Малко нагарчаше, но утоли жаждата й след ходенето по горещите и прашни улици. Бързо я изпи и си поръча още една.
Минута по-късно Мерлин се присъедини към нея.
— Откри ли нещо? — попита я, докато сядаше на стол с висока облегалка.
— Не, а ти?
Той поклати глава.
— Абсолютно нищо. Какво ще правим сега?
— Довечера ще дадем представление както обикновено и ще отлетим. На този свят един ден е предостатъчен. Господи, чудя се дали ще успея да открадна достатъчно, за да си платим горивото.
— А момичето?
— Не можем да я оставим тук — Мишката беше непреклонна. — Идва с нас, докато приберем наградата или намерим някое безопасно място за нея.
— Дано да е по-скоро!
Той стана да си поръча питие. Когато се върна и седна отново при нея, висок слаб мъж се отдели от бара и се запъти към масата им. Черното му облекло бе майсторски ушито и безупречно чисто, ботушите — направени от кожите на някакво екзотично арктично животно в бяло и синьо, а в колана му бе втъкната малка брадвичка.
— Имате ли нещо против да седна при вас? — обърна се към тях той, издърпа един стол, изчисти червения прах с ленена кърпичка и седна.
— Познаваме ли се? — попита подозрително Мерлин.
— Вие мен не — отговори високият мъж. — Но аз ви познавам.
— О!
Мъжът кимна.
— Вие сте магьосникът, който покорява световете на Вътрешната граница, нали?
— Кой иска да знае?
— Казвам се Маклемор — отвърна онзи. — Джак Маклемор Сатъра. Може би сте чували за мен?
— Опасявам се, че не — изрече Мерлин.
— Е, галактиката е голяма — сви леко рамене Маклемор. — Няма причина да знаете името ми. А вие сте Мерлин Магьосника, нали?
— Мерлин Великолепния — поправи го Мерлин. — А това е моята асистентка — добави той и посочи към Мишката.
— Приятно ми е да се запозная с вас — усмихна й се високият мъж.
— Къде видяхте мое представление? — заинтересува се Мерлин.
— О, никога не съм ви гледал — възрази Маклемор. — Не се интересувам много от магия.
— Значи не съм ви разбрал правилно — извини се Мерлин. — Май казахте, че сте били на мое представление.
— Казах, че знам кои сте. Това не е едно и също. — Замълча за миг. — Както и да е, иска ми се да ви почерпя с по една бира и да си поговорим по работа.
— Какво продавате? — попита Мишката, като незабелязано извади ножа от ботуша си, но продължи да държи ръцете си под масата.
Маклемор се усмихна.
— Нищо не продавам, мадам. Не се занимавам с продажби.
— Добре — съгласи се тя студено. — А какво купувате?
Той продължи да се усмихва.
— Да ви призная истината, не се занимавам и с покупки.
— Какъв бизнес въртите тогава?
— Ами това-онова. — Той се обърна към Мерлин. — Преди няколко дни бяхте на Уестърли, нали?
— Засяга ли ви? — запита Мерлин.
— Не ме интересува къде ходите — отговори Маклемор. — Уестърли е като всеки друг свят, дори по- добър от повечето. — Внезапно се наведе напред и напрегнато се взря в магьосника. — Но докато бяхте там, вие взехте нещо, което не ви принадлежи. — Той направи малка пауза. — А това вече ме засяга.
— Не знам за какво говорите — отвърна Мерлин.
— Мисля, че знаете — настоя Маклемор. — Говоря за нещо, което сте взели от стая на извънземен.
— Аз съм магьосник, а не крадец — защити се Мерлин. Замълча за миг и срещна погледа на Маклемор. — Но просто от любопитство, колко струва този липсващ предмет?
— Мисля, че знаете, иначе не бихте го взели.
— Нищо не съм взимал.
— А аз мислех, че ще говорим делово — въздъхна Маклемор. — Вместо това вие оскърбявате моята интелигентност. Кой нормален човек не би се обидил при това положение?
Той отново се усмихна, но само с устни, очите му останаха студени и безчувствени.
— Уверявам ви, че не съм възнамерявал да ви оскърбя. А колкото до работата — продължи внимателно Мерлин, — не съм чул никакви делови предложения досега.
— Все още сте живи — отговори Маклемор. — Но това няма да е задълго.
Мерлин изглеждаше повече отегчен, отколкото уплашен.
— Заплашвали са ме специалисти.
Той протегна ръка нагоре, щракна с пръсти и в следващия миг вече държеше малък лазерен пистолет, насочен към главата на високия мъж.
— Много добре — призна Маклемор. — Може би трябва и аз да се позанимавам с магия.
— А може би трябва по-малко да си пъхате носа в чужди работи — отряза го Мерлин.
— По-добре е да се споразумеете с мен. Ще ви се наложи да го направите с някого, преди да си тръгнете от тази планета.
— Никой не знае, че сме тук.
Маклемор се изкиска развеселено.
— А аз как разбрах — или си мислите, че живея на тази кална дупка? — Той се обърна към Мишката. — Ще срещнете много други хора, които няма да са дружелюбни и разумни като мен, госпожо. По-добре кажете на вашия приятел да се споразумее с мен, докато може.
— Все още не съм чул никакво предложение — отбеляза Мерлин. — Или ми кажете какво търсите и колко сте готов да платите, или отивайте да досаждате на някого другиго.
— Вече ви направих доста щедро предложение — ще живеете.
— Май забравяте кой държи пистолета.
Маклемор вдигна рамене и отговори небрежно:
— Това не е нещо, което ще забравя лесно. За Бога, та всеки в тая таверна вижда, че сте насочили оръжие срещу мен. — Внезапно се усмихна. — Но не знаете кои са моите хора…
— Мишке? — попита Мерлин, без да сваля очи от мъжа пред себе си. — Някакви предложения?
— Няма никакви помощници — обади се студено Мишката. — Хора като него винаги работят сами.
— И аз мисля така — кимна магьосникът.
— Ако не иска да си тръгне, застреляй го — предложи Мишката.
— Има доста свидетели — напрегна се внезапно Маклемор.
— Не им пука за никого от нас — отговори Мишката.
— Извинете ме, че го казвам, но вие сте една жестока малка дама, госпожо — заяви Маклемор, а дясната му ръка леко се премести към брадвичката, затъкната в колана му.
Внезапно Мишката се изправи и хвърли ножа си по него. Улучи го в рамото, той извика от болка.
— Никой не може да се отнася така с Джак Сатъра! — изрева мъжът, като несръчно се опитваше да докопа брадвичката с лявата си ръка.
Чу се тихо бръмчене от лазерния пистолет на Мерлин и Маклемор се строполи на пода, главата му пушеше и цвърчеше.
— Чудесно — измърмори Мерлин, срещайки погледите на хората от бара, които се бяха обърнали да видят какво става. — Сега какво?
