Княз Луцифер завъртя глава.
— Не се съмнявам, че дори няма да съжалява за тях. Защо не измислите начин да унищожите цялата проклета планета и да решите проблема веднъж завинаги?
— Първо, защото каквото и да си мислите за мен, не съм побъркан масов убиец. И второ, поръчано ми е да я убия само ако не мога да я измъкна от скривалището й.
— Да я измъкнете ли?
— Тя е изключително ценна. Никой не я иска мъртва… освен ако се уверят, че няма как да я използват. — Свирача се замисли. — Вероятно това е истинската причина флотът да се оттегли, когато тя се е появила тук. Не са рискували да й навредят.
— За четвърт час раздразнихте любопитството ми по-силно, отколкото нейното присъствие за четиринадесет години. Какво толкова има в тази жена, та всеки иска да я докопа? Що за сила е тази?
— Само една — предсказание.
— Вижда в бъдещето?
— Доколкото разбирам, тя вижда всевъзможни варианти на бъдещето и с действията си предизвиква онзи, който й допада най-много.
— Ама че дарба! — възхитено промълви Княз Луцифер. — И как ще се доберете до някого, който е осведомен за вашите намерения, преди още да са ви хрумнали?
Чандлър сви рамене.
— Предполагам, че ще я поставя в положение, когато за нея няма желано бъдеще.
— Не виждам как ще го постигнете от Порт Маракеш.
— Ясно ми е и това. Не ми разрешават да кацна на Хадес, затова реших поне да измисля правдоподобна причина за присъствието си, а през това време да търся нейните слаби места.
— И затова убихте Хирурга.
— Ако в града се появи професионалист, най-добре е бързичко да очисти някого, иначе хората започват да си задават въпроси. — Свирача се намръщи. — Явно номерът не мина.
— Изглеждате ми озадачен — подхвърли домакинът.
— Така е. Ако съм я заблудил, защо се опита да ме отстрани от играта? А ако наистина е искала да ме убие, защо се провали?
— Аха! — възкликна Княз Луцифер и лицето му грейна. — Значи и тя не е всесилна! Очевидно границите на възможностите й са свързани някак с разстоянието. Предвидила е, че ще се опитате да я отвлечете или ликвидирате, защото в такъв случай би ви се наложило да я доближите физически. Но не е видяла какво ще се случи тук, на половин милион километра от Хадес. — Той се вгледа в лицето на Чандлър. — Май не ви убедих. Но за мен подобно обяснение е съвсем логично.
— Ако не е могла да види ставащото в Порт Маракеш, как изобщо е разбрала, че ще дойда?
— Вероятно е прозряла вариант на бъдещето, когато отивате при нея да я убиете, и се е върнала назад в събитията, за да стигне до намерението да ви премахне.
Чандлър поклати глава.
— Бома е започнал работа в „Зеленият диамант“ в деня, след като приех поръчката. Това стана дяволски далеч от Хадес, а не на някакви си половин милион километра.
— Да, интересен довод — призна Княз Луцифер.
Замълчаха задълго.
— Да знаете, ще ви се наложи да стъпите на Хадес — каза накрая домакинът. — Ако научи, че сте жив, ще последват още покушения срещу вас… а и никога няма да я подмамите да дойде в Порт Маракеш.
— Знам. Сега първата ми задача е да отида на онази планета. После ще се тревожа как да стигна до жената.
— О, достатъчно лесно е да се прехвърлите на Хадес — безгрижно го увери Княз Луцифер. — Не напразно съм владетел на подземния свят. Трудното ще започне после.
— Е, вече знаете какво ще се опитам да направя.
— Изглежда не се изразих достатъчно ясно. Напълно е по силите ми да ви прехвърля нелегално на Хадес. През ден-два има кораб за Сините дяволи и в зависимост от сумата, която можете да похарчите, ще ви представим като втори пилот или навигатор, или поне ще ви скрием в товарния отсек. Но ако нямате официално разрешение за пребиваване, ще ви спипат, щом се покажете.
Чандлър се зазяпа разсеяно в халбата с бира.
— Защо сте готов да ми помогнете?
— Първо, защото сте ми симпатичен. И второ, колкото по-скоро си тръгнете, толкова по-бързо тук ще се появи… хъм, празно място на върха на пирамидата и се надявам аз да го заема.
— Всъщност какъв сте вие — бандитски главатар, наемен убиец или още нещо?…
— Аз съм човек, който използва всяка възможност — невъзмутимо обясни Княз Луцифер. — Смъртта на Хирурга и вашето отпътуване ще ми предоставят поредната възможност.
— Каквито и да са подбудите ви, искам да ви благодаря за помощта.
— Драги ми господине, имам намерение да получа вашата благодарност и в по-съществена форма, преди да напуснете Порт Маракеш.
— Каква е сумата и кога мога да тръгна?
— Още не знам отговора и на двата въпроса — призна си домакинът. — Моята задача е да ви доставя там. А вашата е да оцелеете дотогава. — Той се запъна. — Твърде много Сини дяволи има в Порт Маракеш. Щом се е опитала да ви убие веднъж, почти сигурно е, че ще упорства в намеренията си.
Чандлър стана.
— Най-добре да се върна горе. Когато сте готов, оставете ми съобщение във „Върколака“.
— Защо не в „Зеленият диамант“?
— Загубих доверието си в кулинарното им майсторство.
— Горкият Чарлз! Дано не го приеме като лична обида… — Изведнъж и Княз Луцифер се изправи. — По-разумно е да ви придружа. Така няма да се загубите, а и ще си спестя вероятната преждевременна смърт на по-наежените си подчинени.
Поведе госта си през изкачващата се плетеница от тунели. Не след дълго минаха през пещерата, където Свирача застреля Борис и компания. За схватката напомняха само няколко кървави петна на пода.
— Ето че пристигнахме — обяви Княз Луцифер в кръглата шахта, през която Чандлър бе влязъл в неговия свят. — Ще се ориентирате ли оттук?
— Да. Шофьорът ми би трябвало да ме чака пред „Зеленият диамант“.
— Защо пък да не дойда с вас дотам… Лиших се от десерта и кафето си.
Излязоха в глухата уличка и отидоха до входа на ресторанта.
— Това е моята кола.
Чандлър посочи очуканото возило на Джин, паркирано отпред. Шофьорът го забеляза и излезе да му отвори задната врата. В този миг гласът на Княз Луцифер отекна гръмко из улицата:
— Чандлър!
Свирача се просна по корем мигновено, пистолетът вече беше в ръката му. Джин не успя да реагира толкова бързо и изрева, когато лазерен лъч прогори мускулите на лявото му рамо.
Чандлър стреля към нападателя и след секунда тялото му тупна тежко иззад съседната кола.
— Благодаря — промърмори Свирача, когато се изправи да отиде при трупа.
— Чист късмет — отвърна Княз Луцифер. — Ако не гледах натам, нямаше да го забележа. — Взря се в убития мъж. — Господин Чандлър, имате повече врагове, отколкото предполагахте.
— Значи не вярвате и той да е работил за Оракула?
— Досега не съм чувал да е използвала хора.
Свирача приклекна и започна да тършува в джобовете на убития.
— Я да видим каква е истината…
Намери електронно удостоверение и сви вежди.
— Нещо ви безпокои — отбеляза Княз Луцифер.
— Точно така е — призна Чандлър и му подхвърли идентификационното устройство. — Бил е агент на Демокрацията.
— Е, и?
