— Нека открием какво е знаел Коул.
— Как?
— Просто ще попитаме компютъра. Може да имаме късмет. — Ломакс се обърна към екрана. — Компютър, включи се.
— Включен.
— Моля да ми прочетеш последното писмо, което съм пуснал от този адрес.
— Направено… „Кажи на Миропомазания, че приемам задачата при обичайното заплащане.“
Ломакс се намръщи.
— Миропомазания?
— Точно така.
— Закъде е адресирано това писмо?
— Електронна пощенска кутия №804432.
— На чие име е регистрирана?
— Проучено… Не съм в състояние да извлека тази информация, господин Коул. Собственикът на пощенската кутия е помолил името му да не се изписва.
— Има ли начин да науча кой е собственикът?
— Ако сте законен кредитор, можете да отидете в Съда за молби и жалби и да попълните формуляр №86-Ф. След съответно разследване властите ще ви разкрият името му.
— Няма ли по-бърз начин?
— Не, господин Коул.
— Благодаря, компютър. Изключи се.
— Миропомазания? — повтори Хлапето, когато екранът потъмня. — Чувал ли си някога това име?
— Не.
— А твоят работодател?
— Щеше да ми каже, ако го е срещал.
Настана кратко мълчание, нарушено от Силиконовото хлапе.
— А сега отиваме в Синия павилион, нали?
Ломакс кимна.
— Сега отиваме в Синия павилион.
5.
Синия павилион беше нощен клуб на последния етаж на една от най-високите сгради в града. Огромна стъклена стена, висока около десет метра, предлагаше зашеметяваща гледка към планината Олимп; другите три стени бяха покрити с огледала, които отразяваха тъмносиньото небе, планината и огромния басейн в средата на клуба.
Самият басейн бе пълен с дузина същества, подобни на делфини, внесени от Силестрия П. Смятаха, че са надарени с разум, но все още не бе намерен общ език с тях, а както при всички водни създания, неспособността да употребяват огън пречеше на всички опити да развият технологии, подобни на човешките. И въпреки това бяха способни на сложни маневри, които изглеждаха като грациозни танци, а точно когато публиката започваше да се отегчава и изморява, дванадесет голи девойки се гмуркаха във водата, яхваха съществата и изиграваха още един воден танц.
В едната страна на залата имаше дълъг хромиран бар и няколко маси с постоянни клиенти, облечени по-скоро за показ, отколкото за удобство. Очевидно Синия павилион бе светско място.
Сервитьори и сервитьорки, всички в елегантни копринени дрехи, се движеха бързо из стаята, пълнеха празните чаши, вземаха поръчки, а понякога носеха и вечеря. Оркестър от шестима музиканти се носеше над басейна, а подиумът им блестеше във въздуха.
Когато Ломакс и Силиконовото хлапе влязоха, към тях се приближи висок, официално облечен мъж.
— Мога ли да ви помогна, господа? — изражението му недвусмислено подсказваше, че не одобрява дрехите им.
— Искаме една маса, моля — отговори Ломакс.
— Опасявам се, че нямаме свободни места тази вечер.
— Има пет празни маси.
— Резервирани са.
Ломакс извади банкнота от сто кредита.
— Не толкова близо до басейна.
— Опасявам се, че не е възможно.
— Хей, така ли говориш на Гробокопача! — скастри го Хлапето.
— Знам кой е той — спокойно потвърди управителят, после се обърна към спътника му. — Вашата репутация ви изпреварва, господин Ломакс.
— Моля да извините приятеля ми — Гробокопача прибави още две банкноти към първата. — Идва за пръв път на вашата планета.
— Наистина трябва да го научите на маниери, господин Ломакс. — Мъжът взе банкнотите и ги поведе към празна маса близо до бара.
Докато се настаняваха, Ломакс остави още три банкноти върху масата.
— Няма да ни е излишна малко информация.
Управителят погледна парите и се поклони ниско.
— Стига да разполагам с тази, която ви е необходима.
— Мисля, че Джейсън Коул често е посещавал това място.
— Точно така, господине — мъжът понечи да вземе банкнотите.
Ломакс ги покри с ръка.
— Това го знам. Искам да разбера с кого се е срещал.
Управителят погледна нервно парите.
— Бих искал да ви помогна, господин Ломакс, но…
Гробокопача добави още три банкноти.
Мъжът ги погледна отново, после въздъхна и поклати глава.
— Вероятно ще ме убие, ако ви го посоча. Бих искал да направя сделка с вас, но повече ми се иска да се събудя утре сутрин.
— Знаеш ли какво — Ломакс взе парите и ги сложи в ръката му, — кажи му, че познавам Джейсън Коул и че искам да говоря с него. Нека той реши дали ще дойде при мен. Така няма да имаш неприятности, нали?
— Чудесно — мъжът прибра парите в джоба си и извика сервитьорка, която веднага се приближи до масата.
— Какво ще желаят господата за пиене? — попита тя, когато управителят се отдалечи.
— Шампанско — каза Силиконовото хлапе.
— Шампанско за него, плодов сок за мен — поръча Ломакс.
— Какъв по-точно?
Ломакс вдигна рамене.
— Какъвто има.
— Ти не пиеш, така ли? — попита Хлапето, когато сервитьорката се отдалечи.
— Не и когато работя.
— Почти е престъпление да посетиш такова място и да не си пийнеш.
— Ти си гледай голите момичета и остави мисленето на мен.
— Аз ги гледам. На Сивия облак голотата не се допускаше. Често ли се среща по Границата?
— Зависи от планетата. Има дори няколко колониални свята, управлявани от нудисти.
— Иска ми се да ги видя.
Ломакс сви рамене.
— Повярвай ми — повечето хора изглеждат по-добре с дрехи.
— И все пак…
