— Тя е на Моцарт.
— Моцарт? Никога не съм чувал това име.
— Една звезда в сектора Теразейн се нарича Симфония — обясни Куин. — Дали са имена на композитори на всички планети, дори на необитаемите. Бетовен и Зондхайм са газови гиганти. Моцарт е третата планета около звездата.
— И защо мислиш, че е на Моцарт? — попита Ледения.
— Защото я видях.
— Как изглежда?
— Русокоса, средна на ръст, двадесет и седем-двадесет и осем годишна, доста хубава всъщност.
Ледения побутна купчината пари към Куин.
— Какво друго можеш да ми кажеш за нея?
— Тя е доста странна дама, това поне мога да кажа.
Ледения сложи още пари върху масата.
— Продължавай.
— Работя на товарен кораб. Преди два месеца имахме проблеми с двигателя близо до системата на Симфония и влязохме в орбита около Моцарт, докато го поправим. Неколцина прекарахме един ден на планетата.
— И?
— Не е кой знае какъв свят, просто земеделска колония, която осигурява храна на половин дузина близки миньорски свята. Но тя я управлява като някаква богиня. Имам предвид, че думата й е закон и Бог да е на помощ на всеки, който не й се подчини или дори помисли да не й се подчини… Трябва да е някакъв вид мутант или нещо подобно, защото изглежда знае какво си мислят, преди те изобщо да имат представа. Опитали са се да я убият няколко пъти, но въпреки че няма телохранители, никога не са се добрали до нея. Сериозно говоря, за Бога, та аз лично я видях посред бял ден да върви през града, като че ли няма никакви грижи на тоя свят. Дори не попита какво правим там, сякаш вече знаеше.
— Откога е там?
Куин вдигна рамене.
— Четири или пет месеца.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо е на Моцарт? Каква е целта й?
— Това ще ти струва още пет хиляди.
Ледения преброи парите и Куин алчно ги сграбчи.
— Смята да основе собствена империя по Вътрешната граница.
— Тя ли ти го каза?
— Не, но го е казала на един от Моцарт, с когото говорих.
— Сигурен ли си?
— Нямам причини да те лъжа.
— И как смята да го направи?
— Разправят, че работи доста тясно с група наемници — отвърна Куин. — Може би смята да ги използва и да превзема колониалните светове един след друг.
— Знаеш ли още нещо за нея?
— Това е всичко.
— Оказа ми голяма помощ, господин Куин. Нека ти купя едно питие, преди да си тръгнеш.
— Вече направи достатъчно за мен — усмихна се Куин и размаха парите.
— Няма да ме затрудни.
— Наистина трябва да тръгвам.
— Но аз настоявам.
— Казах ти, трябва да…
Внезапно Куин се оказа срещу звуковия пистолет на Хлапето.
— Опитай се да проявиш по-голяма благодарност, господин Куин. — Ледения се изправи. — Веднага се връщам.
Отиде до бара, прошепна нещо на пълния барман и се върна с питието.
— Заповядай, господин Куин — каза любезно той и постави чашата на масата пред мъжа.
— Ако мислиш, че можеш да ме отровиш точно тук пред всички, трябва да знаеш, че имам доста приятели.
— Колко успокоително! А сега го изпий.
Куин погледна към пистолета на Хлапето още веднъж, после много бавно надигна чашата.
— А сега го глътни — каза твърдо Ледения.
Куин затвори очи, пое дълбоко въздух и изпразни чашата на един дъх. После се облегна назад в очакване да умре в страшна агония. Когато нищо не се случи, премига бързо, наведе се напред, опита се да каже нещо и внезапно се вдърви.
— Всичко е наред, господин Куин — рече Ледения. — Можеш да чуваш и разбираш всяка дума, която изричам. Искам да те уверя, че не си отровен, нито пък имам намерение да те ограбя. Трябва просто да повторя някои от моите въпроси… Какво е намислила Пророчицата на Моцарт?
— Не знам — измърмори Куин, думите му прозвучаха леко завалено.
— И никой на Моцарт не ти е казвал, че тя мисли да основе собствена империя?
— Не.
— Но си я видял там?
— Да.
— Благодаря ти много, господин Куин — рече Ледения, наведе се напред и взе половината от парите, които му бе дал. — Ти си заслужи първите пет хиляди кредита… но не биваше да си толкова алчен. Не съм забогатял, плащайки на хора като теб. — После стана и даде знак на Хлапето.
— Сега си тръгваме, господин Куин — продължи той. — След десетина минути ще си възвърнеш контрола върху мускулите. Наркотикът, който сложих в питието ти, няма да причини никакви странични ефекти. Това е прах, който те кара да говориш истината и ще направи следващите ти няколко минути наистина приятни. — Потупа неподвижния мъж приятелски по рамото, но внезапно гласът му се снижи и вледени: — Настоятелно те съветвам да се забавляваш с тези пет хиляди кредита и да изоставиш всякакво желание да ни проследиш, когато възвърнеш способността си да се движиш.
След това заедно с Хлапето тръгнаха по коридора-лабиринт и излязоха през главния вход на Къщата на Ъшър.
— А сега какво ще правим? — попита Хлапето.
— Сега ли? — повтори Ледения. — Сега ще вървим по тези следи, докъдето можем. Ще се опитаме да научим нещо повече за Моцарт и да открием още хора, които са били там и са видели Пророчицата. После ще се заинтересуваме какво е направила, та Миропомазания да усети нейното присъствие и да реши, че тя представлява по-голяма опасност за него от Демокрацията.
— Ако е направила нещо — поправи го Хлапето.
— О, разбира се, че е направила — каза абсолютно убеден Ледения. — Просто съм изненадан, че се е досетил.
— И когато свършим всичко това, отиваме на Моцарт, нали?
— Един от нас ще отиде — съгласи се Ледения.
13.
Ледения остана на Конфуций IV още един ден, но не научи нищо друго за Пророчицата. Силиконовото хлапе обаче научи нещо повече за Ледения.
Седяха в салона на техния хотел-пагода и закусваха, преди да отидат на космодрума, когато Куин влезе в сградата, прекоси салона и се изправи пред тях.
— Виждам, че се чувстваш по-добре — каза любезно Ледения.
