— Защо?
— Надявах се ти да ми кажеш. Нали ти си този, когото се опитва да убие?
— Допреди два дни въобще не бях чувал за този човек — Ледения впери поглед през прозрачната стена към две от трите луни на Сладка вода, които се носеха бързо в небето.
Гибс отново вдигна рамене.
— Е, казах ти всичко, което знаех за него.
— Но не и всичко, което Демокрацията знае. Искам да ми кажеш къде е сега.
— Ако знаехме, щяхме да го преследваме.
— Все пак искам да узная всичко, което Демокрацията има за него — Ледения вторачи поглед в Гибс. — Искам поверителното му досие.
Гибс заповяда на Сидни да му донесе още един коняк.
— Не мисля, че има такова.
— Хайде де — презрително му отвърна Ледения. — И аз работех в същата институция, не помниш ли?
— Не се шегувам, Карлос. Те не знаят нищо за него.
— Трябва да имат снимки, холограми, минало, списък от сегашни съдружници…
— Това е строго секретен материал, Карлос. — Гибс пое коняка от Сидни. Роботът се поклони, взе празната му чаша и се оттегли в другата стая. — Не мога да ти го дам.
— Разбира се, че можеш. Просто се свържи с Делурос и им кажи, че го искаш. Все още имаш достъп до всичко.
— Сигурно има някакъв поверителен материал, който ще постави правителството в неудобно положение, а на теб не ти върши работа. В службата също се среща корупция. Ако някои агенти или служители се разследват, без още да са обвинени, няма да ти дам имената им. — Той замълча за миг и изгледа Ледения. — Това е сделката: взема ли файла от Делурос, настоявам да го прегледам пръв и насаме, а после ще ти дам само онова, което мисля, че е безопасно да знаеш.
— Съгласен съм. Бих искал и файла за Пророка.
— Не мога да ти помогна и това е истината — рече Гибс. — Нямаме нищо за него. Всъщност ако нашите информатори не споменаваха, че Миропомазания е вманиачен на тази тема, дори нямаше да знаем, че Пророка съществува.
— Очевидно той го смята за заплаха — заключи Ледения. — Щом мъж с такава мощ се притеснява от Пророка, как така Демокрацията не знае нищо за него?
— Убий ме, не знам, Карлос — призна Гибс. — Но ако научим нещо за него, ще ти го кажа при същите условия: няма да разкривам никакъв материал, който може да постави службата в неудобно положение… Това е най-доброто, което мога да направя…
— Добре — съгласи се Ледения.
Гибс излезе и по дълъг коридор стигна до кабинета си, активира компютъра и изпрати молба за файла на Миропомазания. През това време Ледения стана от стола и се разходи из стаята, като се възхищаваше на предметите на извънземно и човешко изкуство, събрани от Гибс — или по-скоро купени от неговия декоратор.
Няколко минути по-късно старецът се върна.
— Ще стане след малко.
— Главното, което искам — обади се Ледения, — е списък на местата, където е вероятно да намеря него или заместниците му, няколко холограми, историята му и списък на хората, които е използвал в миналото.
— Мисля, че работи с наемници на свободна практика, когато може. И още отсега ти казвам: нямаме негови снимки или холограми. Изпращаше свои хора да го представляват в съда.
— Тогава откъде знаете, че е мъж? — попита настоятелно Ледения.
— А ти защо мислиш, че не е?
— Защото изглежда, че никой не го е виждал през последните шест години.
Гибс замълча, опитвайки се да проследи мисълта на Ледения, и накрая се усмихна.
— Смяташ, че е Пенелопа Бейли ли?
— Възможно е — Ледения седна отново на мястото си.
— Грешиш, Карлос. Казва се Мойсей Мохамед Христос, което е доста мъжко име — вярвам, ще се съгласиш. Освен това сме арестували много негови последователи и всички свидетелстват, че Миропомазания е мъж към четиридесетте… А и Пенелопа Бейли е мъртва.
Ледения се наведе напрегнато напред.
— Я го повтори.
— Мъртва е, Карлос.
— Не може да бъде! — категорично отсече Ледения.
— Беше затворена в килия на Алфа Крепело III.
— Да, последния път, когато я видях. Местните го наричат Хадес.
— Е, Хадес вече не съществува.
— Какво говориш?
— Удари го огромен метеорит преди около осемнайсет стандартни месеца. Нищо не е останало освен прах и няколко астероида в орбита около Алфа Крепело.
— Сигурен ли си?
— Отиди и се увери сам, щом не ми вярваш — Гибс стана. — Файлът трябва да е пристигнал. Извини ме…
Ледения остана седнал, мълчалив и неподвижен през цялото време, докато Гибс цензурираше файла на Миропомазания. Накрая старецът се върна в стаята и подаде на Ледения папка с копието.
— Надявам се този материал да ти е полезен. Нямам власт да давам такива задачи вече, но Демокрацията ще ти бъде изключително благодарна, ако намериш начин да унищожиш Миропомазания.
— Демокрацията има много по-голям проблем от един религиозен фанатик с бълнувания за империя — рече мрачно Ледения, изправи се и тръгна към вратата.
— За какво говориш, Карлос?
Ледения се обърна на прага.
— Никой от вас така и не разбра с какво си има работа. И все още не разбирате.
— Може би ще си направиш труда да ми обясниш — в гласа на Гибс прозвуча раздразнение.
— Защо? Няма да ми повярваш.
— Опитай.
Ледения го изгледа.
— Пенелопа Бейли е жива.
— Грешиш — присмя му се Гибс.
— Как пък не!
— Казах ти — Алфа Крепело III бе унищожен от метеорит.
— Не се и съмнявам.
— Всяко живо същество на планетата бе убито — включително и тя.
Ледения изгледа Гибс продължително и въздъхна дълбоко.
— Ти си глупак — каза той и тръгна към колата си.
10.
Когато Ледения се върна на космодрума, Хлапето го чакаше пред ресторанта.
— Всичко наред ли е?
— Малко ме боли. Хирургът използва местна упойка и действието й започва да минава.
— Незначителна цена за това да си най-бързият стрелец в галактиката — каза сухо Ледения. — Ако можеше да бъдеш и най-точният…
— Работя по въпроса — увери го Хлапето.
