— Това е земеделски свят — изсмя се Мбоя. — Говорят за растения, торове и времето. Най-вече за времето. Понякога организират изложби на добитък. Май че е само това.
— Не звучи кой знае колко вълнуващо.
— Ако искаш забавления, отиди на свят като Калиопа или може би Конфуций, а не на фермерски свят.
— Бил ли си някога там?
— Един-два пъти.
— Каква работа, за Бога, може да има един фермер на Конфуций? — попита Хлапето, когато барманът пристигна с двете бири.
Мбоя не отговори веднага, а го изгледа.
— Не съм казвал, че съм фермер.
— Не, мисля, че не си — съгласи се Хлапето. — Какво правиш тогава?
Мбоя сви безразлично рамене.
— Ами малко от това, малко от онова. Тук една сделка, там друга.
— Откога си на Моцарт?
— От няколко месеца. Приятен свят. Малко скучен, както вече си забелязал, но климатът е хубав, хората дружелюбни и парите ти стигат за доста време… Не по-лош от повечето светове, а вероятно и по-добър от доста други.
— А къде си роден? — Хлапето вдигна новата чаша и отпи.
— В Демокрацията — отвърна презрително Мбоя. — На един малък свят, наречен Далечен Лондон… Реших, че човек с моите таланти трябва да дойде по Вътрешната граница.
— А какви са тези таланти?
— Ще се смееш.
— Няма.
Мбоя вдигна рамене.
— Точно в момента се занимавам с контрол над паразитите и вредителите.
— Контрол над паразити? — повтори изненадано Хлапето.
— Ако имаш такъв проблем, повикай ме и ще се справя с него.
— Е, поне разбирам защо си на този свят. Сигурно тук има доста работа за теб.
— Да, има — отвърна Мбоя, довърши бирата си и сложи празната чаша на масата.
— Не искам да те обидя, ама е скучна работа.
— На мен ми харесва.
— Всеки с вкуса си.
— Наистина — съгласи се Мбоя. — Ако питаш мен, аз ще полудея да прекарвам цялото си време в създаване на компютърни чипове.
— И аз — отговори Хлапето. — Затова търся малко разнообразие.
— Ако не си падаш по хазарта, късметът няма да ти се усмихне на Менует — предупреди го Мбоя.
— Хрумна ми, че Пророчицата може да разори казиното, ако е такава, за каквато я мислят всички — рече Хлапето.
— Съмнявам се, че биха й позволили да играе.
— Толкова ли е добра?
— Ако ти притежаваше казино, щеше ли да поемеш такъв риск?
— На първо място се чудя какво, по дяволите, прави човек като нея тук.
— Много се интересуваш от нея — отбеляза Мбоя.
— Тя просто изглежда интересен човек. А и наистина бих се възползвал от съвет относно инвестициите си.
— И какво по-точно си чул за нея?
— Само че е способна да вижда бъдещето.
— И нищо повече?
— Е, чух някакви слухове, че преди била Оракула, но не им вярвам — Хлапето следеше Мбоя за някаква реакция, но напразно. — По дяволите, всеки знае, че Ледения уби Оракула преди няколко години.
— Ледения! Как пък ти хрумна точно това име?
— Чувал ли си за него?
— Кой не е? — отвърна Мбоя. — Тук той е легенда… Иска ми се да го срещна някой ден — ако все още е жив.
Хлапето погледна към празните чаши.
— Още по една?
— Не. Мисля да си опитам късмета на рулетката надолу по улицата.
— Никога не съм обичал рулетката. Вземат прекалено голям процент за заведението.
— И на мен не ми харесва кой знае колко — Мбоя внезапно се ухили. — Но както казва една стара поговорка, това е единствената игра в града. А в нашия случай и съвсем буквално.
— Късмет — пожела му Хлапето.
— Защо не дойдеш с мен? — предложи Мбоя и стана, — Има и двадесет и едно, покер и джабоб.
— Може и да намина по-късно. Но първо ще изпия още една бира. Поспах доста този следобед, ще съм буден още дълго време.
— Е, благодаря за бирата, господин Кайман. Надявам се, че ще ми позволиш да върна жеста, ако се появиш в казиното, преди да си тръгна.
— Дадено — каза Хлапето.
Мбоя се усмихна.
— Разбира се, при условие, че не съм се разорил междувременно.
— Един от тези златни зъби все ще може да купи най-хубавата бутилка в заведението.
Мбоя се изсмя и излезе навън в тъмното, а Хлапето взе чашата си и отиде на бара.
— Още една.
— Веднага — барманът му подаде току-що напълнена чаша.
— Интересен тип е този Мбоя. Често ли идва тук?
— О, идва от време на време, когато шефът му го изпрати — отвърна барманът. — Но никога не съм чувал да се нарича Мбоя.
— Това не е ли истинското му име?
Барманът сви рамене.
— Доколкото знам, да. Но по Границата го наричат Черната смърт.
— Черната смърт? — повтори Хлапето.
— Като ви гледах как си приказвате, помислих, че се познавате.
Хлапето поклати глава.
— Той просто влезе и се представи. Каза ми, че се занимава с контрол над паразити и вредители.
Барманът се изхили.
— Е, донякъде е прав.
— Донякъде?
— Той е телохранителят на Пророчицата.
15.
Хлапето пи бирата си още половин час, после отиде в казиното.
Беше голяма зала, доста по-просторна от тази на Ледения на Последен шанс. Имаше половин дузина маси за двадесет и едно, четири за покер, две рулетки, една за зарове, билярдна маса, две игри джабоб и още една извънземна игра, която никога преди не бе виждал.
Казиното бе сравнително празно, когато Хлапето влезе. Вероятно имаше петнадесетина мъже и жени, които играеха различни игри, но не се виждаше нито един извънземен. Хлапето веднага забеляза Мбоя — единствения играч на една от рулетките, и отиде при него.
— Здравей, Нийл — Мбоя му се усмихна приятелски. — Радвам се, че се отби.
