— Нямаше какво друго да правя — вдигна рамене Хлапето. — Между другото, как да те наричам — господин Мбоя или господин Смърт?
Мбоя се засмя.
— И Джеймс ще свърши работа.
— Но си Черната смърт, нали? — настоя Хлапето.
— Някои хора ме наричат така — Мбоя огледа масата, после сложи два чипа на нечетно и още един на червено.
— Виждам, че играеш на сигурно — отбеляза Хлапето.
— Шансът да загубиш е трийсет и пет на едно, ако заложиш на число. Не очаквам да печеля, когато съм тук, но ми се иска да имам достатъчно пари, за да се насладя на играта.
— Защо въобще си тук? — попита Хлапето.
— Обичам хазарта. Къде да бъда?
— Да говориш с мен. Това ти беше задачата, нали?
— Аз говоря с теб — каза простичко Мбоя. — Няма причина в същото време да не се забавлявам.
— Тя при всеки новодошъл ли те изпраща?
— Не — отговори Мбоя, докато колелото се въртеше. — Само при онези, които са й интересни.
— А защо се интересува от мен?
Мбоя вдигна рамене.
— Кой знае какво може да привлече вниманието й или защо въобще прави каквото прави. — той изруга тихо под носа си, когато печелившото число се оказа четно и черно. — По дяволите! Можеш ли да си представиш, че някой ще губи през цялото време! Заложих на черно четири пъти последователно и четирите пъти се падна червено… Когато накрая играя на червено, пада се черно. Ако не бях сигурен, щях да кажа, че колелото е мошеническо.
— А защо да не е?
— Защото ако беше, нито един човек, свързан с това казино, нямаше да е жив до утре сутринта — отговори сериозно Мбоя. — И те го знаят — той огледа масата още веднъж, чудейки се къде да заложи, накрая вдигна рамене и се изправи. — Достатъчно играх. Време е да намеря по-бавен начин да губя парите си. — Видя празна маса за билярд. — Играл ли си някога билярд, Нийл?
— Няколко пъти.
— Добре — Мбоя тръгна към масата и огледа зелената покривка. — Искаш ли да играем на малък залог, просто за да стане по-интересно?
— Няма да е честно — възрази Хлапето.
— Не съм измамник — увери го Мбоя.
— Знам. Няма да е честно, защото не можеш да победиш.
Мбоя се ухили.
— Аз не съм на същото мнение…
— Това е истината.
— А защо трябва да ти вярвам?
— Вярвай на каквото искаш. — Внезапно Хлапето вдигна рамене и се усмихна. — Сто кредита на игра?
— Звучи ми добре — Мбоя си избра щека и започна да търка върха й с тебешир.
— Просто помни, че те предупредих.
Хлапето също си избра щека и отиде до масата.
— Възхищавам се на самочувствието ти — рече Мбоя. — Давай.
Самочувствието на Хлапето се оказа добре подплатено, точно според собствените му очаквания. Чиповете, свързани с очите му, показваха и най-малката неравност по масата; чиповете в раменете му даваха възможност да удря всеки път с еднаква сила и точност, а чипът, който си бе имплантирал на Сладка вода, му позволяваше да се навежда, без да губи равновесие. Лесно победи Мбоя три игри поред и щеше да го направи и четвърти път, когато Черната смърт спря играта и извади три банкноти по сто кредита от портфейла си.
— Трябва да зарежеш бизнеса с чиповете и да станеш билярдна акула — каза унило той и сложи парите на масата.
— Някой ден може би — отвърна Хлапето, взе банкнотите и ги напъха в портфейла си.
Мбоя махна на един самотен сервитьор, който се мотаеше из казиното и приемаше поръчки.
— Две бири, моля — каза, когато сервитьорът ги приближи. Избърса чело и се обърна към Хлапето. — Нека седнем. Загубата на рулетка и билярд усилва жаждата.
— Изобщо нямаше шанс — Хлапето го последва към свободната маса за карти.
— Разбрах това още след петия удар — съгласи се с крива усмивка Мбоя, настанявайки се срещу него. — Не знам къде си се учил да играеш, но стилът ти е необичаен като ада — някой доста се е потрудил да те научи.
Сега беше ред на Хлапето да се усмихне.
— Съмнявам се да съм играл повече от половин дузина пъти през целия си живот.
— Не го вярвам! — извика упорито Мбоя.
— Няма причина да те лъжа. Нито пък излъгах за шансовете ти: от самото начало ти казах, че ще победя.
— Ами откъде да знам, че си толкова добър?
— Има много неща, които не знаеш за мен — отвърна Хлапето и замълча. — Които нито ти, нито твоят шеф знаете.
— Предполагам, че няма да ми се довериш — усмихна се Мбоя.
Хлапето поклати глава.
— За всичко, което иска да знае, може да ме попита сама.
— Не е в неин стил, Нийл.
— Тогава ще трябва да го промени — каза твърдо Хлапето.
На Мбоя като че ли му стана забавно.
— Тя не се променя за другите хора, те се променят заради нея.
— Защо?
— Защото тя е Пророчицата… Защо толкова искаш да се срещнеш с нея?
— Вече ти казах.
— Знам какво ми каза. Помислих си, че ще поискаш да ми кажеш истината.
— Лъжец ли ме наричаш? — попита Хлапето.
— Не — отговори Мбоя спокойно. — Ако те нарека лъжец, вероятно ще се обидиш и тогава ще трябва да те убия — а ти ми изглеждаш приятен младеж.
— Може би ще ти е по-трудно да ме убиеш, отколкото си мислиш.
— Възможно е — призна Мбоя. — Много от хората, които съм убил, са били по-трудни мишени, отколкото съм си мислил — но така или иначе са мъртви… По-добре да сменим темата, преди да стана прекалено любопитен колко трудно ще ми е да те убия.
— Съгласен съм. Не искам да се карам с теб. Ти си просто наемник… Но пък ти ме излъга в таверната.
— И защо да съм те излъгал?
— Каза ми, че се занимаваш с контрол над паразити и вредители.
— Точно така е — отвърна Мбоя. — Именно за това съм тук: да видя каква напаст възнамеряваш да бъдеш и доколко трябва да те контролираме.
— Вече ти казах — повтори Хлапето. — Продавам компютърни чипове.
— Знам какво ми каза. Не ти повярвах тогава, не ти вярвам и сега.
— Поръчай си чип при мен и ще видиш, че грешиш — Хлапето се усмихна. — Ако не с друго, доказах го с играта си на билярд.
Сервитьорът дойде най-накрая с бирите, Мбоя хвърли две монети на подноса.
— На Моцарт правят доста добри неща — той направи гримаса, докато си пълнеше чашата, — но уви, бирата не е сред тях.
