— За колко време ще стигнем до нея? — попита Мишката.
Извънземният попита навигационния компютър.
— Приблизително шест стандартни часа.
— А нашите преследвачи? Колко време ще им трябва на тях?
— Ще имаме три или четири часа преднина, тъй като те са по-близо до Лятно злато.
— Тогава да се отправяме към Маккалистър II.
— Направих това в момента, когато Гадателката го избра.
Мишката се обърна към Пенелопа.
— Знаеш ли нещо за Маккалистър?
— Не.
— Може би не се изразих както трябва — Мишката замълча за миг. — Можеш ли да видиш какво ще ни се случи там?
— Не — повтори Пенелопа.
— Тогава защо избра тази звезда?
Пенелопа вдигна рамене.
— Просто имам някакво чувство.
— Е, досега чувствата ти винаги са били в наша полза — въздъхна Мишката.
Извънземният отиде до трапезарията и се върна с още два контейнера с вода.
— Благодаря — Пенелопа прие контейнера.
— Маккалистър II е човешка колония. Ще можеш да получиш храна там, Гадателко.
— Да се надяваме — отвърна Пенелопа, — много съм гладна.
— Много съжалявам, Гадателко. Бих ти дал моята, ако можеше да я ядеш.
— Знам това — момичето го погледна замислено. — Може би ще е по-добре, ако опаковаш малко от своята храна.
— Защо, Гадателко?
— Може би ще имаш нужда от нея.
— Така и ще направя, Гадателко — извънземният се запъти отново към трапезарията.
— За какво е всичко това? — попита Мишката.
— Просто си мисля, че Лъжекостенурката скоро ще има нужда от храната си.
— Но той има цяла кухня, пълна с продукти.
Пенелопа не й отговори и когато Мишката я погледна, за да види дали я е чула, изражението на момичето беше странно напрегнато и съсредоточено.
— Тя чете бъдещето — каза Лъжекостенурката, като се върна в пилотската кабина.
— Или поне се опитва да го разбере — съгласи се жената.
Пенелопа не помръдна почти пет минути и накрая Мишката протегна ръка и я раздруса за рамото.
— Какво има? — попита момичето.
— Изглеждаше така, сякаш си в транс. Никога не съм те виждала такава и се разтревожих.
— Добре съм.
— Какво правеше?
— Опитвах се да видя напред.
— Никога преди не си изпадала в транс.
— Какво е „транс“?
— Да стоиш неподвижна и напрегната, като че ли не знаеш къде си и с кого си.
— Гледах по-напред от обикновено, затова се концентрирах по-силно — обясни Пенелопа.
— Видя ли нещо?
— Да.
— И?
— Видях да се приземяваме на Маккалистър II. Мъжът на летището ще е много любезен с нас. Ще ми даде сандвич, малко плодове и чаша чай.
— Ще се приземи ли още някой, докато сме там?
— Зависи колко ще останем. Повечето от тях знаят, че сме променили курса си — отговори Пенелопа.
— Колко кораба ни следват?
— Много.
— Включително Карлос и Вечното хлапе?
— Да, но няма да ни настигнат преди Маккалистър.
— Колко ще останем на Маккалистър II? — попита Мишката.
Пенелопа се намръщи.
— Не знам.
— Час? Един ден? Седмица?
— Зависи какво ще кажа на Лъжекостенурката. А аз трябва да реша дали да му кажа или не, дали е правилно.
— Да му кажеш какво?
— Трябва да реша — повтори Пенелопа и минута по-късно започна да люлее Мариан, като че ли за успокоение.
Пет часа по-късно Лъжекостенурката започна да намалява скоростта на кораба, а двадесет минути след това се приземиха на малък космодрум точно зад Търговския град.
— Ще напълня резервоарите, докато търсите храна — обяви извънземният, когато тримата излязоха през люка.
— Недей — спря го Пенелопа, която бе взела Мариан със себе си.
Мишката се озадачи, но Лъжекостенурката само кимна.
— Както кажеш, Гадателко. Ще ви чакам тук.
— Моля те, ела с нас. Точно сега не трябва да се разделяме.
Извънземният ги последва, без да продума повече.
Влязоха в малкия ресторант на космодрума и сервитьорът бе наистина толкова любезен, колкото бе предсказала Пенелопа. Докато чакаха храната, Мишката се обърна към малкото момиче:
— Добре, вече готова ли си да ми кажеш какво става?
— Да — изрече нещастно Пенелопа и замълча за миг. — Трябва да направим едно лошо нещо.
— Какво?
— Трябва да откраднем космически кораб.
— Подозирах, че това имаш предвид.
— Не искам да го правим. Грешно е да се краде. Но ако не сменим кораба, ще ни хванат много бързо.
Сервитьорът се върна с тяхната поръчка и Мишката не проговори, преди той да се отдалечи отново.
— Смяната на кораба ще заблуди ли преследвачите?
— Повечето от тях. Ще открият какво сме направили, но ще сме толкова далеч, че няма да могат да ни последват.
— Всички имат космическо радио, защо не поддържат връзка помежду си?
— Защото всеки иска наградата само за себе си. Никой няма да помогне на другиго да ме хване пръв.
— Какъв кораб ни трябва, Гадателко? — намеси се извънземният.
— Онзи — Пенелопа посочи лъскав син кораб, готов за излитане на полето пред хангарите.
— Онзи синия? — попита Мишката.
— Да.
— Но той е съвсем на открито — несигурно рече Мишката. — Може би трябва да вземем някой друг.
— Не бива да поставяш под съмнение думите на Гадателката — обади се спокойно Лъжекостенурката. — Тя е видяла, че имаме нужда точно от този кораб. Това е всичко, което трябва да знаем.
