— Казвам се Тимо, обаждам ви се от „Нешлифованият диамант“. Последните две вечери тукашните гозби ми се сториха доста неприятни. Може ли да ми донесете сандвичи и бира?
Мъжът на екрана прие поръчката и попита за номера на стаята.
— Написан е на някакъв чудат език — оплака се Чандлър. — Но няма как да се объркате. Третата врата вдясно от асансьора, на седмия етаж.
Прекъсна връзката, върна се на мястото си в бара и зачака. След половин час в хотела влезе младеж, нарамил сак. Запъти се към въздушния асансьор, но излезе след броени секунди, смръщил вежди недоумяващо. Свирача бавно тръгна към вратата на асансьора, докато младежът размени няколко думи с лодинита на регистратурата. Влязоха едновременно и се качиха на четвъртия етаж.
Разносвачът тръгна наляво по коридора. Гледаше номерата на вратите. Чандлър изчака няколко секунди и го последва, без да бърза.
Младият мъж натисна сензора до една от вратите. Показа се Син дявол, започна разгорещен спор, който продължи не повече от две минути, и накрая разносвачът хлътна обратно в шахтата на асансьора.
Чандлър се облегна на стената. Искаше да е сигурен, че младежът няма пак да се опита да предаде поръчката и да си вземе парите. След малко прекоси тихо коридора, застана пред вратата на апартамента и докосна сензора.
Вратата незабавно се прибра в стената и пред него се изпречи могъщ Син дявол.
— Вече ти казах да се махаш! — изръмжа на земен език със силен акцент.
Без да продума, Свирача се пресегна и му преряза гърлото. Скочи в стаята, където още трима телохранители се бяха настанили в кресла със странна форма. Уби ги със звуковия си пистолет, преди да са осъзнали присъствието на натрапника.
Лазерен лъч прогори въздуха на сантиметри от ухото му, Чандлър се претърколи по пода и отвърна на изстрела. Още един Син дявол писна в агония и се запрепъва към средата на стаята. От ушите му шуртеше зелена течност. Чандлър пак натисна спусъка и съществото се строполи на пода.
— Кой си ти? — попита глас, в който акцентът почти не личеше, но явно не беше човешки. — Какво искаш?
Говорещият беше в лявата спалня и Свирача смени звуковия пистолет с лазерен. Лъчът направо разпра стената на около метър над пода.
— Кой си ти? — повтори гласът. — Тя защо пожела аз да умра?
За миг задоволство наруши невъзмутимото хладнокръвие на Свирача. „Тя“ можеше да бъде само Оракула, значи наистина бе избрал подходяща мишена за нападението. За миг се поколеба — дали да не остави Тимо жив и да го разпита подробно за жената и нейните кроежи. Но си спомни как Бома предпочете сам да сложи край на живота си, вместо да издаде нещо за Оракула. Оставаше да се справи с поне още един телохранител, а Чандлър избягваше излишните рискове.
Пак стреля през стената, този път по-ниско, и чу шум от паднало тяло.
Изчака цяла минута за още някакъв звук или движение, за какъвто и да е признак на живот в спалнята, после влезе предпазливо. Видя проснат Син дявол с огромно овъглено петно на гръдния кош.
Доближи трупа, обърна го по гръб и потърси с поглед някакъв символ или знак по дрехите. Още оглеждаше жертвата си, когато улови с ъгълчето на едното си око внезапно движение. Докато се извърташе към връхлитащия телохранител, един синкав крак изрита пистолета от ръката му.
Огромният Син дявол протегна ръце към Чандлър, който отвърна в същия миг с два ритника по ставите на краката му. Изненаданото същество се олюля и едва запази равновесие, а Свирача направи едно- единствено движение с дясната си ръка и отскочи, за да не го опръска плисналата от гърлото на противника му кръв. Синия дявол изграчи нещо, впил яростен поглед в очите му, после умря.
Чандлър заключи вратата към коридора и през следващите минути се увери, че не са останали живи твари. След това измъкна малкия си нож, изряза на всеки труп символа на Оракула и се зае старателно да претърсва апартамента. Взираше се за каквато и да било дреболия, която би могла да му подскаже нещо за Оракула и нейната организация.
Вече приключваше с ровенето, когато Нефрит влезе в апартамента с пистолет в дясната си ръка.
— Добре си се позабавлявал — отбеляза тя, отделила само секунда, за да огледа труповете по пода.
— А ти как влезе? — озъби се Чандлър.
— Тази сграда е моя.
— И какво търсиш тук?
— Дойдох да те спра.
— Защо?
— Защото още не бях решила дали искам да убиеш тези твари, а в моя свят никой не убива, без да съм му разрешила. — Тя се задави от ярост, но продължи със същия леден тон: — Каза, че ще останеш в стаята си още два часа, но ме излъга.
— Промених си решението — изрече безизразно Свирача.
— Ти ме излъга и само това има значение за мен. Може да не си искал да дойда с тебе, или пък си лъжец по природа. А може и тя да те е накарала да ме излъжеш.
— Вече имаш страхова невроза от Оракула — присмя й се Чандлър.
— Нима е глупаво да се боиш от някого, който е способен да насочва бъдещето? — сопна се жената. — Възможно е да подцениш силите й, но няма как да ги надцениш. Все едно, не това е важното сега. Ти ме излъга и уби седем Сини дяволи без моето съгласие. Прояви открито неподчинение.
— Що за глупости?! — ядоса се Чандлър. — Искаш да кажеш, че трябва да се подчинявам на твоите заповеди. Аз не приемам заповеди от никого!
— Имаш само две възможности, докато си в Порт Маракайбо — заяви Нефрит. — Първата е да обсъждаш плановете си с мен, за да ги одобря.
— А втората?
Тя насочи пистолета към него.
— Втората е да те убия.
22
— Я махни това — изрече пренебрежително Чандлър. — Нали искаш да пренесеш дейността си и на Хадес, а единствено аз съм способен да ти помогна. Все още играем в един отбор.
— Щом сме в един отбор, не би трябвало да ми се измъкваш под носа и да убиваш, без да съм се съгласила.
Откъм коридора се чуха стъпките на много тежък извънземен, който се прибираше в стаята си.
— Мястото и моментът не са много подходящи за подобни спорове — отбеляза Свирача. — Тези трупове няма да останат неоткрити цяла нощ… Тимо и един от телохранителите бяха в спалнята. Откъде да знам, може и да са повикали помощ, преди да ги очистя.
Нефрит помисли и кимна.
— Така да бъде. — Тя прибра пистолета си. — Значи ще продължим разговора в „Утробата“.
Спуснаха се с асансьора във фоайето и побързаха да излязат.
— С кола ли дойде? — попита Свирача.
— Оставих я зад оня ъгъл — посочи жената.
Мълчаха, докато Нефрит караше към публичния дом. От гаража се пренесоха в стаята на Чандлър, а оттам веднага отидоха в кабинета на съдържателката.
— Е, сега какво ще правим? — попита тя.
— Сега ще изберем нова жертва.
Кралица Нефрит поклати глава.
— Няма да ти помагам, докато не се уверя, че не ме манипулират.
Свирача сви рамене.
— Значи ще трябва сам да се оправям.
— Без информация от мен само ще изтребиш куп невинни Сини дяволи, които вероятно нямат нищо
