— Сега какво ще правим?
Индианеца отметна ръце назад, сплете пръсти на тила си и затвори очи.
— Сега се връщаме в Куичанча и чакаме.
— Какво ще чакаме?
— Каквото и да е — невъзмутимо отвърна Двете пера. — Да бъде прехвърлена една сума. Да се появи Свирача. Оракула да направи поредната грешка.
— Поредната ли?
Индианеца кимна.
— Трябваше да ме убие днес. Нямах оръжие и отидох там пеша, не можех да пробягам и десет разкрача под това слънце… Да, не е всесилна. Не вижда достатъчно далеч в бъдещето, за да проумее, че следващия път ще се върна да я убия.
— Все още не ми е ясно как ще го направите — каза Брусар, докато изкарваше колата на пътя и поемаше обратно към Куичанча.
Двете пера се усмихна блажено.
— И на нея не й е ясно.
— А имате ли план?
— Няма нужда да питаш.
— Бихте ли го споделил с мен?
— Всичко ще ти кажа в подходящия момент.
— А ако аз науча замисъла, няма ли и Оракула да го узнае?
— Твърде вероятно е.
— Значи ще може да ви попречи.
Индианеца клатеше глава.
— И да знае, с нищо няма да си помогне.
— Не ви разбирам.
— Както и тя — ухили се убиецът. — Почти ми дожаля за нея.
Трета част
КНИГА НА КРАЛИЦА НЕФРИТ
18
През следващите три дни Чандлър прекарваше повечето време в пансиона, излизаше само вечер, за да вечеря във „Върколака“. Обмисли дали да се срещне с някои от потенциалните клиенти на Хирурга, за да продължи с преструвките, че е дошъл да се наложи тук, но се отказа. В края на краищата вече и Оракула, и Демокрацията се бяха опитали да го убият. Май нямаше сериозна причина да поддържа измислицата.
На четвъртата вечер влезе в ресторанта заедно с Джин, който отново го возеше из града, макар рамото му да беше стегнато в превръзка. Върколака ги забеляза и веднага дойде при тях.
— Последвайте ме, моля.
Въведе ги в малка кръгла стая в задната част на залата, където Княз Луцифер вече се бе настанил до шестоъгълната маса.
— Добър вечер, господин Чандлър.
— Добър вечер — отвърна Свирача и остана прав, за да огледа помещението, макар че неговият шофьор побърза да си избере място.
След малко извади от джоба си миниатюрно устройство и го притисна към стената, където то увисна, щом Чандлър си дръпна ръката.
— Това пък какво е? — учуди се Върколака.
— Предпазва от подслушване. Ще обърка сигналите на всеки предавател, ако има такъв наблизо.
— Изключително предпазлив сте, господин Чандлър — отбеляза Княз Луцифер.
— Затова съм още жив.
— Свирач, да ти донеса ли нещо? — намеси се съдържателят. — Току-що получих нова партида цигниански коняк.
— По-късно.
— А вечеря?
— Ще ти кажем, когато сме готови с поръчката.
Върколака вдигна рамене и се върна в залата, а Чандлър най-после седна.
— Е, какво става? — обърна се към елегантния подземен главатар.
— По-трудно е да ви пратим на Хадес, отколкото си мислех. След смъртта на Бома Сините дяволи са затегнали мерките за сигурност на совалките, които сноват между планетата и спътниците. Разбира се, не е невъзможно, но ще изисква значително по-голяма изобретателност… и време. — Княз Луцифер се засмя. — Господин Чандлър, тя явно не изгаря от желание да се срещне с вас лично.
— Ако в приказките за нея има нещо вярно, не вярвам да си е загубила съня заради мен. Вероятно Сините дяволи се престарават…
Той млъкна изведнъж, сякаш осенен от неочаквана идея. Княз Луцифер се вторачи в него.
— Какво има, господин Чандлър?
— Я помислете за това, което казах току-що. Няма никаква причина една жена, способна да предвиди бъдещето, да се тревожи от намерението ми да я убия. Значи акцията сигурно е организирана от Сините дяволи. — Взря се в очите на главатаря. — Какво ви подсказва това?
— Че те не искат да стигнете до нея.
— Естествено е да не искат — нетърпеливо продължи Свирача. — Но защо? Знаят докъде се простира могъществото й, нали точно тя ги отървава засега от Демокрацията. Тогава защо са неспокойни?
— Ясно! — в същия миг се ухили Княз Луцифер.
— Да, ама на мене нищичко не ми е ясно — оплака се Джин. — Ей, няма ли да ми кажете с прости думи за какво се досетихте?
Чандлър се обърна към него.
— Бях нает да я отведа оттук и да я убия само в краен случай. Още не съм измислил как бих успял да я убия, а и те нямат повод да се притесняват, че това изобщо е възможно. Е, какъв извод можеш да направиш от това?
Джин вдигна рамене.
— Де да знам — измънка смутено. — А какъв извод трябва да направя?
— Страхуват се, че тя ще тръгне доброволно с господин Чандлър — смили се над него Княз Луцифер.
— Досега действах според предположението, че тя е останала на Хадес по своя воля — добави Свирача. — Ами ако не е вярно?
— Доста неща ми разправи за нея — възрази шофьорът, — и не виждам как ще задържат насила жена с такава дарба.
— Затвори я в килия със стени, по които си пуснал високо напрежение, включи силово поле около килията и постави двама пазачи. Тогава никакви предсказания няма да й свършат работа. Ако във всяко възможно бъдеще тя си остава затворничка, значи няма да се измъкне.
— Пак има нещо гнило — възпротиви се Джин. — Щом вижда в бъдещето, защо изобщо е позволила да я затворят?
— Кой знае? — каза Чандлър. — Когато дошла на Хадес, била е само на осем години. Може да не е имала такава сила по онова време. Пристигнала с някакъв извънземен на име Лъжекостенурката. Нищо чудно той да я е предал. Или просто не е разбрала какво ще й направят. — Той млъкна и се замисли. — Или всички са си живели в мир и любов до деня, когато решила да се махне, а Сините дяволи се сетили, че без нея Демокрацията ще ги налапа бързичко.
— А може да бъркаш жестоко — промърмори шофьорът, когото никакви разсъждения не успяха да убедят.
— Вероятно е — допусна Свирача. — Но нека в момента приемем, че съм прав. — Пак се запъна за
