— Да.
Докато те разговаряха, ръката на жената стисна дръжката на нож, стърчаща от колана й.
— Извади го и ще трябва да живееш някак с една ръка — обеща й Чандлър.
— Стига глупости! — отсече и мъжът. — Това е Свирача, а не някой мухльо!
Тя го изгледа сърдито, но напрегнатите й мускули се отпуснаха.
Мъжът огледа пода на пещерата, избра си две камъчета и застана пред входа на един коридор. Започна да почуква по стените в накъсан ритъм. Звуците още отекваха във влажния въздух, когато той започна да повтаря сигнала пред друг коридор. Накрая направи същото и пред прохода, откъдето дойде Чандлър.
— Имаме си свои кодове — обясни, когато се върна в средата на пещерата. — Ако Синия дявол е някъде из тунелите, ще ни съобщят след минута-две.
— Но ако си повикал помощ, нека ти е ясно, че нямам намерение да умра сам.
— Тогава да запазим спокойствие и някой няма да умре — предложи мъжът. — Ти само се погрижи да отведеш жертвата си горе и да не се връщаш при нас.
Млъкнаха в очакване на отговора. Най-много след минута и половина чуха далечно почукване на камъчета, последвано от пронизително изсвирване.
— Всичко е наред — каза мъжът. — Спипали сме Синия дявол.
— Да вървим.
— Няма да е толкова лесно. Вече са се досетили, че точно ти го искаш… Предлагат да ти го продадат.
— Колко трябва да платя?
— Готови са да се пазарят.
— Сигурен ли си, че е същият гад, който слезе малко преди мен?
— През целия ден само един Син дявол е влизал в тунелите. Добре знаят какво може да ги сполети тук. — Мъжът помълча нерешително. — Е, склонен ли си да сключиш сделка?
— Да, стига цената да е разумна.
— Ами ако не ни допадне твоето предложение? — все още ядосано попита жената.
— Нека се тревожим за това, когато му дойде времето — каза Чандлър. — Вървете пред мен. — Мъжът тръгна към десния коридор, но жената понечи да остане. — Ти също.
Тя го изгледа гневно, но настигна мъжа. Свирача вървеше плътно зад тях.
Изминаха петдесетина метра, завиха наляво, поеха по левия тунел на следващото разклонение, който се спускаше доста стръмно. Когато Чандлър пресметна, че трябва да са слезли почти половин километър под повърхността на спътника, влязоха в най-голямата пещера, която бе видял тук.
Синия дявол беше вързан за забит в пода стълб и личеше, че е бит безмилостно. Наоколо стояха четирима мъже и две жени, а един доста едър брадат човек, пременен в пъстри и скъпи дрехи, седеше на грубо каменно подобие на кресло зад плоча, приспособена като бюро.
— О, това е господин Чандлър! — изрече той. — Колко мило от ваша страна да ни посетите.
— Не е Чандлър — възрази водачът. — Това е Свирача.
— Та това е само професионален псевдоним — меко го укори мъжът зад бюрото. — Истинското му име е Джошуа Джеремая Чандлър и… — брадатият се засмя, — …преживя един наситен със събития ден.
Чандлър го огледа внимателно, но предпочете да не каже нищо.
— Позволете ми да ви се представя. Аз съм Княз Луцифер.
— Твърде интересно — равнодушно отвърна Свирача.
— Именно. Царството на Луцифер е светът на грешниците под Земята, а аз владея подземията на Порт Маракеш. Как предпочитате да се обръщам към вас?
Чандлър сви рамене.
— Все едно.
— Чудесно! — усмихна се Княз Луцифер. — Вярвам, че преговорите ни ще протекат в сърдечна атмосфера.
— А как научихте кой съм?
— Помолих разпоредителя в „Зеленият диамант“ да ми посочи кой сте, щом дойдете. Когато чух, че сте се отървал от Хирурга, беше само въпрос на време да се появите и в клуба. Рано или късно всеки, който има някаква тежест на тази планетка, идва в „Зеленият диамант“. Самият аз съм редовен посетител, затова само трябваше да поощря Чарлз със скромна сума, за да ви посочи… Видях ви да влизате в кухнята и ме обзе любопитство. Не се върнахте в залата и разбрах, че преследвате един Син дявол. Ако двамата бяхте останали на повърхността, не би ми хрумнало да се намеся… Но тъй като имаше вероятност съществото да избяга в тунелите, предадох на моите хора да го заловят, вместо да го убият незабавно. Предположих, че за вас ще е важно да го намерите жив. — Княз Луцифер се усмихна отново. — И ето ви сред нас.
Чандлър се озърна към Синия дявол.
— Говори ли някой от човешките езици?
— Щом е работил в Порт Маракеш, това е задължително.
— Добре. Колко искате?
— Ами ще трябва да се съобразим с факта, че тази вечер убихте петима от моите подчинени. Освен това положихме усилия да заловим Синия дявол, а и моето време струва скъпо. Разбира се, не бива да пропускаме обстоятелството, че сега и двамата можете да ме разпознаете.
— Кажете цената — настоя отегчено Свирача.
— А от друга страна, господин Чандлър, изпитвам искрена симпатия към вас. Малцина други биха проявили вашето хладнокръвие, когато животът им зависи от мен. Нека чуя вашето предложение, приятелю.
— Пет хиляди кредита.
Княз Луцифер поклати глава натъжено.
— Твърде скромно обезщетение за моите загинали съратници. Не бих се и замислил над сума, по-малка от тридесет хиляди.
Чандлър бръкна във вътрешния си джоб, извади дебела пачка банкноти, отдели пет и прибра останалите. Отиде до бюрото и остави петте хиляди кредита.
— Това е.
— Господин Чандлър, или сте много смел, или твърде глупав.
— Не. Няма да ми изплатят неоправданите разходи.
Княз Луцифер отметна глава назад в неудържим пристъп на кикот.
— Великолепно! — едва изрече накрая, останал без дъх. — Господин Чандлър, мисля, че ще се сприятелим с вас. — Усмивката изчезна от лицето му като изтрита. — Ще получите Синия дявол за пет хиляди кредита, но при едно условие.
— Какво е то?
— Вие попитахте дали съществото говори земен език. Това означава, че имате намерение да го разпитате, преди да го убиете или пуснете на свобода, по ваш избор. — Подземният главатар се взря непреклонно в натрапника. — Условието е лесно изпълнимо — искам да присъствам на разпита.
— Но защо?
— Откакто кацнахте на нашия планетоид, не сте навредил на друг Син дявол, нито сте пътувал до Хадес. Господин Чандлър, живеещите в Порт Маракеш местни твари не са се намесвали досега в нашия бизнес и много ми се иска да узная защо сега някой от тях се опита да ви убие.
— И все пак — защо искате да чуете отговорите му?
— Не ви прилича да се правите на глупак — укори го Княз Луцифер. — Убийствата са едно от най- печелившите занимания на нашата организация. Длъжен съм да науча, ако Сините дяволи ще ни стават конкуренти.
— Уверявам ви, че това няма да се случи — заяви Чандлър.
— Естествено е да ме уверите. Но предпочитам сам да чуя това.
Свирача поклати глава.
— Каквото и да каже този туземец, не ви засяга по никакъв начин.
— Господин Чандлър, нека си изясним позициите напълно. Моите интереси започват и свършват с Порт Маракеш. Ако Синия дявол е имал някаква своя чудата причина да желае смъртта ви, това наистина не ме
