— Безполезно е — промълви Ледения след малко. — По-печен от Свирача не съм срещал. Твоят човек и косъм не може да смъкне от главата му.
— Не ми пука дали ще го убие! — отсече домакинът.
— Май нищо не разбирам.
— Проклятие, Карлос!… Вече имаме двама на планетата. Единият ще се опита да отмъкне Пенелопа, а ние за нищо на света не искаме тя да тръгне с него. Другият знае, че му преведохме десет милиона в някаква толкова сенчеста сметка, че дори аз не успях да се добера до нея. И му е ясно като слънчев ден, че докопаме ли го, чака го незабавна екзекуция. — Той млъкна с усилие, за да овладее нервите си. — Заповядано ми е да ликвидирам Оракула, но не мога да се надявам, че който и да е от двамата ще направи това.
— Може и да си прав — безметежно отвърна Ледения. — Като гледам, доста пари си пръснал на вятъра.
— Вината отчасти е и твоя — заяде се Тридесет и две.
— Виж ти! Как го измисли?
— Само един човек в света познава Пенелопа Бейли достатъчно добре, за да ми свърши работата. И аз те наех, Карлос. Щом си взел парите, трябваше лично да се заемеш с това.
— Аз съм един куц, затлъстял дъртак — възмути се гостът. — Затова ти намерих най-добрия в занаята.
— Може да е страхотен като убиец, но не познава жената. За разлика от тебе.
— Чуй ме сега — подхвана Ледения. — Аз още по-силно от тебе желая смъртта й. Тя уби човек, който не ми беше безразличен, а аз останах с един крак. — Той се пресегна и угаси пурата си в пепелника. — Но освен това съзнавам колко е опасна Пенелопа. Допускам, че тя е най-опасното живо същество в цялата скапана галактика, може би дори в цялата история на галактиката! Ето причината да се откажа от сладостта на личното отмъщение и да наема професионалист, който има най-големи шансове да успее.
— Добре де, но той няма никакво намерение да свърши това. Изтребва главатари на банди и се стреми да заеме мястото им.
— Готов съм да се обзаложа с тебе на трите милиона кредита, които ми даде, че той е или на Хадес, или е на път за там.
— Дори да си прав, няма да я ликвидира.
— Отначало няма да се опита — съгласи се Ледения.
— Ти си наясно с дарбата на Пенелопа. Ако тя знае, че той е наблизо, и не иска да тръгне с него, какви са шансовете му да я убие?
— Горе-долу равни на нула.
— Моят човек би могъл да я изненада, но пък няма никакъв стимул да се занимава с нея. Платихме му пребогато и едва ли някога ще си направи труда да ми се обади.
— Никой не може да я изненада — възрази гостът. — Не е нужно да те види, за да знае, че си наоколо. Тя вижда какво ще стане и ако не й харесва — променя го.
— Е, сега убеди ли се?! — възкликна домакинът. — Ето какво не знаят Свирача и Джими Двете пера! Затова си ми нужен ти!
— Джими Двете пера? — учудено повтори Ледения. — Пратил си Индианеца срещу Оракула?
— Познаваш ли го?
— Чувал съм за него. Пада си по онези семенца.
— Затова предпочетох да го държа под око.
— Ами можеш да забравиш за него — заяви Ледения. — Щом се е отървал от твоите джунджурии, вече се кефи в своя въображаем рай.
— На Хадес не може да си намери семена.
Гостът го зяпна.
— Ти вярваш ли си?
— Проверяваме всяка пратка товари, предназначена за Хадес.
— И да има планета, на която не се вкарват нелегално семена, тя още не е открита.
— Все едно. Ако Джими вече си е напълнил устата с дрога, твоята намеса става още по- наложителна.
— Засега няма нищо наложително — кротко напомни гостът. — Ти ми плати три милиона само за да те изслушам.
— Готов съм да ти платя много повече.
— Достатъчно богат съм. Нямам нужда от още пари.
— Давам ти възможност и да си отмъстиш.
— Няма как да отмъстиш на ураган или йонна буря — възрази Ледения. — Те са природни стихии. Ако оцелееш след срещата си с тях, радваш се на късмета си и се стараеш такава беда да не ти се случи втори път. — Той млъкна за момент и се навъси. — И Пенелопа е природна стихия. Ще ликувам, ако на някого му стигнат силите да я убие, но не вярвам, че това е възможно. Не съм толкова тъп, че сам да се опитам. Сблъсках се с нея, когато бях много по-млад и жизнен, но и тогава ми се размина на косъм.
— Толкова си трезвомислещ и спокоен, че почти ти повярвах — промърмори Тридесет и две. — Карлос, постарах се да науча всичко за тебе. През последните четиринадесет години си разнищвал всяка следа, която е могла да те отведе при нея. Кръстосвал си из цялата Вътрешна граница в опити да откриеш момичето. Поведението ти не е на човек, който се страхува от нова среща с Пенелопа.
— Да, отначало я издирвах стръвно — призна Ледения. — Няма защо да те лъжа. Но никой не може да живее само с омраза толкова години. След време чувствата затихват, съзнанието се избистря. Накрая я търсех по-скоро от любопитство. Исках да науча в какво се е превърнала, как е успяла да се крие толкова дълго, какво е намислила.
— Сега Пенелопа е само на две звездни системи оттук — напомни Тридесет и две. — А ти още нищо не знаеш за нея.
— Когато е готова да направи решителния си ход, всички ще научим.
Домакинът допи последната глътка бренди от чашата си и се вторачи в госта.
— Не можем да си позволим това. Трябва да я ликвидираме сега.
— А може би тя иска само да я оставим на мира.
— Ако ти имаше такава дарба, би ли се примирил да живееш тихо и скромно само за да не си навличаш неприятности?
— Не, обаче…
— Какво „обаче“?
— Обаче аз съм човек — каза Ледения. — Предполагам, че за Пенелопа това определение вече не важи.
— Още една причина да се отървем от нея.
— Щом казваш.
— Десет милиона кредита — изрече домакинът.
Гостът не отговори, загледал се в някаква точка на стената.
— Е? — подкани го нетърпеливо Тридесет и две.
— Не ми досаждай — отряза го Ледения. — Мисля.
— Разходите ли пресмяташ?
— Казах ти да си затваряш устата!
Мъжът зад бюрото го изгледа, сви рамене и не проговори повече. Ледения не помръдна в креслото две-три минути, после се обърна към Тридесет и две.
— Имаш си страхотна беля на главата.
— Точно това ти обяснявам, откакто влезе тук.
Гостът поклати глава.
— Най-лошият ти проблем не е този, за който си мислиш.
— Нещо не те разбирам…
— Толкова отдавна срещнах Пенелопа, че понякога забравям на какво е способна — обясни Ледения. — Имаш двама агенти на Хадес…
