— Само че точно Демокрацията е наела Ледения да отмъкне Оракула. Аз съм подизпълнител, така да се каже.
— Но защо са решили да ви премахнат?
— Не знам — отговори намръщеният Свирач. — Има нещо гнило тук.
Втора част
КНИГА НА ИНДИАНЕЦА
9
Тъмнокосият мъж се бе проснал удобно върху въздушното си легло на около метър от пода и гледаше приключенски холофилм, чиито умалени образи подскачаха на два метра пред очите му.
— Ей, Индианец, ще си имаш гост! — обади се един от пазачите по съобщителната уредба.
Внезапно триизмерното изображение изчезна и вратата на килията се прибра в стената. Влезе висок, облечен с вкус мъж. Имаше буйна бяла коса.
— Значи ти си Джими Двете пера — каза посетителят, вперил изпитателен поглед в затворника.
— Ако се окаже, че не съм, още утре сутрин ще получиш много гадно писъмце от моя адвокат.
Мъжът си позволи тънка усмивка.
— Вече ме осведомиха за твоето чувство за хумор.
Индианеца сви рамене и зачака същинския разговор.
— Носи ти се славата, Джими.
— На смешник ли?
Усмивката изчезна от лицето на непознатия, когато поклати глава.
— На обирджия, подпалвач, изнудвач и убиец.
Индианеца пак вдигна рамене.
— Да разбирам ли, че не одобряваш разностранните ми интереси?
— Не. Противен си ми самият ти.
— И се домъкна чак от Делурос VIII да ми изтърсиш тая глупост?
— А защо реши, че съм от Делурос?
— Правителствените копои ги надушвам от километри. И си прекалено изтупан, за да си някой от местните тъпанари.
— И още какво знаеш за мен?
— Вириш си носа, като че говната ти са специални и не смърдят. Значи си от военните. — Индианеца помисли малко. — Знам, че се бях надрусал до пълно бетониране, преди да ме тикнат тука, ама не помня да съм пречуквал офицер.
— Не си.
— Жалко — промълви затворникът и пак се настани удобно на леглото.
— Не те ли интересува причината да дойда при тебе?
— Като си готов, ще ми кажеш.
— Вече съм готов. — Посетителят помълча внушително. — Какво ще кажеш, ако ти дам възможност да се измъкнеш оттук?
— Ами, все ще свикна някак.
— Да, но последните четири пъти така и не успя да свикнеш.
Индианеца сви устни.
— Всеки път ставаше по някое недоразумение.
Белокосият се усмихна кисело.
— С тази дума ли наричаш смъртта на двадесет и седем души?
— Я да ти вкарам ума в главата. Направих услуга на обществото. Повечето тъй или инак щяха да изгният тука. Схващаш ли колко парици спестих на правителството?
— Изобщо не те мъчат угризения, нали?
— А, не позна. Много ми е мъчно, че пак ме гепиха.
— Джими, ти си умен и талантлив мъж. Защо се оставяш да те хванат?
— Ако не ми беше изчел досието, нямаше да си тука. Знаеш защо се дъня.
— Падаш си по семената.
— Като сдъвча малко, цяла рота да ми се изпречи, пак ми се вижда малко. Затуй от време на време наистина се счепквам с цяла рота. — Затворникът се ухили мрачно. — Следващия път май ще се задоволя само с един взвод.
— От две години не си се дрогирал.
— Ъхъ, прав си. Главният готвач не добавя семена от алфанела в менюто.
Белокосият се вторачи в него, после поклати тъжно глава.
— Проблеми ли си имаш? — попита Индианеца.
— Ти си имаш проблеми — меко го укори непознатият. — Може би си най-блестящият криминален тип през последния четвърт век. Извършваш неразкриваемо престъпление, после налапваш семената и почваш да се хвалиш пред първия срещнат. Много съм любопитен какво подтиква хора като тебе да си съсипват живота.
— Ти конско ли ще ми четеш или си дошъл да уредим някоя далаверка? — отегчено проточи затворникът.
— Дойдох да ти предложа сделка. Но може и да не ти харесат условията.
— Вече съм сигурен в това. Все едно, разправяй. После и аз ще ти кажа как съм настроен.
Мъжът кимна.
— Съгласен съм.
— Между другото, как ти викат?
— Ти можеш да ме наричаш Тридесет и две.
— Е, почти уцелих десетката — промърмори Индианеца.
— Моля?
Затворникът се ухили сърдечно.
— От „Тайни операции“ си. Отначало те помислих за фуражка.
— Често работим съвместно с военните — невъзмутимо изрече белокосият. — Да продължавам ли?
— Ама разбира се, чувствай се като у дома си.
— Какво ще кажеш, ако споделя с тебе, че мога да ти уредя пълна и незабавна амнистия?
— Ще кажа, че си душа човек. Хайде да се махаме оттука.
— Естествено, има и някои уговорки.
— Че може ли без тях? — подхвърли Индианеца начумерено.
— Ще трябва да работиш за мен.
— Защо ли хич не се учудих?
— И ще трябва да се подложиш на някои оперативни промени в организма си.
Затворникът се намръщи още по-несговорчиво.
— Ти в какъв изрод искаш да ме превърнеш?
— Уверявам те, че след операцията няма да се забелязват никакви промени във външността ти.
— Сериозно? А колко струват твоите уверения?
— Колкото свободата ти.
Индианеца се вторачи в него и въздъхна.
— Добре де, изрецитирай си стихчето.
— Третата планета от звездната система Алфа Крепело е населена от раса, наричаща се Лорхн, но сред хората са известни като Сините дяволи. Вече много векове те се съпротивляват упорито на нашите усилия да ги включим в Демокрацията. — Тридесет и две се поколеба и заговори по-тихо. — На Алфа Крепело III живее и една жена на име Пенелопа Бейли. Отличава се с уникалната си дарба. Почти шестнадесет години се опитваме да я върнем в световете на Демокрацията. Но всеки път се проваляхме.
— А защо толкова си падате по нея?
