— Какво прави тук?
— Не зная.
— Крия се — отговори детето.
— Нямаше предвид това, Пенелопа — каза Мишката. — Пита за времето, когато те намерих.
— Крия се — повтори момичето.
— Искаш да кажеш, че извънземният, който те бе отвлякъл, се крие?
Пенелопа поклати глава.
— Той криеше мен.
Мишката кимна.
— От твоите родители?
Момичето отново поклати глава.
— Родителите ми са мъртви.
— Значи от властите — предположи Мишката.
— Не.
— От кого тогава? — леко повиши тон Мишката.
Пенелопа посочи с малкия си треперещ пръст през единствения прозорец на фургона към входа на хотела, където Гробаря Смит и Оли Трите юмрука крещяха на портиера.
— От тях.
2
Пенелопа заспа дълбоко, притиснала парцалената кукла до гърдите си. Корабът се отправи през тъмнината към сухия и прашен свят на Чероки. Мишката я изкъпа и нахрани, после намаза наранените й крака с мехлем и я сложи да спи. Едва тогава се присъедини към Мерлин в помещението за хранене. Бе сложил малко огледало на масата пред себе си и наблюдаваше съсредоточено ръцете си, докато правеше трикове с карти.
— Е? — попита той.
— Е какво?
Мерлин прибра колодата карти в джоба си.
— Тя каза ли нещо?
— Разбира се, че каза — отговори Мишката. — Знаеш много добре, че не е няма.
— А нещо полезно? — настоя той. — Като например защо някой ще наеме двама толкова скъпи убийци да я намерят.
— Говорихме вече за това — каза уморено Мишката. — Тя е малка и объркана. — Заповяда на един шкаф да се отвори и извади бутилка и чаша отвътре. — Много по-вероятно е да са преследвали нейния похитител. Помисли трезво — извънземният я отвлича, а семейството иска да я намери на всяка цена и наема двамата убийци за тази работа.
— В такъв случай трябва да се отървем от нея колкото се може по-бързо — заключи Мерлин. — Ако има награда, ще я поискаме на Чероки. В противен случай ще я оставим някъде, преди да са изпратили Смит и Оли след нас.
— На Чероки няма никакви власти — изтъкна Мишката, докато си наливаше питие. — Това е свят на Вътрешната граница и затова го избрахме.
— Има поща с обяви „Търси се“ и мощен междупространствен радиопредавател — отговори той. — Поне ще разберем дали дават награда за нея.
— Не знам дали това е награда в обикновения смисъл на думата, но очевидно някой предлага нещо, щом Гробаря Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай. — Мишката замълча за миг. — Ако е толкова ценна, че пращат професионални убийци и ловци на глави да я търсят, семейството й трябва да е страшно богато. Моето предположение е, че искат всичко да стане тихо и кротко. Може би има братя и сестри и не бива да се разгласява, че сигурността им е застрашена.
— Тогава как ще разберем коя е и от кое семейство? — попита Мерлин. — Не можем да публикуваме обява, че сме откраднали това малко русокосо момиче от извънземен похитител. Пет минути по-късно Смит и Оли ще са по петите ни. — Той впери замислен поглед в дългите си бели пръсти.
— Не знам. Може би този залък е прекалено голям за нас.
— Какво трябваше да направя? — тросна се Мишката. — Да я зарежа там ли?
— Не, предполагам, че не — Мерлин въздъхна дълбоко и запали малка пура. — Но имам лошо предчувствие.
— Не виждам защо — отпи от чашата тя.
— Защото ние сме дребни риби. Ако Гробарят Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай, здраво сме загазили. Освен това ми се струва, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат.
— А по-точно?
— Не знам — призна той. — Но продължавам да мисля за израза на лицето й, когато посочи към двамата убийци — сякаш ги бе виждала преди.
— Може би — съгласи се Мишката. — И какво от това? Сигурно са стреляли по нейния похитител и не са улучили, а в своето объркване тя е помислила, че са се целили в нея.
— В това е проблемът — рече Мерлин.
— Защо?
— Тези момчета не пропускат — той направи пауза и потърка замислено брадичката си. — Има и още нещо.
— Какво?
— Ловците на глави работят винаги сами. Знаеш ли колко средства ти трябват, за да ги събереш заедно? — Той я погледна разтревожено. — Ако тя е толкова ценна, защо ние не сме чули нищо?
— Когато си наистина богат, не се хвалиш със състоянието си, а го криеш.
— Не знам — отвърна Мерлин. — Имаш отговор на всичко… но въпреки това положението не ми харесва.
— Ще ти кажа какво ще направим — рече Мишката. — Когато слезем на Чероки, ще поразпитаме дискретно и ще се опитаме да открием коя е тя и кой я търси… Ще продължим да душим внимателно на всеки свят, на който спрем, докато разберем истината. Дотогава тя може да помага в представлението. Съгласен ли си?
— Мисля, че да. Въпросът е тя съгласна ли е?
— Какво имаш предвид? — попита Мишката.
— Ами ако тя иска веднага да си отиде у дома — където и да е този дом? — отговори Мерлин. — Каза ми, че извънземният я бил оковал. Ами ако реши да избяга от нас?
Мишката покати глава.
— Тя мисли, че съм я спасила — което и направих. Няма да е трудно да я задържа.
— Не мога да си те представя като майка.
— Защо не оставиш тази грижа на мен?
— Въпросът е все някой да се погрижи за това — заяви Мерлин.
Следващият час мина в мълчание — Мишката преглеждаше новините, а Мерлин упражняваше фокуса с трите монети. Изведнъж чуха как Пенелопа простена в съня си и Мишката отиде да я види в кабината.
— Какво има? — приближи тя до леглото на момичето.
Пенелопа изглеждаше объркана.
— Помислих, че съм пак там, където ме намери.
— Било е само сън — успокои я Мишката.
— Страх ме е — проплака момичето.
— Не се страхувай. В безопасност си.
Детето поклати глава.
— Наистина — настоя Мишката. — Утре ще се приземим на друг свят и ти ще започнеш да ни помагаш в представлението. Звучи забавно, нали?
— Няма да ми позволят.
