— Абсолютно сигурна ли си, че това същество е наш приятел?
— Аз съм неин приятел — обади се Лъжекостенурката. — Нямам причина да ти желая злото, но не ме е грижа за теб, както и теб не те е грижа за мен.
— Той ни спаси, нали? — намеси се и Пенелопа.
— Не съм той, Гадателко — прекъсна я извънземният. — Но можеш да ме третираш като мъж, ако ти харесва.
— Няма значение — отвърна момичето. — Ти си ми приятел и това е най-важното.
— Какво правеше на Калиопа, щом не си чакал Пенелопа? — попита Мишката.
— Чаках Пенелопа — отговори Лъжливата костенурка.
— Май каза, че не си знаел за нашето пристигане на Калиопа — остро натякна Мишката.
— Така е.
— Тогава как си ни очаквал?
— Корабът ми се повреди близо до системата на Калиопа и бях принуден да кацна там, за да направя ремонта. Тъй като нашите пари не вървят на Калиопа, наложи се да си намеря работа, за да платя.
— Сега работи добре, а и никой не се опита да ни спре. Очевидно си платил за ремонта, преди да ни срещнеш.
— Вярно е — съгласи се извънземният, — но трябваше да платя и за подслон и храна. Щях да събера необходимата сума утре.
— И какво общо има това с очакването на Пенелопа?
— За мен е очевидно, че Гадателката е уредила да кацна на Калиопа и да остана там, докато мога да й бъда полезен.
— Това е абсурдно — възкликна Мишката. — Та тя дори не знаеше кой си ти и къде ще бъдеш.
— Попитай я.
— Пенелопа — Мишката се обърна към малкото момиче и я погледна въпросително, — истината ли казва?
Пенелопа се размърда неловко върху стола си.
— Донякъде — рече накрая тя.
26
Мишката се вгледа напрегнато в Пенелопа.
— Какво означава това: донякъде? — попита накрая.
— Знаех, че на планетата има един добър човек и че той е наш приятел. Исках да остане там, докато го срещнем — тя млъкна и се опита да подреди мислите си. — Не знаех, че е Лъжекостенурката или как изглежда, но допусках, че не е човек. И по някакъв начин си помислих, че ще е в Нов Гомор, а когато отидохме там, знаех, че ще е на карнавала.
— Но той работеше два дни точно срещу нас, а ти не го позна.
— Нямахме нужда от него преди идването на Главореза Янки.
— Но нямаш нищо общо с негово спиране на Калиопа?
— Така мисля — отговори Пенелопа.
— Не знаеш ли?
Малкото момиче поклати глава.
— В главата ми има толкова странни картини. Не мога да разбера повечето от тях.
— Гадателката расте, а с нея растат и силите й — намеси се съществото. — А тя ще расте в мир и спокойствие на моята планета… — Обърна се към Пенелопа. — Ако поиска.
— А ако не поиска? — попита Мишката.
— Ще е хубаво да не ни преследват повече — обади се малкото момиче.
— Нека първо да видим какъв е неговият свят, преди да правим дългосрочни планове — отвърна скептично Мишката.
— Това е кислороден свят с много ниско ниво на замърсяване и гравитация, малко по-висока от вашата — обясни Лъжекостенурката. — Моретата са зелени, тревата е в златисто наситени цветове, планините са високи и величествени, със снежни върхове. Повечето от нашата фауна е изчезнала, но сме направили огромни резервати за оставащите видове. Така че се надяваме някой ден да населим планетата с техните потомци.
— Как се нарича вашия свят? — попита Мишката.
Лъжекостенурката изговори непроизносима чужда дума.
— На вашия език — продължи той — ще се преведе като Лятно злато. — После добави замислено: — Това е най-красивото място в цялата галактика.
— Щом е толкова красиво, какво правеше на твоя кораб на светлинни години от нея?
— Търсех Гадателката — отговори спокойно Лъжекостенурката.
— Как въобще разбра, че съществува Гадателка, която да търсиш? — поиска да узнае Мишката.
— До нас стигна слух, че човешко дете притежава силата да предвижда бъдещето и че заедно с придружителката си са на свобода на Вътрешната граница. По-нататъшните проучвания откриха, че се казва Пенелопа Бейли и че за последен път е забелязано в компанията на известен комарджия, познат под името Краля на залаганията… Знаехме, че правителства и могъщи хора ще търсят момичето за свои цели, така че решихме да я открием първи.
— Галактиката е доста голяма — отбеляза Мишката. — Как очакваше, че ще я намериш само с тази информация?
— Не очаквах.
— Не мисля, че разбирам.
— Очаквах тя да открие мен.
— Защо? — попита изненадана Мишката.
— Защото аз единствен от всички, които я търсят, не искам да й причиня нищо лошо.
— И очакваше да те открие само заради добрата ти воля и нищо друго? Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувала.
— Но въпреки това тя ме откри, нали? — отвърна меко извънземният.
Мишката не каза нито дума в отговор.
— Има ли деца на Лятно злато, с които да си играя? — обади се след няколко минути Пенелопа.
— Ще се уреди, Гадателко.
— Чудесно — възкликна ентусиазирано Пенелопа. — Най-после успях да си поиграя с няколко момичета на Калиопа и…
Внезапно тя застина и на лицето й се изписа страх.
— Какво има, Пенелопа?
— Той.
— Кой?
— Ледения. Вече ни преследва.
— Кой е Ледения? — попита Лъжекостенурката.
— Лош човек. Всички други искат да ме хванат, а той иска да ме убие.
— Няма да успее, Гадателко.
— Тогава защо ме плаши толкова? — сълзи се стичаха по бузите на момичето.
— Защото още си дете и не осъзнаваш какво точно значи да си Гадателката — отвърна Лъжекостенурката. — На Лятно злато ще те пазим, докато пораснеш голяма и силна, за да се изправиш срещу съдбата си, каквато и да е тя.
— Междувременно какви оръжия притежава този кораб? — попита Мишката.
— Никакви, това не е военен кораб.
— Колко далеч сме от Лятно злато?
Извънземният натисна един бутон и прочете символите, които се появиха веднага върху светещия екран на компютъра.
— Около два галактически стандартни дни.
