се възползва от него. — Ледения вторачи празен поглед през прозореца към площадката за кацане. — Беше дяволски добър мъж.
— Значи тя остана затворник на Хадес?
— Точно така.
— А сега отново е свободна?
Ледения кимна.
— Кога е избягала?
Ледения вдигна рамене.
— Нямам представа, Най-малко преди осемнайсет месеца.
— Как може някой да избяга от силово поле? Не знаех дори, че сме развили такава технология.
— Не сме. Жителите на Хадес не бяха хора и имаха силово поле.
— И как е избягала?
— Не знам.
— Къде е сега?
Ледения отново вдигна рамене.
— Надявах се тя да е Миропомазания, но имам чувството, че не е. Прекалено много хора са го виждали и свидетелстват, че е мъж около четирийсетте.
— Чакай малко — усъмни се Хлапето. — Не знаеш кога е избягала, как го е направила, нито пък къде е сега. Прав ли съм?
— Да.
— Тогава откъде си сигурен, че въобще е избягала?
— Защото преди осемнайсет месеца метеор се е блъснал в Хадес и е разбил целия проклет свят на парчета. Няма оцелели.
— Ами чудесно! Умряла е при удара с метеора.
Ледения поклати глава.
— Не и тя. Ако имаше едно бъдеще на трилион, в което метеорът не се сблъсква с Хадес или се разминава с планетата, или е разбит от оръжие или друг метеор, тя би намерила начин да го накара да се сбъдне.
— Няма логика. Щом е можела да го накара да мине покрай планетата, защо тогава тя е унищожена?
— Защото е било време за разплата — отвърна напълно убеден Ледения. — Малко преди удара тя е намерила начин да се измъкне от силовото поле… И както би избрала бъдеще, в което метеорът отминава Хадес, докато е на планетата, така е накарала да се сбъдне едното бъдеще на милион, в което метеорът и Хадес се сблъскват, след като тя вече не е там. Тази раса я бе затворила близо две десетилетия, няма начин да им е простила греха.
Хлапето се замисли върху думите му.
— Наистина ли мислиш, че е имала сила да го направи? — попита недоверчиво.
— Знам, че го е направила — отговори твърдо Ледения.
Най-накрая Хлапето опита пържолата си и се намръщи.
— Какво има?
— Студена е.
Ледения, който не престана да яде през цялото време на разговора им, взе последната хапка от чинията си.
— Жалко. Вероятно с месеци няма да можеш да похапнеш така добре.
— Мислиш ли, че ще те преследва? — попита Хлапето, дъвчейки парче от студената пържола.
— Не. За нея не съм нищо повече от едно насекомо. И никой не е.
— Добре — заключи Хлапето. — Остави я на Демокрацията, а ние ще се притесняваме за Миропомазания.
— След двайсет години Демокрацията все още не знае пред какво е изправена. Освен това си мислят, че е мъртва.
— Заради метеора?
— Да.
— Е, кой знае… Може те да са правите, а ти да грешиш.
— Не греша! — ядоса се Ледения.
— Добре, не грешиш. И какво мислиш да правиш?
— Нищо. Засега.
— Няма да тръгнеш след нея, нали?
— Накъде?
— Значи ще направим както предложих: ще се съсредоточим върху Миропомазания.
— Той не е нищо повече от незначителен дразнител.
— Който обаче е платил на петима мъже да те убият — изтъкна Хлапето.
— Ломакс ще се справи с него — Ледения приключи обсъждането. — Или поне ще ме предупреди, ако още някой тръгне след мен. Имаме по-важни неща, за които да се притесняваме.
Хлапето вдигна вежди.
— Например?
Ледения впери поглед в него.
— Не чу ли какво ти казах преди малко? В галактиката скита чудовище и никой друг не подозира заплахата, която представлява… Трябва да я намеря, да разбера какво име използва и колко добре е защитена.
Хлапето се намръщи объркано.
— Току-що каза, че няма да я преследваш.
— Няма. Тя знае кой съм и как изглеждам. Ще съм мъртъв, преди да успея дори да се приближа до нея.
— Тогава?
— Щом я открия, трябва да разбера какво смята да прави. — Той изгледа Хлапето още веднъж. — И тогава те вкарвам в играта.
— Мен ли?
— Искаше да бъдеш истински герой по Вътрешната граница, нали? — попита Ледения с мрачна усмивка.
— Да — внезапно се въодушеви Хлапето. — Да, искам.
11.
— Ето това е — каза Ледения, когато корабът намали скоростта си под светлинната в системата Алфа Крепело. Силиконовото хлапе отиде до видеоекрана.
— Искаш да кажеш, че вече я няма.
Ледения отмести поглед от вихрите прах и камъни — единствените остатъци от Алфа Крепело III.
— Исках да съм сигурен. Сега знам, че е вярно.
— И тази Пенелопа Бейли просто си го е пожелала да стане така? — попита Хлапето, взирайки се в праха и опитвайки се да си представи изчезналата планета.
— Да. По-сложно е, но в общи линии това е същността.
Хлапето леко подсвирна.
— Това се казва дама! Пред нея вие с Гробокопача сте дребни риби.
— Вече си имаш нов герой, а? — попита развеселено Ледения.
— Не и аз. Тя ме плаши до смърт — Хлапето продължи да се взира във видеоекрана. — Хората не могат да вършат такива неща.
— Тя не е човек. Вече не. От доста отдавна. — Замисли се и добави; — А може би никога не е била.
— Казват, че е убила Вечното хлапе, когато е била Гадателката. Вярно ли е?
