— През последния месец четирима души, които никога преди не съм виждал, се опитаха да ме убият. А сега ти се появяваш изневиделица и ми казваш, че някакъв религиозен куку, за когото никога не съм чувал, желае смъртта ми и че тези дни ще ми кажат, че Гробокопача работи за него. При тези обстоятелства някои хора може и да се държат дружелюбно, но аз не съм от тях.
— Но аз съм тук, за да ти помогна!
— Ти? — усмихна се развеселено Ледения. — Ти пък какво можеш да направиш?
— Ще се изненадаш.
Ледения вдигна рамене.
— Вероятно… Как се казваш?
— Наричат ме Силиконовото хлапе.
— Кой те нарича така?
Хлапето преглътна.
— Всеки, който ме е срещал, откакто напуснах Сивия облак — отговори неубедително той.
— Всичките, а? Е, изглежда интересно име, особено за младеж, който е от плът и кръв. Как се сдоби с него?
— Гробокопача ми го даде.
— В такъв случай съм впечатлен — рече Ледения, — Защо си Силиконовото хлапе?
— Имам имплантирани чипове за виждане в инфрачервения и ултравиолетовия спектър. А по пътя от Олимп дотук изобретих един, който ще ми даде възможност да реагирам по-бързо от всеки друг в галактиката.
— Но все още не е имплантиран в теб?
— Не, но това е проста хирургическа операция. Ако имате лекар на Последен шанс, мога да я извърша за по-малко от час.
— Имаме един — отговори Ледения, — но не е изтрезнявал от близо десет години. Ако бях на твое място, щях да почакам, докато посетя по-голям свят.
Хлапето изглеждаше страшно разочарован.
— Надявах се да я осъществя тук, за да мога да те защитавам.
— Благодаря за загрижеността, но нямам нужда от защита на собствения си свят… Освен това този следобед тръгвам.
— О? Къде отиваш?
— В Демокрацията.
— Защо?
— Защото ако стоя тук, ще съм удобна мишена за убийците на тоя Миропомазан — отговори Ледения. — Може би Ломакс ще се справи със ситуацията, а може би не… Не смятам да остана, за да разбера.
— Но защо в Демокрацията? Не съм казал, че Миропомазания е там. По дяволите, не знам къде е.
— Нито пък аз. Но смятам да разбера на всяка цена.
— И мислиш, че някой в Демокрацията може да ти каже?
— Да — отговори убедено Ледения. — Там има някой, който ще ми каже.
— Защо ще биеш целия път? Защо просто не му изпратиш съобщение по радиото?
— Не твърдя, че ще иска да ми каже — отвърна Ледения. — А само, че може да ми каже… И ще го направи — заключи мрачно той.
— Идвам с тебе — каза внезапно Хлапето.
— Не си спомням да съм те канил.
— Нищо няма да се случи тук, след като тръгнеш.
— Хлапе — започна сериозно Ледения, — гробищата са пълни с млади мъже, дошли по Вътрешната граница в търсене на приключения. Повярвай ми, ще си много по-добре, ако просто си седиш тук до идването на Ломакс.
Младежът поклати глава.
— Там има цяла галактика, която чака да бъде видяна. — Той се усмихна. — Смятам да я видя.
— Стани турист. Ще живееш по-дълго.
— Ако не ме вземеш, ще те последвам с кораба на Гробокопача.
— Това е твое право. Опитай се да не потрошиш кораба.
— По дяволите, Леден, защо не разбираш, че съм на твоя страна!
— Хлапе, ти дори не знаеш каква е играта.
— А ти знаеш ли?
— Не — призна Ледения. — Но смятам да разбера.
— Може да имаш нужда от мен.
— Съмнявам се.
— Веднъж имплантирам ли си чипа, ще бъда най-бързият човек, който някой е виждал.
— Да си бърз е добре, да си точен е по-добре — той млъкна за миг. — А да знаеш кога да не стреляш, е най-добре.
— Ако съм с тебе, ще ми казваш кога да стрелям и кога не.
— Да ти казвам какво да правиш не ми влиза в работата, — Ледения вторачи поглед в Силиконовото хлапе. — Не знаеш в какво се забъркваш. Ако имаш ум в главата, ще се върнеш на Сивия облак и ще останеш там.
— Ти също не знаеш в какво се забъркваш.
— Аз вече съм вътре. Четирима мъже се опитаха да ме убият.
— Защо мислиш, че ще престанат да те преследват, ако просто напуснеш Последен шанс? Мога да ти помогна.
— Защо?
— Защо какво? — попита объркано Хлапето.
Ледения го изгледа любопитно.
— Не те бях виждал допреди десетина минути. Защо искаш да рискуваш живота си заради мен?
— От малък слушам истории за тебе. Вероятно няма да ми повярваш, но си един от моите герои.
— Прекалено съм стар, дебел и куц, за да бъда нечий герой.
— Още една причина да съм ти от полза. На Последен шанс може и да си неуязвим, но се превръщаш в пушечно месо веднага щом го напуснеш.
— Виж какво Хлапе, дори и да имплантираш този твой чип, просто реакциите ти ще станат по- бързи.
— Това не е ли достатъчно?
Ледения го изгледа развеселен.
— Означава, че можеш да пропуснеш двойно повече мишени в сравнение с нормалните хора.
Хлапето стана, взе бутилката и отиде до бара. Сложи я в най-отдалечения край и се върна при масата.
— Може ли да затъмниш прозорците и да угасиш осветлението?
— На няколко дузини от моите клиенти няма да им хареса.
— Само за една-две секунди.
— Защо?
— За да ти докажа, че се нуждаеш от мен.
Ледения го изгледа, после вдигна рамене.
— Ще затъмним залата само за момент — съобщи той на събралите се клиенти и играчи. — Не се притеснявайте за нищо. Ако имате карти или пари на масата, поставете ръцете си върху тях.
Изчака няколко секунди, после кимна на един от подчинените си. Онзи влезе в офиса, а миг по-късно вратите се затвориха, прозорците се затъмниха и светлините угаснаха.
— И сега какво? — попита Ледения.
— Сега ще ти покажа какво мога.
Последва секунда тишина, нарушена от изстрел и трясък на счупено. Една жена изпищя, а неколцина от мъжете изпсуваха.
— Какво, по дяволите, беше това? — изкрещя Ледения. Осветлението се включи незабавно и той видя,
