момент. — Да, това би обяснило и защо Демокрацията иска да ме отстрани. Ако се боят, че тя ще тръгне с мен, искат да си спестят главоболието да я търсят отново, а както изглежда, тя не е лесна за намиране, реши ли да се крие… Опитайте се да погледнете на нещата през техните очи — Сините дяволи не са кой знае каква военна заплаха, при това внимават да не се сближават прекалено с враговете на Демокрацията. Да предположим, че не могат да убият жената. Значи тук е най-безопасно за всички да бъде задържана. Изтръгне ли се от Сините дяволи, би могла да отиде на канфоритските планети-близнаци или пък на Лодин ХI — светове, които могат да воюват срещу Демокрацията.
— Да, ама си мисля, че грешиш — разпалено отвърна Джин.
— Докажи.
— Лесно е — махна с ръка шофьорът. — Ако е искала да я спасиш, защо е пратила Синия дявол да те убие?
— Не го е пратила тя. Действал е сам или по заповед на своето правителство.
— Тогава как е научил кой си и къде да те намери?
— Чудесен въпрос — одобри Княз Луцифер и се взря любопитно в Чандлър. — Имате ли отговор?
— Когато боравим с толкова оскъдни сведения, отговори няма, остава ни да умуваме над хипотези — натърти Свирача. — Но ако предположим, че тя предварително е знаела за неуспеха на Бома в опита за убийството ми… и да речем, очаквала е да стигна до тези заключения… Нима това не е най-добрият начин да ми съобщи, че иска да се махне оттук?
— Много предположения станаха — скептично каза Джин. — На такова нещо аз поне няма да си заложа главата.
— И аз нямам намерение да си рискувам живота — увери го Чандлър. — Във всеки случай засега. — Опита се да подреди мислите в ума си. — Все пак предчувствието ми подсказва, че съм прав. Май е време за съвсем нов план.
— Какво ще правите, господин Чандлър? — попита Княз Луцифер.
— Е, както изглежда, не мога да отида на Хадес точно сега, щом претърсват старателно всяка совалка.
— Тогава какво остава?
— Струваше ми се, че отговорът е очевиден. Щом не мога да стигна до нея, единственият начин е да я накарам тя да дойде при мен.
— Никога няма да дойде на спътниците — заяви главатарят на подземния свят. — И да иска да тръгне с вас, Сините дяволи няма да й позволят за нищо на света. А ако грешите и тя желае да умрете, има си предостатъчно агенти в Порт Маракеш, които да свършат работата вместо нея.
— Нямам никакво намерение да остана в Порт Маракеш — обясни Свирача. — Тези твари вече знаят кой съм, а и Демокрацията се опитва да ме очисти.
— Не мога да се досетя за плановете ви — озадачено промърмори Княз Луцифер.
— Има още два спътника. Къде Сините дяволи са повече?
— В Порт Маракайбо — намеси се шофьорът. — В Порт Самарканд май няма нищо друго, освен ферми и заводи.
— Значи Свирача ще бъде пленен от прочутия си противник Княз Луцифер, който ще го затвори в тунелите под Платиновия квартал, докато някой плати откупа му от… хъм, да не се оценявам твърде евтино… нека бъдат десет милиона кредита. — Чандлър се засмя. — Естествено, никой няма да плати. Демокрацията и без това иска да не се меся, а Ледения няма да бръкне в собствения си джоб заради мен… А утре един мъж с нова и неподлежаща на проверка самоличност ще се появи в Порт Маракайбо. Ще живее кротичко, ще бяга от известността със същата упоритост, с която Свирача я търсеше в Порт Маракеш. И преди да е минал един месец, ще всели такъв смут в душите на агентите на Оракула, че самите Сини дяволи ще настояват тя да се намеси и да сложи край на злодеянията му.
— Сериозно ли се надявате, че ще я пратят в Порт Маракайбо, за да ви открие? — усъмни се Княз Луцифер.
— Няма да търпят безкрайно дълго моя терор, а е немислимо да обявят война срещу населението на спътниците, защото веднага ще дадат повод на Демокрацията да защити хората с цялата си сила. Рано или късно ще решат, че най-умният ход е да пратят Оракула в ролята на тяхна спасителка.
— А ако преценят, че тя е твърде ценна, за да рискуват? — настоя главатарят.
— Тогава — кисело промълви Свирача, — все още ще имам четири месеца да измисля нещо друго.
— Не че искам да ви обидя, господин Чандлър, но това е слабичък отговор на въпроса ми.
— Да, беше нескопосан опит за шега — призна си Свирача. — Всъщност не успея ли да я подмамя на Порт Маракайбо, според мен шансовете ми да я отведа може и да нараснат.
— Пак ме обърка — въздъхна Джин.
— Боя се, че и аз не мога да вникна в логиката на разсъжденията ви — добави Княз Луцифер.
— Ако тя е искрено предана на Сините дяволи, ще се опита да ми смъкне кожата в момента, когато започна да ги притискам. Вероятно се смята за непобедима, така че от нейна гледна точка няма да поеме никакъв риск. Просто ще се погрижи за реда и спокойствието. А ако наистина се стреми да напусне Хадес и онези твари вярват, че могат да я контролират, значи съм надценил способностите й. Окаже ли се обаче, че ги е страх да я пуснат в Порт Маракайбо, това ще потвърди всичко, което вече чух за нея. В такъв случай те се боят да й дадат каквато и да било свобода на действие. Ще ми остане само да й отворя вратата, а тя ще свърши останалото.
Княз Луцифер се усмихна.
— Както го казвате, изглежда лесно, но не вярвам да не срещнете никакви затруднения.
— Е, ако беше лесно, някой друг отдавна да се беше добрал до нея — подхвърли Чандлър. — Не знам вие как сте настроени, но аз вече съм готов да опитам прехваления коняк.
— И на мен ми звучи добре — обади се Джин.
Свирача се обърна към шофьора си.
— Тогава защо не отидеш при Върколака? Кажи му да донесе по чаша за всеки.
— Ей сега.
Джин стана веднага и излезе от кръглата стаичка.
— Научете за него всичко възможно — тихо помоли Чандлър.
— За Джин? — учуди се главатарят. — Че той е тук от доста години.
— Няма значение.
— Имате ли причина да подозирате, че работи за Оракула?
— Доколкото знам, тя не наема хора.
— И аз не съм чувал такова нещо — Княз Луцифер сви вежди. — Тогава защо не му вярвате?
— Нали помните, че не само Оракула се опитва да ме премахне?
— Но Джин едва не умря при онзи опит да ви ликвидират — възрази главатарят.
— И прекара два дни в болницата заради едно изгорено рамо — добави Чандлър. — А трябваше да го пуснат още на следващата сутрин. Знаели са, че го наех за шофьор. Може да са го притиснали, докато лекарите му възстановяваха кожата. Ако така е станало, искам да знам на кого докладва.
— Ще се погрижа за това — обеща Княз Луцифер. — Все пак си мисля, че напразно се безпокоите. Я го вижте — та той направо ви боготвори.
— Ако не съм забравил старите митове, Юда също е боготворял Исус — намусено промърмори Свирача.
— Схванах мисълта ви. Между другото, хрумна ми, че ще имате полза от някой местен човек в Порт Маракайбо.
— И несъмнено вече сте се сетил за най-подходящия? — предположи Чандлър.
— Избрах най-добрата възможност — увери го Княз Луцифер. — Но Джин вече се връща с коняка, така че нека обсъдим нещата по-късно.
— Прав сте — съгласи се Чандлър.
— Страхотно е — обяви шофьорът, оставяйки на масата поднос с бутилка и три чаши. — Опитах го да проверя дали наистина си струва, както разправят. — Напълни чашите.
— Бих желал да вдигна тост, господин Чандлър.
— Разбира се.
