— Нямаме нужда от още събеседници — заяви Хирурга, без да го погледне.
— Знам.
— Тогава се махни.
Чандлър нито помръдна, нито каза нещо повече.
Накрая Хирурга бе принуден да вдигне глава към него. Изправи се.
— Май са ти запушени ушите, а?
— Не чух нищо смислено — увери го Чандлър.
— Приятелю, излагаш се на сериозна опасност — предупреди го Омар Триполи.
— Но не по-сериозна от опасността, на която се излагате вие, господин Триполи.
— За какво говорите? — неспокойно попита дебелакът.
— Нима Хирурга не ви е казал?! — възкликна Свирача с престорена изненада.
— Какво трябваше да ми каже?
— Че тази вечер ще напусне Порт Маракеш и ще си избере друг занаят. На ваше място не бих му платил дори един кредит.
— Стига! — изръмжа Хирурга. — Кой си ти, по дяволите?
— Твоят наследник тук. — Чандлър помълча секунда-две. — Струва ми се, че ако побързаш, ще успееш да се качиш в кораба за Байндър Х.
— Корави са ти топките, господинчо, признавам — изсъска убиецът. — Ама не знам ще ти хареса ли да ги гледаш как падат на пода.
— Спести си заплахите — спокойно го посъветва Чандлър. — Няма да стреснеш нито господин Триполи, нито мен.
С недоловимо от окото движение Хирурга измъкна нож с твърде неприятно назъбено острие.
— Ще ми кажеш ли кой си или да те накълцам, за да ти видя документите?
— Нямам нищо против да ти кажа. Фамилията ми е Чандлър.
— Нищо не съм чувал за тебе.
— Това е само едно от имената ми. Някои хора ме наричат Свирача.
Очите на Хирурга се разшириха, но той нито прибра ножа, нито отстъпи.
— Все още можеш да си тръгнеш — каза Чандлър. — Всъщност ако ми предадеш клиентелата си, дори ще ти платя билета.
— Ха, мислиш да ме купиш с едно билетче? — изсмя се дрезгаво противникът му.
— Е, не се надявам особено. Но поне ти предложих възможността да избереш живота.
— Аз пък имам друго предложение за тебе! — изчегърта гласът на Хирурга.
Ножът прелетя от едната му ръка в другата и той скочи напред.
Чандлър сграбчи лявата му китка, извъртя се, за да избегне острието, после с невероятна бързина нанесе три удара по гръкляна, в слабините и накрая по носа му — отдолу нагоре, така че вкара хрущяла и костите в мозъка. Хирурга беше мъртъв още преди да се свлече на пода. Свирача взе ножа и го пусна в един от многото си джобове. Всичко свърши светкавично, повечето хора в салона дори нямаха време да се уплашат.
Чандлър се обърна към Триполи.
— Моментът и мястото не са особено подходящи да се споразумеем — изрече с непоклатимо хладнокръвие. — Ще се свържа с вас утре или вдругиден. Ще се убедите, че цените ми са твърде умерени при качеството на предлаганите от мен услуги. Вече можете да съобщите на приятелите си, че Свирача се е настанил в града.
Прекрачи трупа на доскорошното местно страшилище, без да обръща внимание на смаяните погледи.
— Да си вървим — каза на Джин.
Върнаха се по дългия коридор, пазачите върнаха оръжията на Чандлър, двамата се качиха в колата и се отдалечиха от „Чаша със сънища“, преди някой да се е опомнил и да е съобщил за убийството.
— Свирач, върховно представление изнесе! — бърбореше Джин с ликуващия глас на момченце, срещнало някой от спортните си кумири. — Страхотен беше!
— Да, показах на какво съм способен… Беше необходим урок, макар и излишно кървав.
— Излишно ли? — учуди се шофьорът. — Но защо?
— Бях принуден да убия човек, когото не познавам и който с нищо не ме застрашаваше. Той не ми беше враг. А според тебе не е ли жалко, че стана така?
— В никакъв случай!
— За щастие нямаш моите умения в премахването на хора — отбеляза Чандлър.
— Сред наемните убийци май са се появили особняци — развеселено подхвърли Джин.
— Не беше убийство — сериозно го поправи Свирача. — Извърших екзекуция.
— Както щеш го наричай, ама оня гад пак си е мъртъв. Сега накъде сме?
— Върни ме в „Сук“ — нареди работодателят. — Свърших предостатъчно работа за една сутрин. Ще почета малко, после ще дремна.
— Само това ли?
— Неприятно ми е, че се наложи да го убия — повтори Чандлър, вече раздразнен. — Но нямам намерение да участвам в помена.
— Ще се учудя, ако някой жали за него… — проточи Джин. — Между другото, властите ще те потърсят. Не ни се бъркат много, ако се пречукваме помежду си, но поне ще те извикат за разпит, колкото да отбият номера.
— Беше самозащита — заяви Свирача. — Имам поне десетина свидетели.
— Вярно — потвърди шофьорът и се поколеба. — Ще искаш ли да те чакам пред „Сук“?
— Свободен си за следващите няколко часа. Искам да обиколиш кръчмите и да разкажеш на хората какво се случи. — Чандлър подаде на Джин две банкноти. — И понеже от приказки ти се отваря мощна глътка, гледай да не прежаднееш.
— С удоволствие ще се погрижа за жаждата си. И без това оня дребен мръсник ми беше неприятен.
— Той просто си вършеше работата — промърмори Свирача. — Отсега нататък аз ще го заместя.
— Е, както казват, ти си героят на деня — окуражи го шофьорът. — До утре сутрин целият скапан град ще знае, че си отседнал задълго тук.
— А кога ще се разчуе на другите спътници?
— Преди тук да е притъмняло.
Чандлър искаше да го попита дали новината ще стигне и до Хадес, но се въздържа. Изнесе цялото представление за един-единствен зрител, и без това добре осведомен кой е новодошлият. Би се учудил, ако онази загадъчна жена не научи за станалото, преди той да е влязъл в пансиона. Постъпката беше напълно логична за човек с неговия занаят — или се издигаш лека-полека, или предизвикваш главатаря и му отнемаш територията… стига да си достатъчно бърз и силен. Досега не показа никакъв интерес към Хадес, не попита за Оракула. Бе дошъл в Порт Маракеш да се занимава със собствените си работи, вече разполагаше и със сговорчиви клиенти. Ясно и правдоподобно.
Когато колата спря пред „Сук“, Чандлър си напомни кисело, че само едно нещо не беше толкова ясно — дали жената щеше да се хване на въдицата.
6
Полицията не позволи на Чандлър да си дремне на воля. Отведоха го в местния участък, за да запишат показанията му за смъртта на Хирурга. Той остана с убеждението, че пазителите на реда си вършат работата само за протокола и че поредният труп на наемен убиец ни най-малко не ги притеснява. Щом се убедиха, че свидетелите потвърждават единодушно неговата версия, полицаите го пуснаха да си върви, като преди това му напомниха равнодушно да не престъпва закона по време на престоя си в Порт Маракеш.
Джин вече го чакаше пред „Сук“.
— Май си имал интересна компания — каза, когато патрулната кола се отдалечи.
— Не се опитаха да ми създават проблеми.
