— Не съвсем.
Хлапето се намръщи объркано.
— Не разбирам.
— Тя не го уби — обясни Ледения. — Можеше да го спаси, но не избра това решение. От законна гледна точка не е едно и също. От морална обаче е.
— И всички онези легендарни мъже и жени… А ти си единственият оживял. Каква е твоята тайна?
Ледения вдигна рамене.
— Бях късметлия.
— Първия път може би. Но не и втория.
— Хлапе, ако знаех отговора на този въпрос, щеше да ми се иска да се изправя отново срещу нея.
— А може би ти също притежаваш някаква сила? — предположи Хлапето. — Без дори да съзнаваш.
— Ако имах, досега щях да знам — Ледения хвърли последен поглед към това, което бе останало от Хадес. — Убила е страшно много Сини дяволи. А и много хора.
— Не знаех, че на Хадес е имало и хора.
— Не, но Хадес имаше три луни със земни условия: Порт Маракайбо, Порт Маракеш и Порт Самарканд. Сега не ги виждаш, нали?
— Какво се е случило с тях?
— Вероятно са паднали върху Слънцето, когато планетата е избухнала.
Хлапето помълча за известно време, после се обади отново:
— Е, ако трябва да бъдем справедливи, имала е оправдание. Шестнайсет-седемнайсет години е била пленничка.
— Това оправдава ли убиването на всяко живо същество на Хадес и на неговите луни?
— Първо на първо, не са имали никакви причини да я затварят. Просто са разбрали за дарбата й и са я заключили.
— А ти какво би направил? — попита Ледения.
Хлапето вдигна рамене.
— Не знам. Ще говоря с нея, Ще се опитам да разбера какви са й плановете и ще видя има ли начин да я накарам да работи за мен.
— Ти си глупак.
— Откъде знаеш, че не е искала да използва дарбите си за добро?
— Чие добро? Нашето или нейното?
— Може би е едно и също.
— Никога не е било. Правиш същата грешка, която Тридесет и две и всички останали допуснаха и продължават да допускат. Мислиш, че щом изглежда като човек, трябва да е човек. Нека ти кажа нещо, Хлапе: от доста дълго време тя не е човек — ако изобщо някога е била.
Младежът обърна лице към него:
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото знам как работи нейният ум или поне дотолкова, доколкото някой човек може да го узнае и разбере — отговори Ледения. — Това, което ме плаши и би трябвало да плаши всекиго от вас, не приключва с факта, че тя има власт да взриви Хадес на парчета. За Бога, и армията може да го направи. — Той поклати глава. — Не, плаша се, защото тя го върши без да се замисли и без угризения. По времето, когато се превърна в Оракула, в нея не бе останало нищо човешко — за нея ние не сме нещо по-важно, отколкото песъчинките са за нас.
— Но в началото тя е била човек — настоя Хлапето. — Каза ми, че първия път, когато си я срещнал, е била просто едно малко уплашено момиченце. Частица от човешкото трябва да е останала някъде в нея.
Ледения въздъхна тежко.
— Добре, търси я ти.
— Смятам да го направя, ако имам този шанс.
— Желая ти успех — Ледения приключи темата. Заповяда на корабния компютър да ги изведе от системата Алфа Крепело. — Видях всичко, което ми трябваше. Няма нужда да висим повече тук.
— А сега какво ще правим?
— Сега — Ледения избра свят от холографската карта на Вътрешната граница и даде координатите на навигационния компютър, — се отправяме към Конфуций IV.
— Никога не съм чувал за него.
— Това е малък грозен свят на самия край на Границата.
— А защо отиваме там?
— Защото там обикновено може да се купи информация.
— А каква информация търсим? — попита Хлапето, вперило поглед в холографската карта, докато тя не изчезна.
— Ще се опитаме да разберем нещо за Пророка.
— Пророка? — попита изненадано Хлапето. — Не е ли някакъв бандит по Границата?
— Възможно е.
— Възможно? Мислиш, че може да е Пенелопа Бейли?
— Не знам. Това ще се опитам да разбера — Ледения прекоси кухнята, извади бутилка с екзотична форма и си наля питие. — Ти искаш ли?
— Разбира се. Какво е това?
— Алфардско бренди — Ледения подаде бутилката и чаша на Хлапето. — Не е толкова добро, колкото онова от системата Теразейн, но издържа по-лесно светлинните скорости.
— Благодаря — Хлапето напълни чашата си и върна бутилката. — Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
— Казвай.
— Не си избрал за цел Пророка просто така — Хлапето отпи глътка от брендито и реши, че го харесва. — Тук има хиляди бандити със странни имена. Защо смяташ, че точно Пророчицата е Пенелопа Бейли? Защо не Дядо Коледа или Гробаря Макнеър, или Граничния лорд?
— Е, името й подхожда — отговори Ледения и остави чашата си пред навигационния компютър. — Но това е на второ място. Имало е пророци и преди, ще има и занапред. — Замълча за миг. — Свързано е и с нещо, което Тридесет и две ми каза.
— Какво?
— Че Миропомазания събира сили за военна акция срещу Демокрацията, но през последната година изглежда е сменил целта си. Сега търси Пророка.
— И какво от това?
— Помисли малко. Ето го този фанатик с двеста милиона въоръжени последователи, в пълна готовност да се опълчи срещу Демокрацията. И внезапно решава, че най-голямата заплаха за него е Пророка. — Вторачи поглед в Хлапето. — Демокрацията има армия от почти милиард кораба и може би десет милиарда войници. Какво според тебе може да представлява по-голяма заплаха?
— Звучи доста логично — призна Хлапето, — но е възможно Миропомазания да е решил, че не е готов да разгроми Демокрацията… Или иска да асимилира последователите на Пророчицата.
— Какви последователи? — настоя Ледения. — Според Тридесет и две Демокрацията няма никаква информация за Пророчицата. Не мислиш ли, че щяха да знаят, ако тя управлява милиони хора, готови да се бият? — Отново помълча. — Казваш, че Пророка е просто бандит от Границата. Добре. Кого е ограбил? В какъв сектор действа?
— Не знам — Хлапето впери поглед в Ледения. — Но и ти не знаеш. Може би Пророка е просто някакъв треторазряден бандит.
— Пак повтарям — възможно е.
— Тогава защо тръгваме на безсмислено преследване след нея или него?
— Тръгвам след Пенелопа Бейли, защото Демокрацията я мисли за мъртва. Те със сигурност няма да тръгнат да я търсят. — Той замълча. — А причината, поради която тръгвам да търся Пророка, е дори по- проста. Нямам никакви други следи. — Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — И още нещо…
