— Зависи какво продаваш.
— За триста рубли Нов Сталин ще ти посоча човека, който работи за него.
— На тази планета?
— Не, но не е далеч оттук. Ще бъдеш при него за половин ден.
— А когато разбера, че не съществува или че никога не е чувал за Пророка, колко време ще ми трябва, за да те намеря? — попита Ледения.
— Лъжец ли ме наричаш? — разгорещи се мъжът.
— Не, просто лош търговец. А сега се махай.
— Няма да мръдна оттук, докато не ми платиш за изгубеното време.
— Хлапе, дай му нещо за изгубеното време.
Младежът извади звуковия пистолет толкова бързо, че дори Ледения, който го очакваше, не успя да проследи движението. За частица от секундата пистолетът бе насочен срещу главата на мъжа.
— Кога искаш да ти платим — сега или по-късно?
Мъжът го зяпаше, опитвайки се да скрие страха си, после тихо изруга и се изнесе бързо към коридора.
— Предполагам, че това се искаше от мен? — попита Хлапето.
Ледения кимна.
— Но не стреляй по никого, докато не ти кажа. Никаква работа няма да можем да свършим, ако се разчуе, че убиваме клиентите си.
— Нямаме нужда от клиенти като него.
— Разпратили сме съобщение сред отрепките на човечеството — отвърна Ледения. — Пет от всеки шестима ще са като него. Предложи им достатъчно за алкохол и секс и те ще се закълнат във всичко, ще ти продадат информацията, която уж търсиш и ще са изчезнали или мъртви, когато откриеш, че са излъгали.
— И как ще познаеш кой казва истината?
— Има си начини.
Ледения стана, върна празните чаши на бара и поръча още две бири. Преди да отпие от новото питие, до него седна добре облечен мъж с дълга руса коса.
— Ти си Ледения, нали?
— Точно така.
— Знам нещо за Пророка.
— Какво по-точно?
— Първо, това е жена.
Ледения извади руло банкноти, отдели една и я сложи на масата пред русокосия мъж.
— Продължавай.
— Тя е на Вътрешната граница.
— Къде?
— Не зная точно на кой свят. По различно време съм чувал, че е на Океана, Порт Рейвън и Примроуз.
Ледения прибави още една банкнота.
— Какво е намислила?
— Казват, че събира армия и иска да превземе някои от граничните светове.
Този път Ледения не сложи друга банкнота.
— Това не е вярно. Тя няма нужда от армия.
— Хей, казвам само каквото съм чул.
— Какво друго знаеш или си мислиш, че знаеш за нея?
— Сигурно има достъп до наистина мощни оръжия. Казват, че взривила някакъв свят на извънземни.
— Стара информация — отвърна Ледения, отказвайки да даде още пари. — Имаш ли нещо друго?
— Това е. — Мъжът прибра двете банкноти.
— Почакай малко — спря го Ледения.
— Да?
— Ще удвоя това, което ти дадох, ако ми кажеш име.
— Име ли? — озадачи се мъжът.
— Името на човека, който ти е казал, че Пророка е жена.
— Няма да ти е от полза. Мъртъв е.
— Въпреки това ще ти дам сто кредита за името му.
Мъжът го изгледа любопитно.
— Занзибар Брукс — каза накрая.
— Кой е той?
— Правеше от всичко по малко, ако разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам. Имаше ли награда за главата му?
— Да. Петдесет хиляди кредита, жив или мъртъв… Умря в някакво сбиване в бар на Порт Рейвън преди няколко месеца. — Мъжът внезапно се усмихна. — Ако знаех, че ще стане така, лично щях да му пръсна черепа и да взема наградата.
— Той е видял Пророчицата?
— Твърдеше, че я е видял.
Ледения му подаде последна банкнота.
— Благодаря.
— Удоволствието беше мое. Ако искаш да ме попиташ още нещо, ще бъда в една от стаите надолу по коридора.
Стана и се отдалечи от масата.
— Вярваш ли му? — попита Хлапето.
— На първия въпрос отговори правилно — отбеляза Ледения. — А колкото до останалото, това са просто слухове — последното нещо, от което Пенелопа Бейли има нужда, е армия. — Той отпи от бирата си. — Но ако не открием нищо друго, ще изпратим съобщение до Порт Рейвън да научим къде Занзибар Брукс е прекарал последната година от живота си.
През следващия час при тях дойдоха още двама мъже и една жена, но никой не предлагаше повече от сълзлива история колко се нуждаят от пари. Ледения се канеше да тръгва, когато висок слаб мъж влезе в стаята, огледа се и приближи масата им.
— Ти ли си Мендоса?
— Да.
— Казвам се Куин. Може ли да седна?
— Заповядай.
Мъжът на име Куин се настани.
— Кой е той? — попита, посочвайки Хлапето с глава.
— Приятел. Каквото и да имаш да казваш, можеш да го кажеш пред него.
Куин се усмихна.
— След като ми плащаш толкова добре, мога да кажа всичко пред всички.
— Не знаеш какво ще ти платя.
— Ако е по-малко от пет хиляди кредита, нямаме за какво да говорим.
Ледения го погледна изпитателно.
— Какво е това, за което мислиш, че си струва да получиш пет хиляди кредита?
Куин се облегна назад и се усмихна уверено.
— Знам къде можеш да намериш Пророчицата… Ще сключим ли сделка, или да си тръгвам?
— Ще сключим сделка.
— Все още не съм видял никакви пари.
Ледения извади рулото банкноти, отброи пет хиляди кредита и ги сложи пред него на масата.
— Започвай да говориш.
