4

Мерлин кацна на Байндър Х, един от най-гъстонаселените светове на Вътрешната граница, остана колкото Мишката и Пенелопа да слязат и се отправи към галактическото ядро.

Три часа по-късно Мишката и Пенелопа бяха на път към Вечнозелената — свят-джунгла, открит едва преди две десетилетия. Останаха една нощ там, после се качиха на следващия кораб за Соломон, миньорска планета, където бяха намерени трите най-големи диаманта. Космодрумът бе в малкия, но оживен град Хагард и преди да се стъмни, Мишката нае стая в един обикновен хотел.

— Докога ще трябва да бягаме? — попита Пенелопа уморено, докато Мишката разопаковаше единствената им чанта с багаж.

— Докато съм сигурна, че никой не ни преследва.

— Гладна съм.

— Измий си ръцете и лицето и ще те заведа долу на вечеря.

Момичето влезе в банята, направи каквото му бе казано и излезе, протегнало ръце за проверка.

— Много добре — кимна Мишката.

— Хубаво — зарадва се Пенелопа. — Искам да ме харесваш.

— Аз те харесвам дори когато ръцете ти са мръсни. В края на краищата ти си едно много приятно момиче. Просто не бих се здрависала с теб, ако са ти мръсни ръцете.

— Наистина ли ти харесвам?

— Да, наистина.

— И ти ми харесваш. — Детето замълча за миг. — Ще ми бъдеш ли приятелка завинаги?

— Разбира се, защо да не бъда?

— Не знам. Много хора се преструват, че са ми приятели, но се оказва, че не са.

— Така ли? Кои?

— Много хора.

— Искаш ли да поговорим за това?

Пенелопа поклати глава.

— Гладна съм. Дженифър също.

— И аз. Вземи Дженифър и да отидем да вечеряме

Напуснаха стаята, слязоха с асансьора до фоайето и влязоха в ресторанта. Мишката огледа внимателно хората по масите, без да е сигурна какво точно търси. Надяваше се да разпознае евентуалния преследвач на Пенелопа по издайническа подутина от оръжие или подозрително държане. Но всеки по Вътрешната граница носеше оръжие, а за щастие никой не им обърна внимание.

Избраха си меню от компютъра, Мишката помогна на Пенелопа да прочете някои от предложените ястия, после се настаниха удобно да изчакат вечерята.

— Ако ще бъдем приятелки завинаги — започна Мишката, — трябва да знам повече за теб. През последните няколко дни бяхме толкова заети да бягаме, че не успяхме да се опознаем.

— И на мен ми се иска да знам повече за теб — съгласи се Пенелопа.

— Така ще е честно.

— Защо те наричат Мишката?

— Защото съм дребна — отвърна тя. — И защото минавам там, където повечето хора не могат.

— Като вентилационния отвор на пералнята ли?

Мишката кимна.

— Точно така.

— Защо беше там?

— Защото на това място Мерлин изнасяше представление.

— Харесват ми неговите фокуси — въздъхна Пенелопа. — Интересни са. Съпруг ли ти е?

Мишката се изсмя.

— Слава Богу, не. Той ми е само делови партньор.

— Обичаш ли го?

— Не.

— Харесваш ли го?

— Да.

— Повече от мен?

— Все още не знам много неща за теб, Пенелопа — отговори Мишката. — Но съм сигурна, че след като се опознаем, никого другиго няма да харесвам повече от теб.

— Надявам се — заяви момичето.

— Сега е мой ред да задавам въпроси.

— Добре.

— Кой е родният ти свят?

— Не знам.

— Не питам за този, на който си родена. Имам предвид света, където живееш.

— О, Соломон.

— Но това е светът, на който сме сега — изтъкна Мишката.

— Тогава това е моят дом сега.

— Нека опитам по друг начин. Къде си отраснала?

— Навсякъде.

Мишката се намръщи.

— Къде живееха родителите ти?

— С мен.

Един сервитьор донесе вечерята им и Мишката спря с въпросите си. Докато чакаха десерта, тя опита отново.

— Знаеш ли защо те отвлече извънземният?

— Какво е „отвлече“? — попита Пенелопа.

— Защо те открадна от семейството ти?

— Не стана точно така. Той ме открадна от Джими Неделята. — Тя спря замалко, като че ли да премисли какво е казала.

— Той ме спаси от Джими Неделята — промени отговора си Пенелопа, — но се държеше лошо с мен.

— Джими Неделята — повтори Мишката. — Той беше ловец на глави. Чух, че намерили тялото му на Гленарис V.

— Гленарис IV — поправи я Пенелопа. — Никой не живее на Гленарис V.

— И казваш, че извънземният те е откраднал от него и го убил?

— Той ме спаси от него — натърти Пенелопа. — Джими Неделята щеше да ме нарани. — Тя продължи замислено: — Не знам кой го е убил.

Мишката изглеждаше озадачена.

— Защо ще иска да те нарани?

Пенелопа сви рамене.

— Не знам.

— Може би просто си мислела, че ще те нарани. Вероятно е бил груб човек.

— Щеше да ме убие — повтори твърдо Пенелопа.

— Не разбирам.

— Онези двамата мъже на Чероки също искаха да ме убият.

— Не, не искаха — възрази Мишката. — Щяха да те вземат от нас и да те върнат на твоето семейство.

— Нямам никакво семейство.

— Трябва да имаш все някого — братовчед, чичо, нещо подобно.

Пенелопа сви рамене.

— Може би.

Вы читаете Гадателката
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату