никоя друга.
— Може да са се спречкали — предположи Мишката.
— Ами нека да разберем.
Внимателно се приближиха до кораба, но Мишката бе права — двама мъже, тежко въоръжени, лежаха мъртви в основата на стълбата, която водеше към входния люк.
— Много странно — отбеляза Мишката. — Никой от тях не се е опитал да използва оръжието си.
— Какво ги е убило? — попита Мерлин.
— Този отляво като че си е счупил врата. По другия не виждам никакви следи.
— Люкът е отворен. Мислиш ли, че има още някой вътре?
— Има само един начин да разберем — отвърна Мишката, изкачи се по стълбата и влезе вътре.
— Пенелопа! — извика тя. — Добре ли си?
Внезапно, стискайки парцалената си кукла, малкото русо момиче изскочи от кабината си и се хвърли в ръцете й.
— Моля ви, не ме оставяйте повече сама! — разплака се то. — Толкова се изплаших!
— Всичко е наред — погали я Мишката по главата. — Никой няма да те нарани.
— Има ли още някой вътре в кораба? — попита Мерлин, като се изкачи през люка.
Пенелопа поклати глава.
— Не, само аз съм.
Мишката я накара да седне и приклекна до нея.
— Разкажи ми какво стана — помоли тя.
— Двама много лоши хора дойдоха тук, след като вие тръгнахте — отговори Пенелопа.
— Знам.
— Мисля, че искаха да ме вземат със себе си.
— И аз така мисля — съгласи се Мишката.
— Радвам се, че умряха.
— Аз също. Но как точно умряха?
— След като вие тръгнахте, ми стана самотно и изведох Дженифър да си поиграем, но наоколо няма никакви малки момичета. — Тя като че ли щеше да се разплаче отново. — Нямаше никой. — Замълча за момент. — Трябва ли да оставаме тук?
— Тръгваме след броени минути — отвърна Мишката. — Какво точно се случи с двамата мъже?
— Видях ги, че идват, уплаших се и побягнах. Скрих се в кораба, но оставих Дженифър на стълбата пред вратата.
— Искаш да кажеш пред входния люк?
— Пред вратата — повтори Пенелопа и посочи към отворения люк. — Единият от тях се спъна в Дженифър, падна и повече не помръдна.
— А другият?
— Той коленичи до първия да види дали е жив и нещо го ухапа.
— Нещо? Какво?
— Не знам. Живее в пясъка. Той изкрещя, хвана се за ръката и умря. — Тя стоеше вперила поглед в люка. — Бяха много лоши хора.
— Мерлин — обади се Мишката, — провери го.
Магьосникът излезе навън, докато тя успокояваше малкото момиче. Върна се след минута.
— Има нещо като ухапване на ръката си. Подуто е и зачервено. Лежеше върху него, иначе щяхме веднага да го видим. — Подсвирна тихичко и поклати учудено глава. — Ама че работа! И кажи после нещо против късмета на глупаците.
— Не съм глупава! — разгорещено извика Пенелопа.
— Не, не си — съгласи се Мерлин. — Но си страхотна късметлийка.
После се обърна към Мишката:
— Разпознах онзи със счупения врат.
— Ловец на глави?
— От време на време. Но убиец при всички положения.
— Ще трябва да се замислим добре за бъдещите си планове — рече Мишката.
— Съгласен съм — отговори Мерлин. — Следващият няма да се спъне в кукла или да стане жертва на извънземна змия. — Той затвори люка, влезе в контролната зала и включи моторите. — Но първо нека да се махнем от тази планета, преди още някой да реши да ни потърси.
— Добре. — Мишката сложи колана на Пенелопа, а после и своя, докато корабът се издигне в атмосферата. Когато излязоха в Космоса, Мерлин включи автоматичното управление и слезе при тях в малката трапезария.
— Щом са разбрали, че кацаме на Чероки, вероятно знаят регистрационния номер на кораба — каза той. — А ако го знаят, могат да ни открият, където и да отидем.
— Не можем да си позволим нов кораб, а едва ли е добра идея да откраднем някой.
— Съгласен съм.
— Тогава какво си намислил?
— Нека да навлезем във Вътрешната граница. Ще кацна на пет-шест свята и ще ви оставя на някой от тях.
— А ти?
— Ще ги накарам да ме преследват, докато ти разбереш коя е тя. — Мишката отвори уста да възрази, но той я прекъсна. — Виж, аз съм по-щастлив, когато бягам от неприятностите, а ти — когато се изправяш пред тях. Така че всичко ще бъде наред.
— Как ще държим връзка помежду си?
— Няма да държим — отговори Мерлин. — Ако имат нашия номер, могат да уловят всяко съобщение, което корабът получава или изпраща. Ще изберем едно място, където ще се срещнем, да кажем, след трийсет галактични стандартни дни от днес.
— А ако хванат първо теб?
— Е, това не е любимият ми сценарий — призна той, — но ако не взривят кораба, ще открият, че момичето не е при мен.
— Ще те накарат да им разкриеш къде сме. Не издържаш много на болка. Но дори и да издържаше, има хапчета, които ще те накарат да им кажеш всичко, което ти е известно.
— Знам. Точно затова вие ще хванете първия кораб за друга планета, след като ви оставя. Като не знам нещо, не мога да им го кажа.
— Но ще им кажеш къде смятаме да се срещнем след трийсет дни — изтъкна Мишката.
Мерлин се намръщи.
— Не бях помислил за това. — Сви рамене. — Значи не трябва да им позволявам да ме хванат.
— Не можем да разчитаме това — рече Мишката. — Поседя известно време мълчаливо, сетне каза: — Сетих се.
— Да?
— Няма да се срещнем след трийсет дни, но ако ми кажеш къде ще отидеш, ще изпратя някой, когото никога преди не си виждал, да те намери и да ти каже къде сме. Той ще те заговори само след като се убеди, че си сам и никой не те следи. Ако не е сигурен, няма да ти се обади, а ще изчакаме още трийсет дни, преди да опитаме отново.
— Лаская се от мисълта, че изглеждам мъжествен и се откроявам сред другите — каза сухо Мерлин. — Но истината е, че изглеждам напълно обикновен. Защо си сигурна, че ще ме забележи?
— Нали си магьосник, организирай представление.
Той се ухили.
— Знаеш ли, толкова отдавна не съм поставял обикновено представление, че въобще не помислих за това.
— Е, крайно време е да започнем да мислим — подхвърли мрачно Мишката. — Защото някой доста напряга ума си, за да ни залови.
