Роботът отново се поклони.
— Колко ти струва тази машинария?
— Доста.
— Прави ли нещо друго, освен да сервира питиета?
— Да — в онези редки случаи, когато успея да измисля нещо друго — отвърна старецът и отпи от коняка. — Чудесно! Все още го правят най-добре в системата Цигни.
Ледения също надигна чашата си.
— Няма да споря с теб.
Настана миг мълчание и старецът впери поглед в госта си.
— И така, Карлос, наистина ли мислиш да се оттеглиш?
— Мисля за това през цялото време.
— И защо не? Направил си купища неща по Вътрешната граница и Бог знае, че си спечелил доста пари. Какво те спира?
— Последния месец четирима различни мъже се опитаха да ме убият — рече Ледения.
— Не те разбирам.
— Някой е решил да ме премахне. Мислех, че ще ми помогнеш да разбера защо.
— Оттеглих се преди около четири години, Карлос — каза старецът. — Не знам какво става по Вътрешната граница — или някъде другаде.
— Но можеш да разбереш.
— Как?
— Знам името на човека, който иска смъртта ми.
— Казах ти — скъсал съм всички връзки.
— Хайде де — укори го Ледения, — Ти беше на служба повече от половин век. Не можеш да ме убедиш, че не ти се обаждат за сведения или пък че твоят компютър не е свързан с главния на Делурос VIII.
Старецът започна да се дразни.
— Искаш прекалено много за човек, появил се изневиделица.
— Направих за теб доста, Тридесет и две.
— Вече не съм Тридесет и две. Заличиха кодовото ми име, след като напуснах. Сега съм просто Робърт Гибс.
— Ако не се бях съгласил да тръгна след Пенелопа Бейли преди шест години, щяха да те уволнят, без да дочакаш пенсия — твърдо каза Ледения. — Преди време извадих пълничкия Тридесет и две от огъня и този Тридесет и две ми дължи услуга. Тук съм, за да си я получа.
— Беше ти добре заплатено за този инцидент.
— Както и на теб, показва го жилището ти… Все още си ми длъжник.
— Не съм съвсем съгласен, Карлос — отвърна Гибс. — Работех за правителството. Ти беше наемник, който получи огромен хонорар за услугите си.
— И ти осигурих подкрепа, когато никой друг в галактиката не можеше да ти помогне. Недей да се държиш толкова покровителствено само защото остана на служба. Аз работих за тях петнайсет години, преди да тръгна по своя път. И получиха всичко, за което бяха платили, дори с лихвата.
— И въпреки това…
— По дяволите, не бих те молил за услуга, ако не се нуждаех — прекъсна го рязко Ледения. — Казах ти — имаше четири опита да ме убият.
— Спечели си доста врагове през годините.
— Наистина. Но Миропомазания не е сред тях, а именно той ме преследва.
Гибс го погледна стреснато.
— Миропомазания? — повтори той.
— Точно така.
Гибс стана, отиде до прозореца и погледна към океана.
— Защо желае смъртта ти?
— Това искам да разбера. Имам нужда от всякаква информация за него.
— Не знам нищо по този въпрос.
— Но можеш да научиш.
Гибс кимна.
— Мога.
Сега бе ред на Ледения да се намръщи.
— Защо е тази странна промяна в настроението ти? Мислех си, че ще започнеш да ми обясняваш, че нямам право да те моля за информация.
— Това е друго — Гибс се обърна към него. — Демокрацията преследва Миропомазания от близо три години.
— Защо?
— Защото от незначителен дразнител се превърна в сериозен проблем. Този човек има около двеста милиона последователи.
— Защо тогава не съм чувал за него?
— Започна да действа по Външната граница, по Рамката и Спиралния ръкав. Едва преди година стигна до Демокрацията. Именно затова съм толкова изненадан, че те преследва — доколкото знам, все още не е предприемал набези по Вътрешната граница.
— Разкажи ми за него — Ледения отново отпи от коняка.
— Претендира да е религиозен водач — отвърна Гибс, пресуши чашата си и отиде до малка масичка, където я остави. — Имаше проблеми с данъците и един ден свидетелите на правителството починаха. Тогава започнахме да го следим.
— Продължавай.
— Не ни е известна целта му, но можем да го свържем с повече от петдесет убийства. Знаем, че трескаво купува оръжия, че има голяма армия и я финансира чрез няколко нелегални бизнеса. Завеждали сме дела срещу него за неплащане на данъци на повече от осемдесет свята и деветдесет процента от тях се протакаха чрез безкрайни отлагания, докато твърдеше, че представлява освободена от данъци религиозна институция. — Гибс изсумтя презрително. — Колко религии познаваш, които притежават огромна армия?
— Според теб какво цели?
Гибс вдигна рамене.
— Не знам, по дяволите, никой не знае. Първо си мислехме, че иска да превземе няколко свята по Рамката и да си създаде своя малка империя, но после той започна да се придвижва към самата Демокрация.
— Едва ли смята да се опълчи срещу Демокрацията.
— Известно време мислехме, че ще го направи — Гибс се загледа към терасата, където три златисто- пурпурни птици бяха кацнали върху автоматичната хранилка.
— Но армията има милиарди кораби.
— И те са пръснати по петдесет-шестдесет хиляди свята. Един бърз удар срещу Делурос VIII може да причини толкова голям хаос, че вероятно бихме се споразумели с него.
— Много се съмнявам.
— Е, така смятахме тогава. В края на краищата изтеглихме двадесет и трета флотилия обратно да помага за защитата на системата Делурос, дори когато изобщо не му стигаха сили за нападение. Но през последната година той като че ли промени намеренията си.
— О?
Гибс кимна.
— Да. Според информацията ни той се е настървил маниакално срещу друга религиозна фигура, наречена Пророка, който вероятно е негов съперник в култовия бизнес. — Той се усмихна и поклати учудено глава. — Не знам откъде ги вземат тия имена… Въпреки това в последно време изглежда, че заобикаля Демокрацията и се отправя към галактическото ядро, което значи, че ще достигне Вътрешната граница много скоро.
