— Още по-добре. Ще имаш причина да се навърташ там, докато докарат хирург. Няма да те пуснат, преди да са сигурни, че продуктите си струват.
— И какъв чип мога да продам на Пенелопа Бейли?
— Тя няма нужда от чипове.
— Лошо. Това щеше да е страхотен начин да я накарам да ме забележи.
— Отиваш там, за да събереш информация. Ако извадиш късмет, тя дори няма да разбере, че си там.
— Според теб тя не е човек, който се доверява на подчинените си. А щом няма да се срещна лично с нея, как ще открия каквото и да било?
— Бих се учудил, ако тя има преки подчинени — отвърна Ледения. — А колкото до събирането на информация, просто си дръж ушите и очите отворени.
— Имаш предвид дали внасят оръжие и амуниции?
Ледения поклати глава.
— Тя няма нужда от това.
— Тогава какво?
— Искаше ми се да мога да ти кажа! Вероятно ще е нещо много обикновено, докато не си спомниш, че зад него стои съвсем необикновена жена.
— Дай ми пример.
— Ако тя поръча половин дузина книги за Делурос VIII, това означава, че смята да отиде там. Открий дали е поръчвала касета с лодинитски език — може да планира съюз с лодинитите. Не се занимавай с това, което прави в момента — тя е виждала настоящето толкова пъти и в толкова варианти, че сега сякаш играе в пиеса. Каквото и да казва или прави, за нея вече е минало, тя гледа дни и седмици напред.
— Не ми даваш много като начало.
Ледения се усмихна мрачно.
— Да не си се заблуждавал, че ще бъде лесно?
— Не, но…
— Помни, че си там само да събереш информация. Ако е прекалено трудно да го направиш и се наложи да откраднеш или да убиеш някого, за да я получиш, просто се откажи — тя ще види какво смяташ да правиш дори преди да си го помислил. Разбираш ли какво точно ти казвам?
— Да.
— Добре, защото от това зависи животът ти… Твоят и може би още на четиридесет трилиона — поправи се той.
ТРЕТА ЧАСТ
КНИГА НА СИЛИКОНОВОТО ХЛАПЕ
14.
Космодрумът на Моцарт беше точно до границите на на град Менует. Той осигуряваше основните неща на заобикалящата го земеделска общност — бакалия, малка медицинска клиника, три магазина за семена, два ресторанта, няколко малки хотела и театър, в който даваха представления четири-пет пъти в годината.
Съвсем близо до космодрума имаше огромни силози, където мутирали царевица и пшеница съхнеха и се складираха, докато не ги натовареха в корабите. Грамадни обори бяха пълни с генетично променен добитък, който стигаше до хиляда и осемстотин килограма, когато порасне.
Хлапето се приземи, уреди корабът на Ледения да бъде настанен в хангара и влезе в малката сграда на космодрума, където пътека го отведе директно до митническата кабина. Влезе вътре, седна и се оказа пред компютър със светещ червен сензор.
— Име? — попита механичен глас.
— Нийл Кайман — отговори той и после добави: — Познат още като Силиконовото хлапе.
— Покажете паспорта на сензора, моля.
Той вдигна паспорта си.
— Носите ли някакви храни или животни от друга планета?
— Не.
— Моля да посочите естеството на работата си на Моцарт.
— Търговец съм, специалист по компютърни чипове по поръчка на клиента, които могат да се имплантират по хирургически път.
— Притежавате ли поне две хиляди кредита или тяхната равностойност в брой или в банков кредит?
Хлапето показа парите, които Ледения му бе дал, и сензорът сканира стойностите им.
— Няма нужда от виза за екскурзията ви на Моцарт. Приятен престой, Нийл Кайман… Не мога да намеря нищо за вашия псевдоним — продължи компютърът. — Бихте ли желали да бъде вписан във вашия паспорт?
— Да.
— Подайте си отново паспорта, моля.
Той го направи и един много фин лазерен лъч изгори малък надпис върху титановата карта, точно под холограмата и законното му име.
— Имам няколко въпроса — Хлапето прибра паспорта в джоба си.
— Програмиран съм да отговарям на повечето въпроси, които се отнасят за Моцарт — отвърна компютърът. — Ако вашият изисква субективен отговор, ще ви насоча към подходящите планетни власти, които могат да ви дадат необходимата информация.
— Доста удобничко — каза хапливо Хлапето.
— Съществувам, за да служа.
— Трябва да отседна някъде, докато съм тук. Можеш ли да ми препоръчаш хотел в Менует?
Внезапно екранът на компютъра се оживи.
— В тези пет заведения има свободни стаи или апартаменти в момента — на екрана се появи списък.
— Можеш ли да ми направиш резервация?
— Да.
— Добре — Хлапето прегледа списъка. — Искам стая в Имението.
— За колко нощи ще искате да ви запазя стая?
— Не знам. Можеш ли да направиш отворена резервация?
— Да. На първия или на втория етаж?
— На втория.
— Стая 207 е резервирана на ваше име.
— Ще имам нужда и от кола.
Екранът се промени.
— Ето списък на свободните коли под наем на космодрума плюс дневните им разходи.
Хлапето избра една.
— И още нещо. Искам да разбера дали някой на планетата е специалист по имплантиране на биочипове.
— Не.
— Добре. Мога ли да дам обява в планетарните вестници или видео, че току-що съм пристигнал, че това е моята специалност, и че могат да се свържат с мен в Имението?
— Проверявам… Има три планетарни видеоканала, господин Кайман — два седмични и един ежедневен. Всеки от тях помоли за допълнителна информация за вашата обява.
— Разбирам — Хлапето замълча за миг. — Предполагам, че в стаята ми в Имението има компютър с планетарна връзка.
— Точно така.
