяваща индустрия.
Усмивка на почуда се появи на устните му.
— Текстилна фабрика в Мемфис? Знаеш ли, че не съм се замислял върху това досега?
— Е, направете го — каза Миси решително. — Защо да не се оползотвори огромната реколта от памук тук, на място?
— Отлична идея — съгласи се той и бавно поклати глава. — Не мога да повярвам. Млада госпожица с глава на бизнесмен! Забележително!
Миси направи комична гримаса.
— Предполагам, че няма да дрънкате на всички, както повечето мъже в този град, че жената има въздух в главата си, а не мозък.
Той се засмя.
— Трябва да призная, че си се променила след твоята… злополука. Чух какъв смут си предизвикала със своите приятелки в деня, когато ударихте в земята трима от нашите разглезени синове.
Тя беше изумена.
— Искате да кажете, че сте знаели за облога между нас?
Той намигна важно.
— Мисля, че целият град знаеше.
— Великолепно!
— Много от нас с удоволствие наблюдаваха как Фонтено и неговата компания паднаха в собствената си клопка.
Тя се изкикоти.
— Харесахте ли вашата целувка, господин Бринкли?
— Искаш да кажеш нашата целувка — подразни я той.
Тя закачливо потупа ръката му.
— Ах, вие, хитър мошеник!
Той овладя усмивката си, погледна към една красива дама, която стоеше наблизо и разговаряше с Лавиния.
— Като предан съпруг не мога да си позволя да отговоря свободно по този въпрос. Ако бях по-млад щях да постъпя по друг начин. Но трябва да призная, че бях страшно впечатлен от твоята находчивост онзи ден.
Тя му хвърли предизвикателен поглед и се засмя.
— Значи, ако дойда при вас с планове за текстилна фабрика, вие ще ги финансирате?
Той повдигна едната си вежда.
— Разбираш ли, млада госпожице, че вървиш срещу обичаите и традициите на нашето общество…
— Да, естествено. Ще застанете ли до мен, или ще се скриете на безопасно място като другите?
Той подсвирна.
— Ще помисля върху това. Когато си готова, обади ми се.
Танцът свърши. Миси се учуди на безразсъдното си предложение към Бринкли. Какво правеше? Като искаше да създаде текстилна фабрика и да освободи робите, тя пускаше по-дълбоко корените си тука. Нима вече не искаше да се върне към стария си живот? Към истинския си живот обратно в двадесети век.
Като видя, че Фейбиан се върти наоколо засмян, обгърнал с ръце красива русокоса кокетка, Миси затвърди решението си да не пропуска танц. Танцуваше с всеки друг, само не и с Фейбиан. Освен това изпи доста от пунша и с напредване на вечерта вече се чувстваше пийнала.
Още нямаше десет часа, когато до нея се доближи Фейбиан.
— Е, свърши ли с флиртовете за тази вечер? — попита той нехайно.
— А ти? — присмя му се тя.
Той се усмихна помирително.
— Забелязах, че танцува много тази вечер. Разпрала си си подгъва. Мисля, че трябва да го оправиш.
Тя се усмихна и се опита да види къде е скъсана роклята, но тя беше прекалено широка.
— Не виждам скъсано. Но дори и да съм си съдрала роклята, кои го е грижа?
— Теб. Има опасност да направиш още едно премятане — каза той бавно.
— Много важно — изперчи се тя и сви рамене, а вътрешно се усмихна. Въпреки че беше пийнала, успя да разгадае тактиката на Фейбиан. Беше сигурна, че подгъвът й е наред. Той просто се опитваше да я накара да се качи горе. Трябваше ли да се улови на въдицата му? Или той да се улови на нейната?… Като се смееше на собствената си неприлична игрословица, тя се насочи към стълбата.
За свое изумление откри, че вероятността от предстоящо прелъстяване от Фейбиан я заинтригува и развълнува. Това чувство беше по-силно от вика на предупреждение. В крайна сметка, двамата се бяха устремили към този катаклизъм от седмици.
Е, нека да дойде. Колкото и да беше разочарована от настоящия си годеник, един хубав страстен вихър в пухеното легло би помогнал да се прояснят нещата. Фейбиан като годеник може и да беше за убиване, но тя беше разбрала, че като любовник нямаше да има цена.
Вече в спалнята, Миси застана пред огледалото — поигра си с къдриците, свали си накитите. След малко Фейбиан влезе. Наистина, не беше очаквала да почука!
Тя се обърна нетърпеливо. Беше застанал точно пред затворената врата. Поглъщаше я с поглед. Стомахът й се сви.
— Е, господин Фонтено? — въпросът й издаваше ненужно перчене. — Дошли сте да играете ролята на прислужницата ми? Да ми помогнете за уж разпрания подгъв?
Той се усмихна и се обърна да заключи вратата.
— Нямах предвид точно такава роля.
Звукът от плъзгащото се резе я изпълни с безсрамно еротично желание.
— Тогава, моля да ме просветиш — иронизира го тя, въпреки че сърцето и щеше да се пръсне.
— С теб от известно време имаме сметки за уреждане — каза той с измамна благост. Свали сакото си и го постави върху стола.
Тя облиза устни в очакване.
— Вярно е, че имаме.
— И мисля, че е дошло време да ги обсъдим.
— Така ли? Защо тази вечер?
— Мисля, че флиртът ти с Робърт Бринкли ме подтикна към това — каза бавно той, отвърза шалчето и започна да разкопчава ризата си. В следващите му думи имаше чувственост и предупреждение едновременно. — Ако искаш да кажеш „не“, Миси, бих те посъветвал да го кажеш сега.
Като се взираше в тъмните косми на великолепните му гърди, тя почувства, че устата й пресъхват. Усмихна се и започна да сваля фибите от косата си.
— Мислиш, че не съм жена, достойна за теб? — погледна го многозначително. — Как може да си толкова мъжествен? Баба ти и дядо ти са доста хилави.
Той се усмихна и хвърли ризата си на пода.
— Определено съм син на баща си.
— Наистина си. Ела и ме вземи, дръвник такъв.
И той го направи. Прекоси стаята с три крачки, сграбчи я и започна да я целува със смазваща жестокост. Пръстите му играеха в косата й. Чувството на безсилие, потискано от Миси седмици наред, се превърна в неудържим копнеж. Езикът му плячкосваше устата й. Изискваше капитулация, която тя без съпротива отдаваше. Собственият й език се бореше наравно с неговия. Наслади се на измъчената му въздишка. Не успяваше да го целуне достатъчно дълбоко, не успяваше да изтръгне повече от него.
