несвършена работа, нали?!
— Това не е маловажен въпрос, господин Ломакс — каза Миропомазания сурово, а котешкото същество се размърда неспокойно, усетило гнева му. — От съществено значение е Карлос Мендоса да бъде елиминиран.
— Защо?
— Това не е ваша работа.
— Преди да приема поръчка, винаги искам да разбера защо съм помолен да убия някого.
— Досега сте приемал поръчки само от обикновени хора.
— А вие не сте обикновен човек?
Миропомазания отвори уста:
— Между зъбите ми е Космосът. — Той посочи ухото си. — На лявото си ухо имам бенка, на дясното си рамо — белег по рождение. Роден съм на четвъртия ден от четвъртия месец, а Слънцето е било скрито от Луната. Няма съмнение, че аз съм Миропомазания.
— Без да проявявам неуважение, господарю мой, но това, че сте Миропомазания, какво точно означава?
— Аз съм този, който човечеството чака от много векове. Моята съдба е да обединя расата, да внеса ред в хаоса, да установя господството над човечеството до най-далечните точки на галактиката.
— Мислех, че Демокрацията прави това.
— Прощавам ви неуважението, защото все още не сте истински вярващ. Но знайте, че Демокрацията е просто мой предшественик и че сега, когато аз се изкачих на сцената, дните й са преброени. Бог ме избра да бъда негов пратеник сред човечеството, да го управлявам, както Той иска да бъде управлявано. Виждате ли трона, върху който седя?
— Да.
Лицето на Миропомазания излъчваше фанатичен плам.
— Бог ми даде инструкции да управлявам галактиката от този трон, да го нося със себе си на Сириус V, на Земята и накрая да го сложа в двореца, който ще построя на Делурос VIII, откъдето ще изпълня своята мисия и ще управлявам Неговото огромно царство.
— Звучи така, сякаш работата ви е почти завършена — рече уклончиво Ломакс.
— Много по-близо съм до осъществяване плана на Всемогъщия, отколкото си мислите — отговори с абсолютна увереност Миропомазания. — Повече от двеста свята са обявили предаността си към мен, а докато говорим, моите последователи посвещават масите на други хиляди светове.
— Защо един мъж, който контролира стотици светове и милиони последователи, който смята да превземе столицата на Демокрацията, се занимава със собственик на таверна в далечния край на Вътрешната граница? — попита Ломакс с искрено любопитство. — Каква заплаха може да представлява Ледения за вас?
— Мендоса? — повтори Миропомазания. — Той самият не е никаква заплаха.
— Тогава защо го искате мъртъв?
— Вече ви казах — не е ваша работа.
— Вероятно не. Но ако искате да го убия, ще трябва да ми кажете.
— Позволявате си да давате заповеди на Мойсей Мохамед Христос! — извика Миропомазания.
— Не, господарю мой — Ломакс се поклони още веднъж. — Приемете искрените ми уверения, че не искам да ви обидя. — Замълча, сетне добави: — Мислех, че можем да работим заедно. Сгрешил съм.
Миропомазания го изгледа продължително.
— Защо да вярвам, че вие можете да свършите това, в което други се провалиха?
— Първо, защото съм най-добрият — отговори незабавно Ломакс. — И второ, защото съм бил вече на Последен шанс. Моето присъствие няма да го разтревожи.
— Мога да наема други мъже, които да отидат на Последен шанс.
— Разбира се — съгласи се Ломакс. — Но Последен шанс е светът на Ледения и той е добре защитен. Те няма да успеят да го убият… А аз ще мога.
Миропомазания подпря брадичка на юмрука си и впери поглед в Ломакс. НаЙ-накрая проговори:
— Ако изпълните тази задача успешно — каза бавно, като че ли претегляше всяка дума, — ще има и други. Ще откриете, че съм щедър в наградите и безкомпромисен при провал. — Замисли се за момент. — Тъй като не осъзнавате истинската степен на моята сила и все още не сте запознат с тънкостите на Вярата, а и защото Карлос Мендоса трябва да умре, ще ви простя непочтителното държание и ще ви кажа каквото искахте да знаете.
— Благодаря, господарю мой.
— Но ако приемете поръчката, никога повече няма да задавате въпроси във връзка със заповед или задача — продължи Миропомазания. — Ясно ли е?
— Напълно, господарю мой.
— Тогава слушай внимателно, тъй като няма да повтарям. Вероятно Демокрацията ще се подчини на моята воля. Дори милиардите кораби на прехвалената й армада не могат да ми се противопоставят. — Замълча за момент, вперил поглед в далечна точка, която само той можеше да види. — В цялата галактика има само една-единствена сила, способна да се изправи срещу мен, да измени волята на Бог и да ми попречи да занеса трона си на Делурос VIII.
— Ледения? — попита невярващо Ломакс.
— Казах да ме слушате, а не да говорите! — остро извика Миропомазания. — Карлос Мендоса не представлява никаква заплаха за мен. Но той е единственият човек, преживял среща с моя истински противник. Тя може би е имала причина да го остави жив, но аз не се интересувам от тази причина. Искам го мъртъв.
— Тя?
— И тя като мен, тя се стреми да причини смъртта на Демокрацията, но е избрала да застане срещу мен, което ще доведе до нейния край, но не и преди милиони хора да пролеят кръвта си — отговори Миропомазания.
— За кого говорите?
— Рожденото й име е без значение. Тя се появи преди четири години и показа истинската си същност — Пророчицата.
ВТОРА ЧАСТ
КНИГА НА ЛЕДЕНИЯ
8.
Силиконовото хлапе, издокаран в нови ярки дрехи и лъскави черни ботуши, влезе в таверната „Краят на пътя“, изчака вратите да се затворят зад него и се огледа. Обстановката съвпадаше с представата му за Вътрешната граница: хазартни играчи и проститутки, миньори и авантюристи, всичките въоръжени, всичките истински или потенциални убийци. Синия павилион наистина принадлежеше на Демокрацията, а „Краят на пътя“ беше точно там, където трябваше да бъде — Търговски град на малък свят по Границата, чието име бе Последен шанс.
Огледа залата още веднъж, щастливо осъзна, че няколко клиенти се взираха любопитно в него, и кимна одобрително. Най-накрая отиде на бара.
— Какво да бъде? — попита Ледения, приближил се накуцвайки да го обслужи.
— Една бира.
— Идва веднага.
Ледения поднесе празна чаша под кранчето, измърмори „Налей“, изчака един момент, заповяда му да спре и плъзна чашата по плота до Силиконовото хлапе.
— Желаете ли нещо друго?
— Не, само бира — отвърна Хлапето и постави няколко шестоъгълни монети на плота.
Замълча и се вгледа съсредоточено в Ледения.
— Нещо не е наред ли? — последният отвърна подозрително на погледа му.
