— Тогава ще повишим бдителността на охраната и когато направи опит да нападне Оракула, ще го задържим.
— Искате ли да чуете едно предложение от мен? — попита Ледения.
— Кажете.
— Чандлър е твърде опитен професионалист, за да го спипате толкова лесно. Може и да го разпозная на холограмата, но по-вероятно е той вече да приближава мястото, където сте настанили Оракула. Няма да избере най-прекия път. Само глупак би постъпил така на планета, където всеки човек е под подозрение.
„Само глупак или сакат старец, който е толкова грохнал, че вече не го бива за тайни операции.“
— Мендоса, какво искате да ми внушите? — грубо попита Праед Тропо.
— Той е предпазлив — продължи Ледения, — затова няма да направи нищо, преди да е проучил задълженията и графика на всеки Син дявол, който е близо до Оракула. Вижте какво, ако просто подсилите охраната, той ще чака, докато вашата бдителност отслабне. Не знам колко са му платили за тази поръчка, но трябва да е достатъчно, за да чака година или две, ако го принудите. Той обаче ме познава и няма никаква причина да се усъмни в мен. Поставете ме близо до щаба на Оракула, така че да се забелязвам лесно, и според мен той ще се опита да поговори с мен.
— За какво има да говори с вас?
— Ще се учуди, защото няма да разбере какво правя там. Ще иска да се убеди, че не сме съперници, или пък ще си помисли, че му нося нови указания от неговия работодател.
— Нима това ще ни помогне? — недоверчиво подхвърли военачалникът. — Вие сте старец, а той е професионален убиец. Как ще го задържите?
— Няма аз да го задържа — обясни Ледения. — Но поне има шанс да улесня залавянето му. Ще му кажа, че има промяна в плановете и че трябва да отидем някъде, за да я обсъдим… а там ще го чакате вие.
— Очаквате ли да ви повярва?
— А защо не?
— Защото, както вече изтъкнахте, няма очевидна причина за присъствието ви на Алфа Крепело III. Може би ще надуши опасността още щом ви види.
— И това не е изключено — съгласи се Ледения. — Но какъв избор ще има? Уверявате ме, че Оракула е недосегаема. Успее ли планът ми, само час по-късно ще арестувате убиеца. Ако се разтревожи, когато ме намери, ще се скрие отново, което с нищо няма да ви затрудни, напротив — поне ще знаете приблизително района, където да го търсите.
— А ако ви премахне? — упорстваше Праед Тропо.
— Плащат ми достатъчно, за да поема този риск.
— Ще се наложи да обмисля много внимателно вашето предложение. Не ми допада да ви предоставя чак такава свобода на действията.
— Щом ще си помагаме, ще трябва и да си имаме доверие.
— Вие сте човек и това е предостатъчно, за да ви подозирам — заяви военачалникът.
— Но нали собствената ви машина потвърди, че казвам истината!
— Отговорихте искрено на въпросите ми — призна Праед Тропо. — Но остава възможността да не съм задал най-правилните въпроси. Вие сте човек, а искате да помогнете на друга раса да се отърве от такъв като вас. Изобщо не се съмнявам, че ако не ви бях разрешил да кацнете, щяхте да потърсите начин за нелегално проникване на Алфа Крепело III. Онзи убиец ви познава и ви вярва, а вие се каните да го измамите и да го предадете в ръцете ни. Как да знам какви други подбуди имате, защо всъщност сте тук?
„Тропо, по-умен си, отколкото изглеждаше в началото. Скоро ще ти хрумне да попиташ Оракула какво трябва да предприемеш срещу Чандлър. Засега те е страх да я занимаваш с такава глупост, но утре или вдругиден ще събереш смелост. Почти сигурен съм, че ще споменеш името ми. Боя се, че ти е писано да умреш преждевременно.“
— Е, измислите ли нещо по-добро, съобщете ми.
— Така и ще направя.
— Само не се бавете излишно. Не забравяйте, че този мъж винаги е успявал, освен това е имал достатъчно време, за да открие къде е Оракула. Животът на мнозина зависи от нашата бърза реакция.
„Включително и моят.“
25
До края на деня Праед Тропо още не бе решил какъв план за действие да избере и Ледения помоли за разрешение да прекара нощта в кораба си, където щеше да му бъде по-хладно и имаше удобно за човеци легло. Синия дявол отначало се заинати, но все пак му разреши да се върне в кораба.
Щом затвори люка на въздушния шлюз и включи системата за сигурност, Ледения седна пред подпространствената си радиостанция.
— Тридесет и две слуша — чу се глас.
— Аз съм — каза Ледения. — Дано си прав, че тия твари не могат да засичат честотата, която използваме.
— Не могат. А ти къде си — на някой от спътниците ли?
— На Хадес.
— Вече си на Хадес?! — изуми се Тридесет и две. — Знаех си, че ти си най-подходящ за тази задача, и затова изпратих онази жена при тебе! Не биваше да прехвърляш работата на друг.
— И сега щеше да се опитваш да убиеш мен — сухо напомни Ледения.
Настъпи неловко мълчание.
— Научи ли нещо ново? — накрая попита Тридесет и две.
— Още нищо не съм надушил за намеренията на Свирача, ако това те интересува.
— А за Джими Двете пера?
— Не знам къде е, но ако се е опазил от семената, знам къде ще се появи.
— Не за него се тревожа. Или ще убие Оракула, или него ще пречукат, докато се опитва. Трябва да спрем Чандлър!
— Позволяваш ли да ти напомня, че съм на тази гнусна планета само от три-четири часа? Ако беше толкова лесно човек да го прецака, нямаше да го наема, а ти не би ме потърсил изобщо.
— Моля те да ме извиниш — явно насила каза Тридесет и две. — Само че много се безпокоим какво ще стане накрая.
— И колко сте тези, дето се безпокоите? Да не правите облози кой ще остане жив и на кого ще видят сметката?
— Моля те, само внимавай! — напомни Тридесет и две. — Ако наистина се обзалагахме, Оракула щеше да е фаворит в състезанието.
— Известно ми е. Но ако ме оставиш да поприказвам с някой от твоите специалисти по взривни вещества, може и да намаля шансовете й.
— Веднага ще повикам някого.
— Само побързай. Въпреки всичко не разчитам на тази защитена честота.
Специалистката беше готова за разговор след броени минути. Ледения й зададе множество въпроси, отговорите го удовлетвориха и той изключи радиостанцията. Изчака няколко минути да се убеди, че никой не е засякъл разговора и не се кани да го арестува. През следващите два часа беше много зает — възползва се от току-що получената информация. Накрая се просна на койката си и заспа на секундата, изтощен и телесно, и психически от този ден.
Още с изгрева на слънцето Праед Тропо му се обади и поиска веднага да го види. Навън вече беше твърде топло, а въздухът се сгорещяваше с всяка минута. Ледения нахлупи широкопола шапка, за да предпази очите си от слънчевите лъчи.
— Обмислих предложението ви — съобщи военачалникът, докато вървяха към чакащата ги кола. — Реших да приложим вашия план за залавянето на убиеца.
— Благодаря.
