леки, в твоето време може да се окажат смъртоносни за теб. Трябва да си надеждно защитена най-малкото срещу дребна и едра шарка, заушка или тетанус.
— А, разбирам. Говориш ми за чудесата на съвременната медицинска наука?
— Да, никога няма да си простя, ако се върнеш в 1852 година, без да си получила защитеността, която може да ти даде нашето бреме. Може и да не успееш да направиш всичките имунизации, но трябва да ги започнеш.
— Разбирам — тя се разтревожи от думите му. — Джеф, начинът, по който ми говориш… Сякаш си се примирил, че ще ме загубиш, сякаш знаеш нещо, което аз не знам!
— Не бъди глупава — каза той сърдито. — Просто искам да се погрижа за твоето здраве. Ще отидеш ли на лекар? Мислиш ли, че си готова?
— Щом казваш, че така е най-добре, ще го направя. Ще ме изпратиш ли до кабинета на доктор Карнес?
Той се замисли за момент.
— Не, може би е по-добре да те прегледа лекар, който не е лекувал Миси. Майка ми познава един добър специалист — той я прегърна по-силно. — Можеш да го попиташ и за предпазването от бременност.
Тя се усмихна засрамена.
— Много добре, Джеф.
Той започна да я целува по лицето.
— Искам да разбереш, моя сладка любима, че ще се любим всеки ден, докато сме заедно. Мисля, че бих умрял, ако не го правим, и още… Няма да позволя да ме напуснеш. Чуваш ли ме? Няма да позволя!
Мелиса кимна. Очите й се напълниха със сълзи, когато устните на Джеф се сляха с нейните. Сега с цялото си сърце знаеше, че трябва да се завърне в миналото, но тя не искаше да му го каже, защото той със сигурност щеше да се опита да я спре.
Джеф също се измъчваше. Би дал живота си, за да я задържи, но трябваше да се подготви за вероятността да я загуби…
Глава 31
На следващата сутрин Миси тъкмо решеше косата си, когато нахълта Дулси с огромен букет в ръцете и сияеща го постави на тоалетката пред господарката си.
— Вижте какво изпрати току-що господин Фонтено! — каза тя.
Миси се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, и погледна нещастно към ароматните цветове: тъмночервено, нежнорозово, бледожълто… Благоуханията се смесваха упоително. Цветята болезнено напомняха за пълната й капитулация вчера пред Фейбиан, малко след позорната сцена в салона. Беше станала напълно уязвима от мъжа, когото приемаше за най-големия си враг. Всяка клетка от независимата й същност се противопоставяше срещу неговата власт, но тя не можеше да престане да го обича.
Борейки се срещу предателските си чувства, тя се изправи на крака, но залитна.
— Не ги искам! — каза ядно на Дулси. — Защо просто не ги изхвърлиш на боклука?
Лицето на Дулси посърна.
— Но, госпожице! Да се изхвърлят такива красиви цветя, е направо престъпление!
— Тогава ти ги вземи — каза тя, но като видя разочарованото лице на прислужницата, почувства угризение и съжали за казаното. — О, няма значение.
— Да, господарке.
Миси гледаше как Дулси оправя леглото й. За да се отвлече от обърканите си мисли, отбеляза:
— Между другото, говорих с баща си за твоето освобождаване, както и на останалите роби. Страхувам се, че не стигнах много далеч.
Дулси се изсмя.
— Госпожице, моля ви. Не говорете повече за това.
— Казвам ти, че за мен няма да има спокойствие, докато ти си поробена.
— Поробена? — повтори Дулси объркана.
Миси я попита:
— Можеш ли да рисуваш плакати?
Дулси се смути още повече и не можа да отговори нищо.
— Само стой и гледай — решително продължи Миси. — Ще направя всичко необходимо. Трябва да се сложи край на тази несправедливост. Дошло е време да порицаем баща ми за неговото самодоволно спокойствие.
— Да, господарке — смотолеви Дулси.
Миси все още седеше пред тоалетката. Учудена установи, че скрито от самата себе си се наслаждава на розите, изпратени от Фейбиан. Дори погали кадифените цветове.
— По дяволите! — изруга под нос тя. — Не рискуваш ли, като ми харесваш, Фейбиан Фонтено?
Един час по-късно Лавиния влезе в стаята на дъщеря си. Широко усмихната, носеше богато украсена метална кутия.
— Виж какво изпрати току-що Фейбиан за тебе!
— Не искам никакви подаръци! — отсече Миси раздразнено.
— Защо, Миси? Ти ме изненадваш — смъмри я Лавиния. — Как би могла да не приемеш такъв хубав подарък? — постави кутията в ръцете на дъщеря си. — Фейбиан се държи като принц. Кълна се, че момчето е било жестоко наранено от тебе.
— Кой го е грижа? — успя да промърмори Миси кисело, но не можа да устои и отвори кутията.
— Бонбони! — извика Лавиния, като пляскаше с ръце.
— Шоколадови — добави мрачно Миси За нещастие, тя обожаваше шоколад и не можеше да устои на изкушението. Поднесе кутията на майка си. — Ето, мамо, вземи. Карат ме да се размеквам, а не трябва.
Лавиния взе един бонбон, пъхна го в устата си и възкликна:
— Божествени са!
Миси изпъшка и също налапа един.
— Да, не са лоши.
Лавиния докосна ръката й.
— Надявам се, че си простила на Фейбиан необмислената му постъпка вчера. Джон и аз толкова искаме да ви видим женени и да ни дарите с внучета възможно най-скоро. От толкова години ние с баща ти очакваме да бъдем благословени още веднъж… Разчитаме на вас с Фейбиан да ни зарадвате с бебче.
— Не разчитай на това — измърмори Миси. Стомахът я присви от страх и ужасяваща горещина, когато си помисли, че вече може да е бременна. Да изостави Фейбиан, беше едно, но да го лиши от детето му?
О, господи! Какво щеше да прави? Едно нещо беше дяволски сигурно — нямаше да позволи на Фейбиан Фонтено да я прелъсти отново. Взе това решение, докато яростно дъвчеше четвъртия си бонбон.
Лавиния се усмихваше мъдро, докато излизаше от стаята.
Час по-късно пристигна кутия, пълна с копринени шалове, а след това — перлена огърлица и скъп френски парфюм.
Към обяд се появи и самият влюбен кандидат.
Миси се втурна надолу към салона, за да се скара с него, но когато го видя, я заляха противоречиви чувства. Въпреки това тя отсече:
— Фейбиан, искам да спреш да ми изпращаш подаръци!
Той само се усмихна.
— Да престана да те отрупвам с подаръци? Но как бих могъл да не го правя, моя сладка любима, когато съм твърдо решен да спечеля твоето благоволение?
— Само си губиш времето… и парите също! — вилнееше тя — Това няма да ти помогне!
Той се засмя. Прекоси стаята и я целуна по бузата. Повдигна брадичката й. Търсеше да срещне
