— Ще ти трябва доста практика.
— Практиката е за губещите. Ще го направя с чипове — той внезапно се ухили. — Не помниш ли, аз съм Силиконовото хлапе!
— Ще се опитам да не го забравям повече — отговори саркастично Ледения.
— А как мина твоят ден? — попита след малко Хлапето.
— Не много добре — намръщи се Ледения. — Никак дори.
— О?
— Няма смисъл да говорим тук. Хайде да хапнем и после си тръгваме.
Извика управителя, който ги поведе покрай многоцветен фонтан в средата на пода до усамотено място в задната част на ресторанта.
Хлапето взе веднага менюто.
— Всичко изглежда внесено. А един свят с толкова умерен климат би трябвало сам да отглежда продуктите си.
— Не е бил създаден с тази цел — отвърна Ледения.
— Но така е много по-скъпо.
— Ако живееш на Сладка вода, не се тревожиш за цените.
— Предполагам, че си прав. — Хлапето се огледа наоколо, а после разгледа и кристалните чаши за вино и вода. — Доста хубаво място.
— Бил съм и на по-хубави. Виждаш ли онези ракообразни там? — добави Ледения и посочи към аквариума със солена вода, разположен дискретно до стената.
— Да?
— Мутанти са. Идват от системата Перконоги… Не мога да произнеса името им, но са най-вкусната морска храна в галактиката.
— Никога не съм харесвал морската храна.
— Е, довери ми се — Ледения се огледа наоколо. — И всички тези картини на стената са наистина хеспоритски, а не имитация.
— Откъде знаеш?
— Наблюдавай, когато някой сервитьор минава покрай тях. Блестят навсякъде, където попадне сянката му.
— И защо така?
— За създаването на картините се използва ларвата на някакво фосфоресциращо насекомо — отвърна Ледения. — През деня изглеждат като нарисувани с маслени бои, а в тъмното блестят.
— Никога не съм знаел това.
Ледения се усмихна.
— Вероятно много неща не знаеш. Но като поживееш достатъчно, ще научиш доста от тях.
— Имам чувството, че всеки по-млад от Гробокопача не може да ти бъде полезен — каза хладно Хлапето.
— Вероятно — съгласи се Ледения. Повика един сервитьор и поръча антарианско вино. Хлапето помоли за бира.
— Знаеш ли, никога не бях виждал жив сервитьор, преди да напусна Сивия облак — отбеляза Хлапето. — А тази седмица виждам за втори път.
— Те са като повечето луксозни неща. Плащаш и получаваш — а на място като това плащаш доста.
— А… Докато не разбера какво точно ще върша по Границата, имам ограничен бюджет.
— Няма проблеми — успокои го Ледения. — Когато пътуваш или работиш за мен — а в момента правиш и двете — аз плащам.
— Толкова ли си богат?
— Всъщност да.
— И как се става богат колкото теб?
— Живей дълго и не прави нищо глупаво — посъветва го Ледения с усмивка.
— Ето пак!
— Ето пак какво?
— Това презрение към хората на моята възраст.
— Не към всички. Точно сега най-опасният човек в галактиката е двадесет и осем годишна жена на име Пенелопа Бейли. Вероятно тя е била най-опасният човек от момента, в който се е родила.
— Никога не съм чувал за нея.
— Напротив, просто не знаеш истинското й име.
— Коя е тя?
— По различно време е била известна като Гадателката и Оракула.
— Оракула? — ентусиазирано възкликна Хлапето.
— Точно така.
— Разкажи ми за нея.
— След минутка — рече Ледения, когато техният сервитьор донесе питиетата и им изреди специалитетите на деня.
Хлапето поиска обикновена пържола, а Ледения поръча ракообразно в специален сос.
— Искате ли да го изберете сам? — попита сервитьорът.
Той поклати глава.
— Доверявам се на вашия вкус.
— Много добре, господине.
— Наистина обичам морска храна — каза Ледения, след като сервитьорът се оттегли. — Сигурен ли си, че не искаш да опиташ? Винаги можеш да си поръчаш пържола.
— Не, благодаря.
— Правиш голяма грешка. Дори и само сосът си струва цената.
— Нека се върнем на Оракула — нетърпеливо рече Хлапето. — Как изглежда?
— Тя е млада жена с невероятен дар. За пръв път я срещнах преди двайсет години, когато бе малко уплашено момиче. Дори тогава двеста от най-добрите ловци на глави по Вътрешната граница не можаха да се справят с нея.
— Искаш да кажеш, че осемгодишно момиче е надвило двеста въоръжени ловци на глави? — попита скептично Хлапето.
Ледения се усмихна и поклати глава.
— Казваш го така, сякаш ги е победила в престрелка. Дарбата й не работи по този начин.
— А как по-точно?
— Вижда в бъдещето.
Хлапето се намръщи.
— И какво означава това?
— Че може да вижда бъдещето. Или по-точно означава, че вижда няколко варианта на бъдещето и чрез своите действия може да накара да се сбъдне най-благоприятният за нея.
— Как?
Ледения вдигна рамене. Струнен квартет се приближи до фонтана и изпълни стаята със своята музика.
— Не знам как го прави. Знам само, че става по този начин.
— Дай ми пример.
— Добре. Нека да приемем, че тя се крие тук, в товарната зона, а ти си нает да я убиеш. — Ледения замълча и се наведе напред. — Какъвто и подход да избереш, през който и вход да влезеш, тя ще го знае дори преди самия тебе. Ще види безкраен брой варианти на бъдещето. Може би ти я убиваш във всички, освен в три от тях. Тя ще открие какво трябва да направи, за да се сбъдне един от тези трите.
— Как? — попита Хлапето.
Ледения вдигна рамене.
— Вероятно ще е нещо просто — например да излезе от едната врата, докато ти влизаш от другата. А
