засяга. Ако се опасявате, че ще злоупотребя с получената информация, давам ви дума, че подобно нещо не ми е хрумвало. Ще заповядам на хората си да излязат от пещерата, така че двамата ще разпитваме пленника… иначе няма да приема само пет хиляди кредита.
Чандлър обмисли предложението и кимна.
— Чухте уговорката — обърна се Княз Луцифер към останалите. — Оставете ни сами, докато ви повикам. — Погледна за миг към Чандлър. — Надявам се да ми повярвате, че ако ме убиете, никой няма да ви види повече.
Петимата мъже и трите жени се изнизаха през тунелите, а Свирача и главатарят застанаха пред вързания Син дявол.
— Имаш ли някакво име? — попита Чандлър.
Съществото само впери поглед в него, но не отвори уста.
— Казва се Бома — каза вместо него Княз Луцифер.
— Как научихте?
— Не бях принуден да бързам — засмя се неговият домакин. — Попитах го още в кухнята. Работи от две седмици в „Зеленият диамант“.
— И аз говорих с Ледения преди около две седмици — промърмори Чандлър. — Бива си я тази…
— Кой е Ледения? — попита Княз Луцифер. — И коя жена споменахте?
Свирача пренебрегна въпросите му.
— Бома, тя кога ти заповяда да ме убиеш — днес или преди две седмици?
Никакъв отговор.
— Можеш ли да се свържеш с нея от Порт Маракеш?
Никакъв отговор.
— Бома, как да й предам съобщение?
Никакъв отговор.
— Само това ми кажи и ще излезеш оттук жив и здрав.
Никакъв отговор.
— Сигурен ли сте, че ме разбира? — обърна се Чандлър към Княз Луцифер.
— Няма никакво съмнение.
— Добре тогава, Бома. — Свирача извади лазерния си пистолет. — Тя не може да ти помогне тук. Само аз мога. Способен съм да ти изгоря пръстите на ръцете и краката един по един. После ще се заемем със ставите ти. Рано или късно ще проговориш.
Бома се вторачи в него.
— Никога!
— Видя ли, можеш да говориш, когато поискаш. Сега ми обясни как да се свържа с нея и ще си спестиш мъките.
Съществото млъкна отново.
— Последна възможност — осведоми го Чандлър, изключи предпазителя и почти опря оръжието в ръката му.
— Не можеш да я победиш, Свирач — изрече Бома.
— Нима?
— Тя е Оракула.
Синия дявол стисна челюсти и мигновено се отпусна в омоталите го въжета.
— Гадост! — изръмжа Свирача и отвори устата му. — Един зъб е счупен. Вероятно е имал старомодна капсула с отрова.
Изправи се и сви вежди.
— Трябваше да се досетя по-рано! — каза Княз Луцифер, лицето му се изкриви в недоволна гримаса. — Знаех си, че дупка като Порт Маракеш не ви интересува. Дошъл сте за нея!
— Знаете ли нещо за тази жена?
— Приятелю мой, знам достатъчно, за да не ви завиждам.
Чандлър задълго се взря в трупа.
— Как е могла да наложи с такава сила властта си над същество от чужда раса, че то предпочете да умре, вместо да ми разкрие начина да се свържа с нея?
— Господин Чандлър, този факт стига, за да осъзнаете докъде се простира властта й. Синия дявол предпочете да не ви се подчини, за да не си навлече недоволството на една жена, която е на половин милион километра оттук. И избра смъртта, за да не изтърве сведения, колкото и незначителни да са те, само и само да ви затрудни във вашата мисия. — Княз Луцифер сви рамене. — Е, и без това никой не смята туземците за особено умни.
— Май не ви разбирам.
— Можеше да ви каже всичко, за което го попитате — поясни главатарят.
— И защо?
— Господин Чандлър, според мен отговорът е очевиден — натърти Княз Луцифер. — Никой не би успял да я убие.
8
Седяха в малко помещение, чиито кожени мебели и ръчно тъкани килими никак не подхождаха на каменните стени и таван. Между пръстите на едната си ръка Княз
Луцифер държеше голяма сирианска пура, в другата топлеше чаша със стогодишно алфардско бренди. Чандлър надигна жадно своята халба бира, после я остави на изящната масичка от домариамско дърво.
— Разберете ме — каза домакинът, — бих ви помогнал, ако ми беше по силите. Много би ми харесало да работя със способен човек като вас. — Той въздъхна. — А и никак не обичам хората, които се продават на други раси. С удоволствие бих разширил дейността си и върху Хадес. Само че няма начин да успеете.
— Но вие дори не сте я виждал. И доколкото се досещам, тук никой освен мен не е наясно с нейната дарба. Защо се страхувате толкова от нея?
— Само че съм наясно с могъществото й — увери го Княз Луцифер. — Не изпитвам желание да разбера каква е същността му.
— Добре, разкажете ми в какво се проявява това могъщество.
— Господин Чандлър, в момента Демокрацията е по-силна отвсякога. Разширява териториите си във всички посоки на галактиката, поглъща световете един след друг. Готвеше се да покори и Хадес преди около четиринадесет години.
— Един момент — прекъсна го Свирача. — Мислех, че Демокрацията е загубила всякакъв интерес към Хадес, щом находищата по спътниците му били изчерпани.
— Това е официалната версия. А в действителност Седемнадесети флот бе разположен в тази звездна система със задачата да… хъм, да умиротвори жителите на Хадес. И тогава се появи тя. Не знам какво направи, но изведнъж флотът се махна и Хадес отново стана независим свят. Освен това ми е известно, че Демокрацията изпрати тук пет-шест от най-добрите си агенти и никой от тях повече ни се чу, ни се видя. — Той отпи от брендито. — Така че не ми е нужно да разбирам дарбата й, господин Чандлър. Достатъчно ми е да знам, че има силата да възпре Демокрацията. Всъщност бях изненадан, че са успели да ви подмамят да дойдете тук.
— Не са ме подмамили — отвърна Чандлър. — Нае ме частен работодател.
— Ледения, когото споменахте?
Свирача кимна.
— Колкото и да ви плаща, не си струва. Какво постигнахте тази вечер? Имахте късмет да не изядете последната салата в живота си и се отървахте от един неин агент. Аз пък казвам — какво от това? Там, откъдето е дошъл Бома, има още двеста милиона Сини дяволи.
— Но само една жена се нарича Оракула — напомни Чандлър. — Чудя се дали не е възможно някак да бъде подмамена да напусне Хадес?
— И как?
— Още не знам. Вероятно като ликвидирам още от агентите й…
