— Поръчай си вносна.
— Докато съм тук, се чувствам длъжен да подкрепям местния бизнес.
Хлапето го изгледа любопитно.
— Доста си странен за убиец.
— Честно казано, и ти си доста странен за пътуващ търговец — отвърна Мбоя.
Хлапето отново го погледна.
— Аз си гледах бизнеса — защити се той. — Ти дойде при мен.
— Това ми е работата.
— Така каза — потвърди Хлапето. — Но ми се иска да знам защо тя се интересува от мен.
Мбоя се ухили.
— Не е моя работа да питам защо.
— Ти само трябва да я защитаваш с цената на живота си, така ли?
— Грешиш.
— Барманът в таверната каза, че си й телохранител.
Мбоя поклати глава.
— Тя няма нужда от телохранител. Аз просто съм нейните очи и уши, когато е заета с друго — както през повечето време.
— Какво представлява?
— Различна е.
— В какъв смисъл?
— Аз би трябвало да задавам въпросите.
— Не съм длъжен да ти отговарям.
— Не — съгласи се Мбоя. — Но ще ме улесниш, ако го направиш.
Хлапето отпи една голяма глътка от бирата, после впери поглед в Мбоя.
— Не ми пука дали ти е лесно да си вършиш работата!
— Но когато съм разтревожен във връзка с работата си, ставам много лош. Повярвай ми, няма да ти харесам лош.
— Май и сега не ми харесваш кой знае колко — отвърна Хлапето.
Мбоя го изгледа внимателно.
— Може би не ми казваш нещо, Нийл?
— Като например?
— Не знам. Но повечето хора не ми говорят по този начин, освен ако не крият нещо.
— Това, което знам, си е моя работа — отговори Хлапето. — И престани да ме наричаш Нийл.
— Мислех, че така се казваш.
— Преди. Сега съм Силиконовото хлапе.
— Никога не съм чувал за теб.
— Ще чуеш. Това е обещание.
— И мислиш, че ще си изградиш репутация, като победиш Пророчицата, така ли? — попита Мбоя, очевидно развеселен от тази мисъл. — Приеми съвета ми, Хлапе, и забрави за нея. Тръгни след Гробокопача или може би Гущера Малой. Кой знае, ако си късметлия или ги хванеш в лош ден, може и да оживееш.
— Не съм дошъл на Моцарт да убивам — отвърна Хлапето. — Тук съм, за да продавам компютърни чипове.
— А, сега разбирам — усмихна се Мбоя. — Ще слушаме за теб като за най-известния галактически пътуващ търговец.
— Ще чуеш за мен, защото винаги ще има някой като теб, който не ме взема на сериозно. А това е грешка.
— Добре, ще се опитам да го запомня. — Мбоя млъкна и се вгледа в него. — Между другото, къде е силиконът, който те прави Силиконовото хлапе?
— На мястото си.
— Сигурно е така. Ти си специалист по чиповете за имплантиране, нали?
— Да.
— Е, ще ме извиниш, че не припадам от ужас.
— Извинен си — отвърна сериозно Хлапето.
Мбоя остави чашата си на масата.
— Интересен младеж си — продължи той. — Не ти се сърдя и ти желая дълъг и щастлив живот.
— Благодаря, смятам да му се насладя.
— Тогава приеми съвета ми и не търси… — внезапно Мбоя замръзна, вперил очи във вратата.
— Нещо не е наред ли? — попита Хлапето и се обърна да проследи погледа му.
В казиното бяха влезли трима мъже, облечени в семпли дрехи с джобове, пълни с оръжия. Но вместо да тръгнат към масите, разпръснаха се край стената, гледайки към Мбоя.
— Време е за работа — отбеляза ледено той. Стана и стигна до средата на залата. Спря на около пет метра от новодошлите.
— Вече ви казах, че не сте добре дошли тук — обърна се той към мъжа в средата.
— Знам какво каза — отвърна му онзи.
— Нищо не се е променило от последната седмица. Все още не сте добре дошли на Моцарт.
— О, напротив — мъжът се ухили. — Този път не съм сам.
— Както вече казах, нищо не се е променило — повтори Мбоя. — Мисля, че ще е най-добре и тримата да се обърнете и да се върнете обратно на космодрума.
— Няма начин.
— Е, не мога да ви накарам да се държите разумно — вдигна рамене Мбоя. — Но мога поне да го предложа.
— Знаеш за какво сме тук — продължи мъжът. — Къде е тя?
— Коя?
— Без игри. Дошли сме за Пророчицата.
— Пророчицата? — повтори Мбоя. — Никога не съм чувал за нея.
— Ако трябва да те убием, за да стигнем до нея, ще го направим.
— Какви са тия приказки за убиване? — попита приятелски Мбоя. — Това е мирен малък свят.
Мъжът се засмя.
— Щом е толкова мирен, какво правиш ти тук?
— Пазя мира.
— Ще те попитам само още веднъж. Къде е тя?
— Не е ваша работа. А сега аз имам един въпрос към вас.
— Така ли?
— Можете ли да броите до пет? Защото имате само пет секунди, за да изчезнете оттук.
Мъжът го изгледа за част от секундата, после заедно с другите двама посегна към оръжието си. Звуковият пистолет на Мбоя се появи в ръката му като с магия и двамата мъже бяха мъртви, преди да са извадили оръжията си. Той приклекна, прицелвайки се в третия, но разбра, че онзи вече е ранен — лявата му ръка димеше от лъча на лазерен пистолет. Мъжът стреля, но неточно и Мбоя го уби секунда по- късно.
— Някой да извика полицията! — заповяда Мбоя на редовните клиенти, повечето от които бяха налягали по пода и сега се изправяха. Двама мъже веднага излязоха от залата.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря. — Мбоя се обърна към Хлапето, чийто лазерен пистолет още бе в ръката му. — Но беше глупаво да се намесваш. Защо, по дяволите, го направи?
— Исках да видя дали съм по-бърз от теб — отвърна Хлапето. — По-бърз съм.
— Застреля човек, когото не си виждал никога преди, само за да видиш дали си по-бърз от мен? — невярващо повтори Мбоя.
— Точно така.
— Някои биха нарекли това предумишлено убийство.
— Ако арестуват мен, със сигурност ще трябва да арестуват и теб. Мислиш ли, че ще го направят?
