— Странно.
— Кое?
— Съвсем не приличате на жива легенда.
— Е, да си кажа правичката, не се чувствам като такава. Но просто от любопитство ме интересува — как трябва да изглежда една жива легенда?
— Не знам — вдигна рамене Хлапето. — Ама не като вас… И все пак сигурно наистина сте толкова изключителен, колкото разправят, иначе не бихте доживял тази възраст.
— Синко, нека ти дам един приятелски съвет, ако ми позволиш — рече Ледения, вперил напрегнато поглед в Хлапето.
— Какъв съвет?
— Не знам дали съм толкова изключителен, колкото казват, или не съм, но мога да те уверя, че съм достатъчно силен… Не можеш да ги видиш, но точно в този момент в теб са прицелени четири пистолета, така че моят съвет е да не предприемаш нищо, за което няма да доживееш да съжаляваш.
— Четири? — възкликна изненадано Хлапето и се огледа още веднъж наоколо. — Къде са?
— Това се казва въпрос — Ледения се усмихна студено. — А като говорим за въпроси, може би ще ми кажеш какво точно правиш на Последен шанс?
— Дойдох да ви намеря.
— Добре, намери ме. И сега какво?
— А сега ще ви предам съобщение от Гробокопача.
Ледения го изгледа.
— Какво знаеш за Гробокопача? — попита накрая.
— Може да се каже, че сме партньори.
— Не, аз не бих казал такова нещо — отвърна Ледения. — Мъже като Ломакс работят сами.
— Ами… — Хлапето малко се смути. — Той ми даде кораба си и ми се довери да ви предам съобщението му.
— Добре — съгласи се Ледения. — Какво трябва да ми кажеш?
— Тук ли? На бара?
Ледения го изгледа развеселено.
— Няма никой на метър около нас. Може би предпочиташ да ми го кажеш до рулетката или в мъжката тоалетна?
Хлапето вдигна рамене и се наведе над плота.
— Мъжът, който изпраща хора да те убият, е ръководител на религиозен култ и се нарича Миропомазания.
Ледения се намръщи.
— Никога не съм чувал за него. Защо иска смъртта ми?
— Не знам.
Ледения започна да бърше една чаша, докато обмисляше чутото.
— Защо Ломакс просто не ми се обади по радиото? Защо изпрати теб?
— Тръгна за среща с Миропомазания и… ами…
— Ти не беше поканен?
Хлапето кимна.
— Ами така става, когато си младши партньор.
— Има и още.
— О?
Хлапето извади пръстена на Ломакс.
— Той каза да ти покажа това.
— Добре, виждал съм го, негов е. А какво още трябва да ми кажеш?
— Че независимо какво чуеш за него, не е тръгнал да те убива.
— Ще чуя ли такова нещо? — попита Ледения.
— Така мислеше.
— Значи се е срещнал с Миропомазания под прикритието на наемен убиец?
— Бързо се досети.
— Е, нека се надяваме, че Миропомазания няма да му предложи толкова много, та да забрави за лоялността.
— Няма да забрави — увери го Хлапето.
— Ще се изненадаш какво могат да направят хората за пари. — Ледения извади бутилка иззад бара, взе две чаши и се отправи накуцвайки до празна маса недалеч от вратата. — Ела, млади човече, трябва да си поговорим.
Хлапето го последва и седна срещу него.
— Пийни едно — Ледения напълни двете чаши и побутна едната към младежа. — За сметка на заведението.
— Благодаря. Какво е това?
— Уиски от системата Байндър.
Хлапето отпи глътка. Алкохолът опари езика и гърлото му, но той се насили да се усмихне и измърмори:
— Добро е.
— Никога не ставай дипломат или политик — рече кисело Ледения.
— Моля?!
— Лош лъжец си.
— Казах, че ми харесва — раздразнено повтори Хлапето и изпи остатъка на един дъх, като неуспешно се опита да прикрие задавянето си.
— Как, по дяволите, се хвана Ломакс с тебе?
— Това пък какво значи?
— Искам да знам как, по дяволите, се хвана Ломакс с теб — повтори спокойно Ледения.
— Направих му една услуга на Сивия облак.
— Каква?
— Спасих му живота.
Ледения го изгледа.
— Ти? — не повярва Ледения.
— Аз.
— Ако попитам как, вероятно ще ми разкажеш.
— Мислиш, че лъжа ли? — разгорещи се Хлапето.
— Нека просто кажем, че преувеличаваш. И така ще е най-добре — добави той. — Ако на Ломакс му се е наложило ти да го спасяваш, значи не съм наел човека, когото трябва. А аз остарях, защото не греша в преценката си за хората, с които работя. — Замълча. — Къде срещнахте Миропомазания?
— Не сме се срещали. Свързахме се с един от неговите хора на Олимп, но аз не знам къде е Миропомазания.
— А какво знаеш за него?
— Не много. Само че е водач на някакъв култ и че желае смъртта ти.
— Сигурен ли си, че говориш за мъж, а не за жена? — попита Ледения и отпи глътка от чашата си.
— Да. Поне Корбеккиан — това е неговият човек на Олимп, който продължава да наема хора да те убият — та той говореше за мъж. Защо? — попита Хлапето. — Да не би някоя жена да ти има зъб?
— Възможно е. Просто исках да съм сигурен, че новото й име не е Миропомазания.
— Значи все пак някъде има жена, която иска да те убие — повтори Хлапето с озарено от любопитство лице. — Какво си й направил?
— Дълга история — Ледения пресуши чашата си.
— Целият съм в слух.
— Не е твоя работа.
— Знаеш ли, не си най-дружелюбният човек, когото съм срещал.
