Тихо и силно смутена, тя изрече:
— Дали сме правили безопасен секс.
— Ще я убия! — Джеф скочи на крака. След това, като забеляза обърканото изражение на Мелиса, взе ръцете й и я погледна сериозен. — Мила, ядосах се, защото Лайза се бърка в чужди работи. Трябва да знаеш, че аз никога не бих те унижил…
— Но, разбира се, че знам. Просто ти предавам това, което ми каза тя.
— Знам — въздъхна той. — Истината е, че съм правил любов само един път в живота си. И двамата бяхме девствени. Но това не е най-важното — унило се засмя. — Това не те предпазва от деветмесечния вирус.
— О, скъпи! Цели девет месеца болест?
Усмихнат, той седна до нея и постави длан върху корема й. Очите му светеха странно, когато каза:
— Бременност, мила.
Тя отново се изчерви. След това се засмя.
— О, разбирам. Това е особеният вирус, от който ще ме заразиш някой ден.
— Господи, ти наистина си ангел! — беше му невъзможно да се въздържи. Сграбчи я и я зацелува жадно. След това оправи един кичур коса върху челото й.
— Мелиса, сигурна ли си, че си добре? Искам да кажа — след изминалата нощ?
Тя кимна и леко се отдръпна.
— Да, добре съм.
Джеф се изкашля.
— Трябва да ти призная нещо.
Мелиса се усмихна въпросително.
— Признание?
— Да — пое дълбоко дъх той. — Разбираш ли, Лайза е права. Снощи, когато ти казах, че няма начин да те предпазя от забременяване, не бях честен.
— Не си бил честен? — повтори тя объркана.
Той скръцна със зъби.
— По дяволите. Излъгах те.
Тя разшири очи.
— Излъгал си ме? Но защо?
Джеф я гледаше развълнуван.
— Защото те обичам толкова много, че с всякакви средства бих те направил своя съпруга, дори ако трябва да забременееш, и бих те задържал тук.
Очите й бяха пълни с тъга и укор, но усмивката й излъчваше обич.
— О, Джефри!
— Казах си — продължи самообвинително той, — че би трябвало да те предпазя от твоя самоунищожителен импулс да ме напуснеш и да се върнеш в миналото.
— Бедничкият ми! — прошепна тя.
Той стисна ръката й.
— Сърдиш ли ми се? Разочарована ли си от мен?
Тя тръсна глава.
— Не. Разбирам твоето желание да създадеш такава трайна връзка между нас.
— Не мога да понеса да те загубя — продължи напрегнато той. — Но същевременно не е честно от моя страна да те принуждавам по такъв начин. Разбери и се опитай да ми простиш: луд съм по тебе и вече не мога да контролирам действията си.
— Зная — каза тя, като го прегърна. — Станалото — станало. Не бива да се измъчваш повече.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Тя тръсна глава със съжаление и стана.
— Не мога.
Джеф скочи на крака след нея.
— Защо?
Сянка на обреченост помрачи очите й.
— Когато се върнах вкъщи късно снощи, отново видях лицето на Миси в малахитовия овал. Изглеждаше толкова нещастна! Разбрах, че иска по някакъв начин да се свърже с мен.
— Какво? — попита обезпокоен Джеф.
— Мисля, че двете се разбрахме — докосна ръкава му. — Тя си иска живота обратно.
— Мелиса, не! — извика той. — Не ми казвай, че е възможно отново да размените местата си!
Тя въздъхна.
— Мисля, че това е единственото, което трябва да стане. Нещо ми подсказва, че Миси ще намери начин да го направи.
— Да върви по дяволите! — прокле той и прегърна Мелиса силно. — Защо не може да напусне само тя?
— Аз живея нейния живот — каза Мелиса нещастно.
— Но това, което иска тя би могло да разсипе нашите съдби! — каза той страстно. — Не разбираш ли? Хората тук имат нужда от теб. Аз се нуждая от теб, твоите приятелки, Шарлот и Хауард също имат нужда от теб. Ще причиниш такъв ужасен катаклизъм в нашия живот. Никои от нас няма да бъде същият, след като ни напуснеш.
Тя стоеше измъчена.
— Ще носите спомена за мен в сърцата си, както и аз винаги ще мисля за вас.
— А какво ще стане с добрите дела, които си започнала? — възрази настъпателно той. — Кой ще убеждава Шели, Лайза и Дженифър да помагат в старческия дом? Кой ще чете на господин Диксън и ще прави маникюра на госпожа Рос?
— Моите приятелки ще продължават да идват тук. Зная, че ще го правят — настоя тя през сълзи. — Моето дело ще продължава да живее.
— Дело? — хвана лицето й с ръце и заговори раздразнен: — А ако имаме дете? Ако си бременна?
Тя прехапа устни. По страните й потекоха сълзи.
— Ще говорим за това, когато стане ясно. Междувременно…
— Да? — нежно избърса сълзите й с палец той.
Тя го гледаше с любов и яд.
— Не мисля, че трябва да рискуваме да се любим отново.
Той се отдръпна.
— Но ти твърдеше, че искаш моето дете?
— Искам го, но не се чувствам свободна да ти се отдам отново… докато не ми бъде разрешено да остана тук постоянно.
Той изпъшка.
— Не се притеснявай, няма да направя отново такова нещо. Всъщност, мислех си…
— Да?
Той я погледна сериозно.
— Мисля, че е време да те прегледа лекар.
Тя пребледня.
— Лекар? Но аз не съм болна!
— Разбира се, че не си, любима — каза усмихнат той.
— Означава ли това, че ще бъда натикана в едно от онези чудовища и ще бъда откарана за рентгенов преглед? — извика тя.
— Не, не така драстично — утеши я той. — Всичко, което се иска от теб, е да отидеш в лекарския кабинет, за да ти направят няколко обикновени тестове и инжекции.
— Инжекции?
Той кимна твърдо, примирен със съдбата си.
— Какво ще стане, ако те отнесат обратно в твоето време? Много болести, които в действителност са
