— Способна е да предсказва бъдещето. Ти разбираш ли какво означава това?
— Означава, че няма да седна срещу нея на масата за покер.
Тридесет и две въздъхна тежко.
— Май не разбираш колко сериозно е положението. Тази жена може да предвиди резултатите от различни военни и политически начинания и според нашите сведения е станала враг на идеалите, които Демокрацията изповядва. Следователно е най-голямата потенциална заплаха за нас, дори за господството на човешката раса. Абсолютно неприемливо е да търпим това и в бъдеще.
— Колцина пратихте досега да я очистят?
— Защо предполагаш, че сме пращали някого?
Индианеца се разсмя.
— Няма да търсиш маша из панделата, ако твоите бабаити не са се издънили.
Тридесет и две го изгледа преценяващо.
— Изпратихме осем агенти, един след друг. Досега щяхме да сме доволни и да я приберем, вместо да я ликвидираме. Вече нямаме избор.
— Какво стана с осемте агенти?
— Първите седем са мъртви.
— А осмият?
Белокосият сви рамене.
— Още е там.
— Май вече му нямате вяра?
— Не е това причината. Доколкото съм чувал, трудно е да се намери по-способен от него.
— А защо го отписахте?
— Плановете ни се промениха. Както вече споменах, вчера получихме изрична заповед да ликвидираме жената. А онзи човек бе натоварен със задачата да ни я доведе жива.
— Щом вече е на мястото, защо просто не му кажете, че има нова заповед?
— Защото действа под прикритие на вражеска територия. Не искаме да го излагаме на риск, като опитаме да се свържем с него. — Тридесет и две се намръщи. — Освен това е от Вътрешната граница и нищо не го свързва с Демокрацията. Общо взето, обикновен наемник, който се подчинява само на временния си работодател. Възможно е онзи да има свои причини, за да иска Оракула жива.
— Щом може да оплеска работата, издайте го и толкоз.
— Ако успее да се свърже с нея — нещо, в което седем мои агенти се провалиха — искам да знам как го е направил. Освен това, срещу човек, виждащ бъдещето, няма прикритие. Не допускам и сянка на съмнение, че тя знае защо наемникът е там.
— Не разбирам — промърмори Индианеца и зарови пръсти в несресаната си черна коса. — Ако вече знае за него, защо не му види сметката? И защо толкова ви е страх да го потърсите?
— Тя вижда какво ще се случи, но според нас не може да прозре какво става сега — отговори Тридесет и две. — С други думи, тя знае, че той смята да я отвлече по някое време, но не и къде е той точно в този миг.
— Сигурен ли си? — недоверчиво попита затворникът. — Може пък преди час да е знаела точно къде ще е той сега.
Белокосият въздъхна за пореден път.
— Изобщо не сме сигурни. Познаваме възможностите й, когато беше на шест години, и нашите специалисти направиха различни предположения докъде може да са се развили…
— С две думи, нищо не ви е ясно, а?
— Вярно е — призна Тридесет и две. — И затова не искам да издам този човек. Досега никой от моите агенти дори не я доближи. Ако той отвлече вниманието й или изглежда по-непосредствена заплаха за нея, току-виж ти получиш малък шанс да се промъкнеш.
— Искаш ли един съвет от мен?
— Ще ти бъда благодарен за всяко предложение.
— Преговаряйте за мир с тая жена — натърти Индианеца. — От това, дето го чух, излиза, че няма начин да я убиете. Само още повече ще я настървите.
— Да смятам ли, че ми отказваш?
— Че кой е казал такова нещо? — учуди се затворникът.
— Но…
— По-добре да пукна с пистолет в ръка, отколкото в проклетата килия. — Острият му поглед сякаш прониза Тридесет и две. — А ще си имам ли ръце след операцията?
— Несъмнено — увери го белокосият. — Вече ти обясних, че ще изглеждаш като сега.
— Добре те чух — сопна се Индианеца. — Само дето още не си ми разправил що за операция е тая.
— Ще те превърнем в ходещ холопредавател. Лявото ти око ще бъде заменено с изкуствено. Ще изглежда същото и ще бъде свързано със зрителния нерв, така че ще виждаш много добре с него… Но ще ми предава триизмерно изображение на всичко, което гледаш. А в ухото ти ще бъде присаден миниатюрен приемо-предавател. Ще чувам, каквото и ти, а на свой ред ще мога да ти говоря, без никой да ни подслушва.
— Ама ти къде ще бъдеш през цялото време?
Тридесет и две сви рамене.
— Още не е уточнено. Ако мога, ще кацна на някоя от необитаемите планети в същата звездна система. Иначе ще остана на Филемон II, най-близката планета на Демокрацията, на около четири светлинни години. Приемо-предавателят работи с подпространствени сигнали и в радиус от десет светлинни години комуникацията е на практика мигновена.
— Избрал си ме, защото според тебе ставам за убиец — изрече Индианеца. — Защо искаш и да ме следиш?
— Току-виж, ти помогна с нещо.
— И как ще стане? Само ще ме разсейваш.
— Прекарах с Пенелопа Бейли повече време от всеки друг в Демокрацията, без да броим нейните родители.
— Виж ти? А по-точно?
— Почти половин година.
— И това беше преди шестнайсет години? — Индианеца изсумтя пренебрежително. — Не занимавай хирурзите с глупости, а мен ме остави да си свърша работата.
— Има и още една причина за операцията — невъзмутимо добави Тридесет и две.
— Да чуя…
— Ще действаш извън границите на Демокрацията. Съдейки по досегашното ти поведение, или ще отпрашиш с поверения ти кораб право към Вътрешната граница, или ще се върнеш към порочните си навици, дори да отидеш на Алфа Крепело III.
— Ще ме спреш ли, като ми дуднеш в ушенцето щуротии за дълга и честта?
— Няма — охотно призна белокосият. — Но подозирам, че микроскопичната плазмена бомба в основата на твоя череп ще те възпре. Мога да я взривя от най-малко двадесет светлинни години. — Той помълча. — Е, ще се договорим ли все пак?
За миг в погледа на Индианеца припламна ярост. Но затворникът кимна решително.
— Тъй да бъде, негоднико. Договорихме се.
10
„Чуваш ли ме?“
Джими Двете пера сви лицето си в гримаса и се обърна на хълбок.
„Джими, събуди се. Говори Тридесет и две.“
— К’ви трийсет и две бе? — измънка Индианеца.
„Хайде, Джими, събуди се. Действието на упойката вече премина.“
