Последен шанс.
— Дори да предположим, че наистина съм изпратил четирима души там, нима известният Гробокопач — ако мога да използвам професионалния ви прякор — е изминал целия път до Олимп, за да ми каже, че са се провалили?
— Можете да продължите да пилеете пари, като изпращате пушечно месо срещу Ледения. Или — добави Ломакс, — можете да купите най-добрия и работата ще бъде свършена.
Силиконовото хлапе сякаш искаше да каже нещо, но Ломакс го смрази с поглед.
— Разбирам. — Корбеккиан вдигна чашата до устните си и я изпразни на един дъх. — Дошъл сте да търсите работа.
— Дошъл съм да обсъдим въпроса. И не се продавам евтино.
— Не съм си и помислял друго. — Мъжът остави чашата на масата и напрегнато впери поглед в нея.
— Пък и виждате какво става с онези, които се продават евтино.
— Добър довод, господин Ломакс — съгласи се Корбеккиан и го погледна. — Наистина добър довод. — Замълча. — Колко ще искате и кога можете да тръгнете?
— Два милиона кредита или техния еквивалент в долари Мария Тереза. А съм готов да тръгна веднага щом поговоря с Миропомазания.
Ломакс внимателно наблюдаваше реакцията му — изненада, че знае името на работодателя му, шок, страх, нещо друго… Но лицето на мъжа остана безизразна маска.
— Много трудно ще се уреди, господин Ломакс.
— Не по-трудно, отколкото премахването на Ледения, предполагам.
— Миропомазания не обича да се занимава лично с тези въпроси.
— А аз не обичам да имам работа с посредници.
— Уверявам ви, че съм много повече от посредник — рече Корбеккиан.
— Колко струват вашите правомощия? — попита Ломакс.
— Не ви разбирам, господине.
— Ако работя директно с вас, хонорарът ми ще е три милиона кредита. Десет минути от времето на Миропомазания дали не струват един милион?
Корбеккиан го изгледа продължително.
— Защо искате да го видите?
— Имам си причини.
— Ще е удоволствие за мен да му ги предам.
Ломакс поклати глава.
— Не сключвам сделки по този начин.
— Мога ли да ви дам един приятелски съвет, господин Ломакс?
— Винаги съм щастлив да получа съвет — прие любезно той.
— Ако бях на ваше място, не бих проявявал изисквания или поставял условия, които могат да раздразнят Миропомазания. Дори опитен човек като вас не може да издържи гнева му.
— Аз съм доста по-опитен от Ледения. А той го е издържал — отбеляза Ломакс.
— Той е незначителен дразнител, който вероятно дори не подозира за съществуването на Миропомазания. Живее по Вътрешната граница и влиянието му върху събитията е съвсем минимално.
— Тогава защо сте предприели такива действия да го премахнете?
— Това, господин Ломакс, не е ваша работа.
— Ако приема поръчката на Миропомазания, става моя работа.
Корбеккиан загаси пурата си и веднага запали нова.
— Не мисля, че можем да работим заедно, господин Ломакс.
— Разбира се, че можем. Просто предайте моето съобщение на Миропомазания и ми донесете неговия отговор.
Корбеккиан поклати глава.
— Не съм съгласен, господин Ломакс. Задавате прекалено много въпроси и имате прекалено много изисквания.
— Наистина ставам много взискателен, когато ми се налага да рискувам живота си. Ако Ледения беше лесна плячка, досега щеше да е мъртъв.
— Не разбирам какво общо има убиването на Ледения със срещата с Миропомазания — раздразнено рече Корбеккиан.
— Не ви трябва да разбирате. Аз виждам такава връзка и това е достатъчно.
— Много се съмнявам, че ще говори с вас, господин Ломакс.
— Ще го направи.
Корбеккиан не се опита да прикрие любопитството си.
— Защо сте толкова сигурен, господин Ломакс?
— Защото ще му кажете, че ако той не ме приеме, ще предложа услугите си на Ледения.
Другият се вгледа безизразно в него.
— Как мога да се свържа с вас?
— Тук утре вечер.
Елегантният мъж се изправи.
— Ще имам отговор за вас дотогава.
Обърна се и излезе от Синия павилион.
— Нали няма наистина да се наемеш да убиеш Ледения? — попита Силиконовото хлапе.
— Не ставай глупав.
— Тогава защо не го уби на място?
Ломакс се усмихна.
— Обещах на управителя, че няма да изцапаме покривките с кръв.
— А какво ни спира да го проследим и да го убием навън?
— Нищо освен здравия разум — отвърна Ломакс. — Той е просто наемник. Ако го убия, Миропомазания ще намери някой друг да наема убийци.
— И какво ще правим сега?
— Аз ще остана тук и ще се наслаждавам на шоуто.
— А аз?
— Ти? Ти вземаш своите виждащи в тъмното очи и проследяваш господин Корбеккиан.
— Докъде да го проследя?
Ломакс вдигна рамене.
— Докъдето отива.
— А после какво?
— После запомни как да го намериш, в случай че Миропомазания реши да не се среща с мен.
Хлапето напусна клуба, а Ломакс се отпусна назад и загледа представлението с чувство на удовлетворение.
6.
Слънцето току-що бе изгряло, когато видеофонът в хотела зазвъня. Ломакс седна, спусна крака от леглото и заповяда на машината да се задейства. Миг по-късно пред него се появи холограмата на Мило Корбеккиан.
— Добро утро, господин Ломакс.
— Как ме открихте? — попита той. — Не използвах истинското си име, когато се регистрирах.
— Имам свои източници.
— Какво има? Мислех, че ще се срещнем в Синия павилион довечера.
— Няма да е необходимо. Говорих с него и той е съгласен да ви види.
— Кога?
— Ще ви чакам пред хотела ви точно по обяд. Само вас, никого другиго. Вземете си и багажа. Няма да
