— Някой се е престарал със съставките на салатата ми — обясни Свирача. — Щом не искаш да привличаш нежелано внимание, бъди така добър да не пипаш чинията.
Разпоредителят го зяпна, после се върна тихо в залата.
Когато Чандлър пристъпи към вратата, тя незабавно се прибра в стената и му позволи да огледа цялата кухня. Имаше какви ли не фурни, скари, плотове, хладилници. Шест мъже и жени и двама лодинити, всички в зелени работни дрехи, грижливо приготвяха храната, подреждаха я старателно по чиниите и блюдата, които после поставяха на подносите, за да ги вземат запъхтените сервитьори. Никой не погледна натрапника.
След миг видя каквото очакваше.
Мъж и Син дявол влязоха откъм странично помещение, понесли по пет-шест чинии със салати. Мъжът забеляза Чандлър, хвърли му изпълнен с любопитство поглед и продължи към широка маса.
Синият дявол се взря в него за секунда, пусна чиниите на пода и се втурна обратно към помещението.
Свирача прекоси тичешком кухнята, без да чува крясъците на готвачите. Извънземният вече не беше в стаята, но отсрещната врата тъкмо се затваряше.
Чандлър се хвърли към нея и след миг се озова на слабо осветена уличка зад ресторанта. Синият дявол изчезна зад близкия ъгъл. Веднага затича след него и на следващата пресечка вече бе скъсил наполовина разстоянието помежду им.
Съществото се скри отново зад следващия завой. Свирача го последва, но попадна неочаквано в задънена улица. Стоеше срещу сляпата стена на голяма сграда, а Синият дявол не се виждаше никъде.
Спря веднага, извади звуковия си пистолет и огледа мястото. Нито по стената отпред, нито по зданията от двете страни се виждаха врати или отвори, където би могло да се скрие същество с размерите на Син дявол. Липсваха и прозорци.
Върна се в началото на уличката и се опита да познае как Синият дявол е изчезнал за петте секунди преднина, които имаше.
След малко отразената от Порт Самарканд светлина огря уличката и Чандлър забеляза капака на шахта само на три метра от себе си.
Съществото едва ли е могло да вдигне капака и да се спусне за пет секунди… но ако се е погрижило предварително, капакът е бил отворен, трябвало е само да скочи в дупката и да го дръпне.
Свирача сви вежди. Какво му бе казал Джин? Имало тунели под Платиновия квартал. Помисли дали да не отскочи до „Върколака“ и да поиска от шофьора да му бъде водач, но не знаеше дали през това време Синият дявол ще остане под земята. А Чандлър искаше отговори на въпросите си, при това незабавно.
Щом взе решението, отмести капака и с пистолет в ръка се гмурна в хаоса на криволичещите проходи под Платиновия квартал.
7
Чандлър попадна в малка кръгла камера, от която тръгваха тунели в три посоки.
Изведнъж се преобрази от умелия убиец в не по-малко опитния преследвач на диви животни. Подът беше влажен и той забеляза веднага затихващите вълнички в локвичката точно пред левия тунел. Някой бе минал оттук преди не повече от минута. Чандлър тръгна напред леко приведен, готов мигновено да се долепи до стената.
Тук-там в хилядолетните тунели откриваше признаци, които му подсказваха, че продължава по вярната следа. Само острото око на ловеца забелязваше тези дреболии. Искаше му се да ускори крачка, за да не позволи на Синия дявол да се отдалечи, но пък нямаше смисъл да препуска слепешката и да изтърве жертвата, кривнала в някое поредно разклонение.
След десет минути влезе в голяма кухина и тук загуби следата, защото неколцина мъже бяха минали току-що върху отпечатъците от ходилата на Синия дявол.
Оттук започваха още четири тунела и докато се опитваше да определи накъде да тръгне, чу лек шум от тътрещи се крака вдясно. Върна се назад, приклекна в прохода и зачака.
След миг в кухината влезе дребен човек с лазерна пушка под мишница, огледа се и изсвири пронизително. Отвърнаха му от дълбочината на друг коридор.
Пак изсвири и се чу отговор от друга посока.
— Знам, че си някъде тук — каза мъжът.
Чандлър не помръдна.
— Хайде де — отегчено проточи дребосъкът. — Колкото по-дълго те търсим, толкова по-лошо ти се пише после.
Към него се присъедини още един мъж.
— Намерихте ли го вече?
— Не — отговори първият. — Но е наблизо. И с костния си мозък го усещам.
Още две изсвирвания отекнаха от високия таван и след малко в просторната пещера вече стояха четирима въоръжени мъже.
— Излизай вече! — извика първият. — Само ще ти вземем парите. Накараш ли ни да те гоним, ще ти струва доста по-скъпо.
Чандлър чу стъпките на още един човек зад гърба си и побърза да излезе, но веднага пристъпи вляво и опря гръб в стената.
— Хвърли пистолета, братче — заповяда дребосъкът, щом четиримата се обърнаха.
— Когато и ти пуснеш оръжието.
Мъжът срещу него се засмя.
— Ние сме четирима. Да не си въобразяваш, че имаш някакъв шанс?
— Петима сте — поправи го Чандлър. — Не искам да ви убивам. Имам нужда от сведения.
— Той не искал да ни убива! — изкикоти се някой от мъжете.
— Точно така — потвърди Свирача, а стъпките зад него затихнаха. — Ей ти, излез да участваш в купона!
— Май ще почакам тук да започне — развеселено отговори човекът в тунела.
— Търся един Син дявол, който слезе долу преди малко — обясни Чандлър, без да отмества пистолета от дребосъка. — Да сте го виждали?
— Приятелче, тук ние задаваме въпросите — отвърна предводителят на групата. — Това е наше владение и налагаме глоби на нежеланите гости. Колко пари носиш?
— Нямам навика да давам милостиня — увери го Свирача. — Но си плащам честно за полезната информация. Ще дам пет хиляди кредита на всеки от вас, който ме отведе при Синия дявол.
— Пет хиляди кредита! — промълви дребосъкът и лицето му грейна. — Приятелче, много пари си помъкнал из тия дупки.
— Твърде много — натърти друг.
— Да, престарал се е — съгласи се предводителят. — Направо плаче да го ограбим. — Помълча и се ухили. — Май ще трябва да ти дам урок колко е неразумно да си държиш всичките пари в джобовете.
— Правите грешка — заплашително изрече Чандлър.
Ниският мъж се прицели в него с лазерната си пушка.
— Стига приказки. Хвърли пистолета или ще те препека на секундата.
Четиримата се пръснаха във ветрило наоколо, Свирача вдигна рамене и пистолетът издрънча шумно на каменния под.
— Хубаво е, че най-после главата ти послужи за нещо — одобри дребосъкът. — По една случайност глобата за неразрешено влизане е точно пет хиляди кредита… освен ако имаш повече пари.
— А ако имам?
— Страшно ще ти се обидим, че си опитал да минеш евтино.
— Като се обидим, засърбяват ни ръцете — реши да добави друг.
Предводителят се усмихна гадно и кимна.
— Тогава ставаме много лоши.
— И сега не ми харесвате особено — подхвърли Чандлър.
— Приятелче, тая приказка ще ти струва още хиляда кредита — закани се дребосъкът. — Ако нямаш
