общо с Оракула.
— Не се налага да избия мнозина от тях — възрази Чандлър. — Ако оставям символа на Оракула на всяка жертва, или тя ще дойде да ме спре след най-много две седмици, или ще знам, че й пречат да напусне Хадес и сам ще отида там… Все пак бих си спестил излишни неприятности, ако знам кой работи за нея.
— Не и докато си изясня всичко! — упорито изрече Нефрит.
— Достатъчно ти е да знаеш едно-единствено нещо — успокои я Чандлър, — а то е, че ще станеш богата… всъщност още по-богата, независимо дали ще ликвидирам онази жена или ще я отведа. За останалото просто нищо не можем да си изясним. Можеш да си блъскаш главата отсега до края на света и пак няма да разбереш дали постъпваме според желанията й, или решаваме сами.
— Само че пропускаш един факт.
— Нима? Кой по-точно?
— Каза ми, че агенти на Демокрацията се опитали да те убият в Порт Маракеш. Защо?
— Не се сещам. Вероятно не са искали да изпълня поръчката.
— Коя поръчка? — натърти Кралица Нефрит. — Да ликвидираш Оракула или да я заведеш при тях?
— Не знам.
— Е, поне за това би трябвало да се замислиш — увери го домакинята. — Ако са успели да научат нещо за Оракула, след като са те наели, и са решили, че е твърде опасно да я оставят жива, значи изобщо не бива да мислиш как да я отведеш от Хадес.
— Щом си убедена, че тя е способна да манипулира мен или тебе, защо да не манипулира и тях?
— Но защо ще иска от тях да те убият, щом си решил да я измъкнеш от планетата?
— Мога да измисля веднага какви ли не причини. Току-виж, оказало се, че е доволна и щастлива на Хадес. Или пък е уредила това покушение срещу мен, защото е знаела, че ще остана жив, но ще се прехвърля от Порт Маракеш в Порт Маракайбо, където ще успея да убедя Сините дяволи, че трябва да я насъскат срещу мен. Освен това се сетих, че тя може би има зъб на човека, който ме нае. Представи си, че според нея, ако аз съм мъртъв, той ще реши сам да изпълни поръчката. — Той се замисли и тръсна глава. — Няма как да проверя, преди да застана лице в лице с нея.
— Тогава ще е твърде късно! — отсече Нефрит. — Не знам дали насочва събитията, както си седи на Хадес, но всичко чуто досега ме убеждава, че поне няма да има проблеми с тебе, ако сте в една стая.
— Но аз не съм дошъл тук с твърдото намерение да я убия — възрази Чандлър. — Това й е ясно предварително.
— Само че ще я убиеш, ако се наложи — веднага му напомни жената. — Това също й е ясно.
— Да, ако не се уверя, че е склонна да дойде с мен, вероятно ще бъда принуден да я ликвидирам. Твърде опасно е човек да се надхитря с нея.
— Тя ще знае какво си намислил.
— Значи ще трябва да я поставя в такова положение, че осведомеността да не й помогне с нищо.
— Не е възможно.
— Ще видим — отвърна Свирача по-самоуверено, отколкото се чувстваше в момента. Помълча и попита: — Имаш ли да ми казваш още нещо?
— Засега нямам.
— Ако нямаш нищо против, искам да си залъжа стомаха.
— Най-добре поръчай да ти донесат храната в стаята. Ще ти е от полза, ако някой може да се закълне, че те е заварил тук.
Чандлър кимна и се върна в стаята си. Поръча си сандвичи и се загледа в холографския пейзаж на фалшивия „прозорец“, докато чакаше да му ги донесат.
Сигналната лампичка на видеофона светна и той го включи.
— Да?
На екрана се появи лицето на Син дявол.
— Няма да стане, Свирач.
— За какво говориш?
— Върви си у дома — троснато изрече съществото. — Върви си, за да останеш жив.
Връзката прекъсна.
Чандлър незабавно се върна в кабинета на Кралица Нефрит и я завари да се мръщи пред монитора на компютър.
— Какво има? — попита го тя.
— Успяхме, при това доста по-скоро, отколкото се надявах.
— В кое сме успели?
— Току-що ме предупредиха да се махам.
— Оракула ли те пъди?
— Всъщност да — увери я Свирача. — Направи го чрез един Син дявол.
— Но как са те открили толкова бързо?
Той вдигна рамене.
— Нямам представа. Може да са ме следили още откакто слязох от кораба.
— И си ги насочил право към „Утробата“?!
— Не беше нарочно — успокои я Чандлър. — Пък и се свързаха с мен, а не с тебе. Знаят кой е виновен за произшествието в хотела. Нямат основание да те подозират в съучастие.
— Щом са те видели в „Нешлифованият диамант“, видели са и мен. Какво точно ти каза Синия дявол?
— Че нямало да стане каквото искам. — Той се запъна и заяви: — По този начин тя ми подсказва сам да я потърся на планетата.
— Измисляш си.
— Аз не мисля, че си въобразявам.
— Може би Сините дяволи се опитват да те прогонят от Порт Маракайбо, за да не се наложи да пратят Оракула срещу тебе.
Свирача поклати глава.
— Повярвай ми, самата тя се е намесила.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото Сините дяволи и без това знаят къде да ме намерят, ако тя поиска да ме очистят. Щях да получа куршум или лазерен лъч, а не да си бъбря по видеофона… Но ако тя иска да я измъкна, точно това е начинът да ми го каже.
— Тази вечер ти уби седем Сини дяволи. Какво те кара да мислиш, че няма да ти отмъстят, без да чакат заповеди от Оракула?
— Защото им е казала вече нищо да не предприемат срещу мен. И защото само тя е могла да нагласи нещата така, че Демокрацията да ги остави на мира.
— Никакъв смисъл не виждам! — оплака се Кралица Нефрит. — Първо ми я описваш едва ли не като затворничка, после излиза, че те се боят дори да й възразят.
— Може би двете възможности не се изключват взаимно — подсказа Свирача. — Представи си, че условието е да й запазят живота само докато им дава ценни напътствия… но веднъж да сгреши, ще я унищожат. Ако положението е такова, значи изчакват първо да се уверят във враждебните й намерения към тях, иначе им остава единствено да я убият. Пък и замисли се над посланието й — наглед тя само ми демонстрира силата си и се опитва да ме сплаши.
Нефрит не проговори цяла минута, после кръстоса поглед с този на Чандлър.
— Не можеш да отидеш на Хадес.
Той направи кисела гримаса.
— Пак ли те загризаха съмненията?
— Докато ти беше в стаята си, свързах се с главната база данни на Делурос.
— Е, и?
— Поисках да ми предостави цялата достъпна информация за Оракула. Компютърът уточни, че информацията е действителна само в случай, че Гадателката и Оракула са едно и също лице. Но някои от
