може и да е по-сложно — да те подтикне да застанеш под каса, като вероятността тя да падне и да те убие е едно на милион, а след това ще направи всичко необходимо точно тази възможност да се случи. Или ще види, че в един от всички възможни варианти на бъдещето умираш от внезапен инфаркт; тя ще анализира всеки елемент от това бъдеще, ще види какво го различава от останалите и ще направи това, което е необходимо, за да се сбъдне.
— Но сигурно има случаи, в които не оживява. Какво ще стане, ако обсадя сградата с петдесет стрелци?
— Вероятно ще успее да намери бъдеще, в което се спасява.
— Ха! — извика момчето и един от цигуларите го изгледа.
— Говори по-тихо. Повечето клиенти биха предпочели музиката.
— Съжалявам. Но ти каза „вероятно“. А ако все пак не успее?
— Тогава ще се предаде и ще намери начин да ти избяга след час, ден или седмица… Не всички проблеми имат непосредствено разрешение. Беше пленник на извънземен ловец на глави, прикована с верига към легло в стаята му, когато един мой приятел я намери за пръв път. — Ледения помълча. — И до днес не съм сигурен дали моят приятел наистина я е намерил или тя е изманипулирала събитията така, че да бъде намерена.
— Това се казва дарба да… как го нарече? Да вижда в бъдещето.
— Така е — съгласи се Ледения. — Именно затова Демокрацията толкова искаше да я използва.
— Демокрацията?
— Кой мислиш, че нае всичките тези ловци на глави? Само си помисли какво може да направи човек, който не само вижда, но и умее да манипулира бъдещето. Никога нямаше да загубят война или дори битка. Щяха да знаят как да организират галактическата икономика. Вероятно щяха да я водят на всеки нов свят, за да им каже дали си струва да започнат миньорски операции или не. — Той се усмихна. — И разбира се, успееха ли да я контролират, никога нямаше да загубят избори, да направят лоша инвестиция на пазара или да излъжат съпругите си, ако съществува шанс да ги хванат. Щяха да са предупредени, преди да хванат рак или някоя друга болест и щяха да вземат всички предпазни мерки.
— Започвам да разбирам — проточи Хлапето. — По дяволите, тя струва милиарди.
— Именно това си мислеха и те — съгласи се Ледения. — Затова бяха толкова настоятелни в опитите да я заловят.
— Казваш го, сякаш са сбъркали.
— Не знаеха с кого си имат работа.
Ледения понижи глас още повече, когато единият цигулар от квартета започна да се разхожда из стаята, свирейки романтични солови партии до тези маси, където можеше да спечели бакшиш.
— И какво са си мислели?
— От тяхна гледна точка това бе само едно осемгодишно момиче, което просто им се бе изплъзнало. От моя гледна точка — а времето доказа правотата ми — това дете бе останало на свобода въпреки усилията на най-голямото и могъщо правителство в историята. Доста легендарни ловци на глави я настигаха от време на време — Гробаря Смит, Оли Трите юмрука, Джими Неделята, но когато прахът се разнесе, те бяха мъртви, а тя все така свободна.
— Тя ги уби всичките? — попита Хлапето невярващо.
— Не в буквалния смисъл на думата, но бе виновна за смъртта им, сякаш лично бе натиснала спусъка. — Ледения се замисли за времето, когато за пръв път се сблъска с Пенелопа Бейли. — Въпросът бе, че тя изобщо не изглеждаше като най-опасния човек в галактиката. Приличаше на обикновено уплашено момиченце, което стиска парцалена кукла за утеха. Но в края на краищата, всички, свързани с нея — тези, които се опитваха да я заловят или убият, и онези, които я защитаваха — умряха, а тя остана на свобода.
— А ти?
— Имах късмет — Ледения потупа изкуствения си крак. — Е, едно време беше от плът и кръв.
— Но не те е убила.
— Беше доста млада и силите й все още не бяха напълно развити. Остави ме, защото мислеше, че съм мъртъв. Тогава не можеше да види толкова далеч в бъдещето, за да разбере, че ще оживея.
— И това ли бе срещата ти с Оракула?
Ледения поклати глава.
— Тогава тя бе просто Пенелопа Бейли, въпреки че някакъв извънземен, който я придружаваше — буквално я боготвореше през цялото време — и я наричаше Гадателката и за определен период това име й остана.
Сервитьорът донесе салатите им. Хлапето бутна своята настрана, но Ледения започна да яде.
— Има нужда от малко пипер — обади се той.
— Разбира се, господине — сервитьорът му подаде подправката и се оттегли в кухнята.
— А как се превърна в Оракула?
— Ами както казах, беше много млада и силите й не бяха развити напълно — отвърна Ледения. — Заедно с извънземния си приятел потърсиха подслон на планета, наречена Хадес. По някакъв начин расата там разбрала какво представлява и успяла да я затвори в стая, обградена с непроницаемо силово поле — както обясних, по това време силите й не бяха съвсем развити. — Той хапна още малко от салатата си. — Както и да е, сключили сделка с нея: да я хранят и да я запазят жива, а тя да подпомогне опитите им да останат независими от Демокрацията. Четиринайсет години от нейната килия излизали препоръки и правителството на Хадес се вслушвало в тях — така тя станала Оракула.
— А ти как се срещна отново с нея?
Ледения въздъхна.
— Дълга история. В общи линии, човек, наречен Тридесет и две, който работеше за Демокрацията — същият, с когото се видях предиобед, ме нае да я убия. — Той изяде последната хапка от салатата си и бутна чинията настрана. — И тъй като знаех каква заплаха представлява, приех поръчката, но понеже и тя ме познаваше, я прехвърлих на човек по-млад и по-издръжлив от мен.
— Не поемаш никакви рискове, нали?
— Не и когато мога да ги избегна — отвърна Ледения, без да показва раздразнение. — Нямаше да остарея, ако търсех неприятности.
Сервитьорът пристигна с обяда им и двамата замълчаха, докато не ги остави сами.
— Чудесно! — възкликна Ледения с пълна уста с морска храна. — Трябва да свикна да посещавам Тридесет и две по-често.
— Добре де — обади се Хлапето веднага щом сервитьорът се отдалечи достатъчно. — Значи нае някой друг да я убие. А ти защо отиде там?
— Трябваше да се премине през доста Сини дяволи, както наричахме онези извънземни, за да се добереш до нея — Ледения поклати одобрително глава и при следващата си хапка. — За тях беше безценна, затова бяха поставили няколко кръга охрана. Когато разбрах, че моят човек си проправя път към нея прекалено лесно, отидох да го спра.
— Да го спреш? — намръщи се Хлапето. — Защо?
— Фактът, че никой не бе в състояние да го спре или дори да го забави означаваше, че тя иска той да успее — не да я убие, а да стигне до нейния затвор. А щом тя го искаше, аз бях против.
— И ти й спаси живота?
Ледения поклати глава.
— Животът й никога не е бил в опасност. Вероятно от деня, в който се е родила.
— Но ако твоят убиец беше стигнал до затвора й…
— Ти все още не разбираш. Дори да я изправиш до тази стена — той махна ръка към стената на ресторанта — и програмираш дузина лазерни оръжия да стрелят безразборно по нея, тя ще знае кога ще стреля всяко от тях и къде ще удари лъчът му… и просто ще го избегне. А ако изстреляш толкова много лъча от толкова много оръжия, че да не може да ги избегне, тя ще намери бъдеще, в което едно от оръжията ще избухне в лицето ти, преди да успееш да задействаш останалите.
— И какво се случи на Хадес?
— Моят човек имаше информация, която й бе необходима за бягството, но бе убит, преди тя да успее да
