толкова, ще ти вземем каквото имаш.
— Само стой мирно — посъветва го третият, който беше мълчал досега, и посегна да опипа джобовете му. — Иначе може да те заболи.
— Съмнявам се — промърмори Свирача.
Изопна дясната си китка, скритият пистолет се плъзна в дланта му и той стреля от упор в гърдите на мъжа, после си послужи с тялото му за щит, докато обсипваше пещерата с куршуми.
Две секунди по-късно беше единственият, който още стоеше прав. Трима от противниците му не помръдваха, а дребосъкът се гърчеше, притиснал ръце към корема си в напразен опит да спре кръвта.
— Ей, ти, в тунела! Излез с вдигнати ръце.
Чуха се забързани стъпки, Свирача скочи към входа и натисна спусъка два пъти. Изстрелите отекнаха оглушително, но след тях се чуваха само слабите стонове на улучения беглец.
Чандлър отиде при предводителя и взе лазерната му пушка.
— Помогни ми! — изграчи раненият.
— Както вие се канехте да ми помогнете ли? — озъби се Чандлър.
— Умирам, дяволите те взели!
— Може и да устискаш още час. Кажи ми къде да намеря Синия дявол и ще пратя някой да ти помогне.
— Да се пържиш в ада дано!
— Ти ще ме изпревариш, затова ми приготви хубаво местенце — посъветва го Свирача и тръгна към левия тунел.
— Чакай! — изхърка дребосъкът.
Чандлър се обърна, но не отиде при него.
— Имаш да ми кажеш нещо ли?
— Един Син дявол слезе тук преди пет минути.
— Къде да го намеря?
— Първо ми помогни!
Свирача поклати глава.
— Докато ти намеря помощ, онази твар отдавна ще е избягала. Кажи ми къде е и ако си свърша работата навреме, ще се свържа с най-близкия лекар и ще му обясня как да те намери.
— Няма да слезе тук.
— Твой проблем. Моят е да открия Синия дявол.
— Без мен ще го намериш, когато си видиш ушите.
— Същото ще се случи и ако още си губя времето с тебе.
— Дай да направим сделка! — задъха се дребосъкът. — Заведи ме при лекар, а аз ще ти обясня как да откриеш онова същество.
— Той ще е стъпил на Хадес още преди да те настанят в болница.
Чандлър отново се обърна към тунела.
— Не можеш да ме зарежеш така!
— Точно това щяхте да направите с мен. Смятай, че този път е възтържествувала справедливостта.
— Кой си ти бе? — отчаяно викна раненият.
— Човекът, който те уби.
Проклятията и жалните стенания на дребосъка затихнаха зад гърба на Чандлър. Той престана да ги чува, щом зави зад първия ъгъл.
Проходите бяха осветени през десетина метра от мъждукащи вечни лампи и Чандлър скоро разбра какво означават различните цветове — оранжевият предупреждаваше за разклонение, а зеленият за пещера, от която започваха много тунели.
Продължаваше да претърсва с готова за стрелба пушка. Понякога чуваше стъпки в далечината, но докато стигне до мястото, човекът или Синия дявол вече бе изчезнал.
Съзнаваше, че ако туземецът познава този подземен хаос, нямаше и нищожна надежда да го залови. Може би съществото вече бе излязло на повърхността през друга шахта. Но когато Джин му разказа за изоставените мини под Платиновия квартал, изобщо не спомена за Сините дяволи, а и мъжете в пещерата не назоваха по име търсената от Чандлър твар. Това означаваше, че коренните жители на Хадес едва ли бяха желани и чести посетители тук и имаше шанс подгоненият Син дявол сега да се радва на същото мило отношение, което щяха да проявят към Чандлър.
Поредната зелена лампа го предупреди за близка пещера и Свирача тръгна по-бавно. Заслуша се напрегнато. На три-четири метра от входа към голямата кухина в скалата вече чуваше приглушените гласове на мъж и жена.
Пристъпваше съвсем безшумно. И двамата стояха с гръб към него.
— Може Свирача да го е направил — предположи мъжът. — Днес пречукал и Хирурга.
— Ама за какво са му нашите дупки? — усъмни се жената. — За тежкар като него ние сме дребна риба.
— Който ламти да докопа всичко, не придиря — отвърна мъжът поучително.
— Ако е слязъл при нас, ще съжалява, че не си е останал на светло.
— Вече е тук — натърти мъжът. — Кой друг би успял да се разправи наведнъж с Борис и останалите? Трябва да е Свирача.
— Какъвто ще да е, покаже ли си носа тук, ще му го отрежа.
— Кротко! — тихо, но безпрекословно изрече Чандлър и влезе в пещерата. — Да не сте мръднали и да не сте проговорили. — И двамата замръзнаха сковано. — Никой нищо няма да реже на никого — продължи той и ги доближи. — Я се обърнете към мен!
— Ти ли Свирача? — попита мъжът.
— Да, някои хора ме наричат така.
— Няма да ни вземеш тунелите! — изръмжа жената. — Колкото и да те бива, не можеш да избиеш всички ни!
— Нямам желание да ви убивам — увери я Чандлър. — Нужна ми е информация.
— А защо пречука Борис и другите с него?
— Не поискаха да споделят с мен това, за което ги попитах.
— Свирач, ние тук не се дъним един друг — озъби се мъжът. — По-добре ни застреляй и да свършваме.
— Не съм подгонил никой от вашите хора. Търся един Син дявол.
— Не търпим тези твари сред нас — възрази жената. — Тук има само хора.
— Струва ми се, че онзи няма нищо общо с тунелите. Но се спусна две-три минути преди мен… Трябва да го спипам.
— За какво ти е?
— Това изобщо не ви засяга. Тунелите ви не ме интересуват.
— А защо да ти вярваме? — усъмни се жената.
— Защото другата възможна причина за идването ми е да ви изтребя, а вие двамата сте още живи.
Мъжът и жената се спогледаха.
— Значи искаш само да те заведем при Синия дявол? Ще си го отведеш горе и ще ни оставиш на мира?
Чандлър кимна.
— Само това искам.
— И повече няма да се връщаш?
— Такова нещо не мога да ви обещая. Но няма да сляза тук без много сериозна причина.
Мъжът се взря в него за секунда-две, после кимна.
— Добре, ще се разберем.
— Тогава водете ме.
— Първо трябва да науча къде е този твой Син дявол.
— Може ли това да стане, без да те изпускам от поглед?
