— Знаем само за един.
— Повярвай ми — имаш двама.
— Добре де, засега ще се съглася. И що за извод следва от това?
— Помисли — защо тези двамата са още живи?
Домакинът явно се обърка напълно.
— Не схващам смисъла на въпроса ти.
— Защо корабът на Индианеца не се разби, вместо да кацне благополучно? Защо Свирача е успял да извърши убийствата на спътниците?
— Тя ги иска живи! — досети се Тридесет и две. — Но защо?
— Сещам се само за една причина. Задържат насила Пенелопа на онази планета и тя иска двамата агенти да я измъкнат оттам.
— Насила ли? Нима това е възможно?
— Не мога да кажа… но знам, че ако не е искала да тръгне, Индианеца нямаше да преживее операцията за премахването на твоите устройства. Хирургът е щял да кихне или да трепне в най-неподходящия момент… Да, ти си прав. Ако не можеш да отзовеш Свирача, ще се наложи да го убиеш. Вероятно и Индианеца. Щом Пенелопа желае да се махне от Хадес, трябва да я спреш.
— Заповядано ми е да организирам ликвидирането й.
— Набутай си тия заповеди отзад! — изсумтя Ледения. — Момичето ти беше в ръцете едва шестгодишно, а ти дори тогава не успя да я опазиш. Опитах се да я убия, когато беше на осем години, и се провалих с трясък. Но сега жителите на Хадес са измислили как да я държат затворена там години наред, въпреки че без никакво съмнение силата й се е развивала. — Взираше се настойчиво в очите на Тридесет и две. — Позволиш ли й да избяга от планетата, адът ще се отвори под краката ни. Пенелопа няма нужда от боен флот, за да покори някоя планета. Само ще избере единственото бъдеще сред милиони възможни, в което близката звезда избухва или грамаден метеорит се забива в планетата. Дай й петхилядна армия и тя ще победи в битка срещу всяка сила в галактиката, като просто предпочете най-печелившия вариант. Не вярвам, че е възможно тя да бъде убита, но може да бъде затворена — както е и в момента.
— Ако си налучкал истината, това са идеалните условия, улесняващи ликвидирането й — настоя домакинът.
— Не, ти още не разбираш — въздъхна Ледения. — Да си представим, че я държат в килия. Ако се опиташ да я застреляш, тя ще кихне или ще се закашля в точно подбран миг, или пък ще направи нещо друго, за да настъпи бъдещето, в което ти ще улучиш вместо нея ключалката на вратата.
— И все пак сме длъжни да опитаме.
— Не! — изрева Ледения. — Поне сега проумей какво се опитвам да ти обясня — те са измислили как да я задържат. Трябва да сме луди, за да се намесим.
— Но не можем да седим със скръстени ръце! — ядоса се и Тридесет и две.
— Можехме, ако не ме беше наел и ако не беше насъскал Индианеца — тежко изрече Ледения. — Но както вече ти казах, имаш си голяма беля на главата. Който и да стигне пръв до нея, ще я освободи, съзнателно или по принуда. — Той млъкна за дълго. — Преведи десет милиона кредита по някоя от сметките ми — каза неохотно. — Ще трябва и аз да отида.
— Май доскоро не искаше да се забъркваш.
— И сега не искам. Но само аз мога да отменя поръчката на Свирача. Той ще убие всеки друг, когото пратиш при него.
— А Индианеца?
— Намерил ли си е семена, сега е някъде из безкрайните ловни полета. Ако пък се опита да убие Свирача, ще можеш да погребеш каквото остане от него.
— Но ако е без дрога и не срещне Свирача, ще потърси Оракула.
— Значи ще се наложи аз да го намеря и да го спра.
— Ти сам изтъкна, че си дърт дебелак с протеза вместо крак — сопна му се Тридесет и две. — Защо се надяваш да го спреш?
— Той няма да знае защо съм там и така ще му липсва мотив да ме очисти. Дано дотогава съм намерил Свирача, за да ми помогне. — Ледения изгледа мрачно събеседника си. — Иначе ти остава само още една възможност.
— Например?
— Да пръснеш на атоми цялата гадна планета, при това с автоматични кораби, програмирани на хиляди светлинни години оттук.
— Не можем да избием двеста милиона Сини дяволи само за да се отървем от някой, който е вероятна заплаха за нас!
— Правили сме и по-лоши неща преди.
— Нямам намерение да се прочуя като масов убиец!
Ледения въздъхна.
— Значи остава аз да отида на Хадес и ако мога, да намеря Свирача и Индианеца, преди те да са я намерили.
— А какво те кара да мислиш, че тя ще те остави да кацнеш на планетата?
— Все ще измисля нещо. Плащаш ми отчасти и за това.
Тридесет и две се опита да осмисли отговора и смутено тръсна глава.
— Не знам какво да правя. Когато го казваш по този начин, поне изглежда логично… — Въздъхна пресекливо. — Но от мен се иска да я убия, а ние обсъждаме как да попречим на двама изпечени убийци, които имат задача да я открият.
— Ти решаваш — отсече Ледения. — Аз съм старец и се надявам животът ми да свърши, преди тя да обърне Демокрацията с карантиите навън. — Той се изправи. — Връщам се в кораба си. Ще остана в орбита още десет часа. Сигурно си записал целия ни разговор. Пусни го на ония, от които си получаваш заповедите. Ако не ми се обадиш през това време, ще приема, че продължавате с опитите да убиете Пенелопа, и ще се върна на Последен шанс.
Не бяха нужни десет часа, нито дори осем.
Само пет часа по-късно Демокрацията преведе по сметка на Ледения десет милиона кредита.
Десет минути след това той включи двигателите на кораба си и отпътува към Хадес. Чудеше се дали ще доживее да похарчи дори един кредит от тези пари.
24
Когато доближи планетата, получи радиосигнал.
— Навлязохте в пространството, контролирано от Алфа Крепело III — съобщи глас с акцент. — Моля, идентифицирайте се.
— Тук „Космическа мишка“, регистрационен номер 932К1Р23, излетях преди пет галактически стандартни денонощия от Последен шанс със спиране на Филемон II. Пилот — Карлос Мендоса.
— Достъпът до Алфа Крепело III е забранен за лица, които не са получили предварително разрешение.
— Искам да говоря с някой от началниците.
— Това е невъзможно.
— Трябва да предам особено важна информация.
— От какъв характер е тази информация?
— Не е предназначена за дребни чиновници — отсече Ледения. — Трябва да говоря с някого от вашите началници.
— Вече ви обясних, че това е невъзможно.
— Тогава ми съобщете името и служебния си номер — настоя Ледения. — Искам да знам кой ще си го отнесе, когато командирът ви попита защо не е бил уведомен навреме.
Последва кратка пауза.
— Моля, изчакайте — обади се гласът.
Ледения си позволи мигновена усмивка, отвори кутия бира и зачака искането му да бъде предадено
