— Питай.
— Откъде знаеш, че тази идея е твоя?
— Тя не е телепат — заяви уверено Чандлър. — Онзи, който ме нае, дори е прекарал известно време с нея преди години.
— Не й трябва да бъде телепат — упорстваше Нефрит.
— Май не ти схващам логиката.
— Нали сам каза, че тя вижда безброй варианти на бъдещето и влияе върху събитията, за да се сбъдне онова, което тя желае. Може пък да е избрала бъдеще, в което ти идваш в Порт Маракайбо и измисляш точно такъв план.
— Съмнявам се — изсумтя Чандлър. — Но дори да е вярно, какво от това? Задачата ми е да я измъкна от онази планета.
— Ами ако не иска да тръгне с тебе? Представи си, че просто има нужда от повод, за да се махне от Хадес.
— И каква може да е причината?
— Мен ли питаш? — намръщи се Кралица Нефрит. — Само искам да се уверя, че тя не ти дърпа конците и в момента.
Той въздъхна.
— Отговорът на всичките ти въпроси е — не знам. Но не мисля, че ме манипулира. Не вярвам да има чак такава сила, а ако я имаше, едва ли биха успели да я задържат някъде, например на Хадес, против волята й. Дори и да ми влияе, за да я измъкна от планетата, защо да се притеснявам от това? Само ми улеснява работата.
— Не съм сигурна — възрази жената. — Нещо ме безпокои, и то много. Ако манипулира тебе, значи манипулира и мен, а това изобщо не ми харесва.
— Не си представям какво бихме могли да направим, за да успокоим тревогите ти.
— Можем да се откажем от плана, при това веднага.
— Няма да стане — натърти Свирача. — Сключил съм сделка.
— Ами ако тя иска да започне война с Демокрацията? Току-виж, Краеф Тимо е единственият влиятелен Син дявол, който се противопоставя на плановете й, а тя полека те подтиква да го убиеш.
— Щом е способна да направи това от половин милион километра, защо не избере бъдеще, в което той се задавя с някоя хапка или пада по стълбите, за да си строши врата?
— Не знам защо — призна Нефрит, но изражението й стана още по-неотстъпчиво. — Колкото повече мисля за всичко това, толкова по-неясно става.
— Виж какво — подхвана Чандлър, — или имаме свободна воля, или нямаме. Можем ли да избираме, значи изборът ни е правилен. Ако не можем, значи и без това не ни е по силите да променим нищо. Има ли смисъл да си хабим нервите?
— Има, защото съществува още една възможност — да спрем незабавно, стига да решим.
Свирача се засмя.
— Но дали ще си сигурна, че онази жена не си е променила намеренията и не е избрала бъдеще, в което да се откажем?
Кралица Нефрит се прегърби уморено на стола.
— Има ли край всичко това?
— Кое — надлъгването със съдбата ли? — попита Чандлър. — Няма. Затова е по-добре изобщо да не си задаваш такива въпроси.
— Не те ли дразни мисълта, че вероятно постъпките ти, всяко твое хрумване просто не е рожба на ума ти?
— Не. Те са си мои. Дори и да ни манипулира, Оракула не е избрала мислите и не ги е сложила в главата ми. Само е нагласила нещата така, че да стигна точно до този план… А и не виждам какво друго да направя. Ако тя ме насочва, положението си остава такова, независимо дали ще очистя Краеф Тимо или ще стоя по-далеч от него.
Нефрит обмисли думите му.
— Е, поне си настроен доста практично. Но за мен това не е достатъчно. Предполагам, че и някой звяр в джунглата може би се отнася така към живота.
— Повечето си време прекарвам тъкмо сред зверовете от джунглата — изрече Чандлър. — Сред тях не можеш да намериш същество с високо кръвно или болно сърце. Вероятно им е известно нещо, за което ние дори не се сещаме.
— Те не мислят — натърти Нефрит. — Просто действат.
— Грижат се да са на топло и сухо, при това добре нахранени — отбеляза Свирача. — В края на краищата и повечето хора се задоволяват с това.
— Хавиер, разговорите с тебе не са особено приятни — подметна жената. — Идвам да споделя сериозните си съмнения, а ти ми приказваш за животни.
— Утешителните приказки не вършат работа в моя занаят.
— Знам. Както се оказва, ще трябва да взема решението си, без да разчитам на тебе.
— Какво трябва да решаваш?
— Дали да ти помогна, или да те възпра — откровено призна Нефрит.
— Ще ти бъда особено признателен за подкрепата, но мога да изпълня задачата си и сам — не по- учтиво я увери Чандлър. — И настоятелно те съветвам да не ми пречиш.
Тя го изгледа неприветливо.
— Още нищо не съм решила.
— Съобщи ми, когато си изясниш намеренията.
— Ти пръв ще научиш.
Жената стана и излезе от стаята.
Чандлър изчака още двайсетина минути, после застана пред фалшивия гардероб. Щом сравни данните за ретината му със заложените в паметта, компютърът му отвори и след секунди Свирача се озова в подземния гараж. Реши да не използва колите на своята домакиня, защото не познаваше правилата за улично движение в Порт Маракайбо, а и не знаеше къде да паркира.
Тръгна нагоре по рампата, отвори си сам вратата и излезе на малка уличка зад „Утробата“. Стигна по нея до по-широка пресечка, попита един минувач как да намери „Нешлифованият диамант“, после се качи в една от големите коли.
Ядосваше се, че Кралица Нефрит го принуди да промени плана си. Много по-спокоен щеше да бъде, ако отидеше при Краеф Тимо след полунощ, когато телохранителите му са се отпуснали и дори един-двама може да са задрямали. Но той нямаше представа какво би направила Нефрит, реши ли да го възпре. Изобщо не би се затруднила да насъска срещу него сбирщина наемни убийци.
Общественото возило подмина малкия, съвсем обикновен наглед хотел и Чандлър слезе на следващото кръстовище. Върна се към сградата. Не се стараеше да остане незабелязан, защото тук още никой не го познаваше.
Влезе в сумрачния бар вляво от регистратурата и веднага усети вонята на гранясала мас от течните отрови, с които се наливаха извънземните твари. Забеляза, че хората в залата са твърде малко. Поръча си бира по компютърния терминал на масата. Поседя така петнайсетина минути, без да изпуска от очи входа на хотела. Макар че тук се подслоняваха почти само извънземни, не видя Сини дяволи, които да влизат или излизат, а и не очакваше това. Реши, че вече е време да открие къде точно е апартаментът, зает от Краеф Тимо.
Нямаше списък на посетителите, нито пък Чандлър би могъл да го прочете, ако имаше такъв. Дори не си помисли да използва вътрешната видеофонна мрежа. Беше сигурен, че дежурният администратор няма да му каже номера, а и не искаше да предупреждава Краеф Тимо за идването си. Сградата имаше само пет етажа. Свирача се отказа от идеята да ги огледа един по един, защото не му се вярваше някой от телохранителите да е застанал на пост пред апартамента.
Накрая влезе в кабинка на градската видеофонна система, прегледа указателя и си избра разположен наблизо ресторант, който доставяше храна и по домовете. Бързо набра номера и се усмихна към камерата.
