се връщате.
— Не е ли на Олимп?
— Просто се пригответе.
— Добре.
— И още нещо, господин Ломакс.
— Какво?
— Не обичам да ме следят. Ако вашият спътник се опита да го направи отново, няма да съм отговорен за това, което ще му се случи.
Ломакс си позволи лукса да се усмихне.
— Прекалено е млад.
— Ако иска да остарее, по-добре да вникне в думите ми.
— Ще предам съобщението ви. — Ломакс помълча. — Искате ли той да остане на Олимп?
— Дали ще остане на Олимп или не, е без значение за мен. Но не може да дойде с нас.
Ломакс кимна.
— Ще се видим на обяд.
— На обяд — повтори Корбеккиан и прекъсна връзката.
Ломакс стана, отиде в банята, мина набързо под душа, среса се и започна да се облича. Когато свърши, излезе от стаята, слезе с асансьора два етажа по-надолу, прекоси коридора до стаята на Хлапето и почука на вратата.
— Отвори се — прозвуча гласът на Хлапето отвътре.
— Добро утро — поздрави Ломакс, влизайки в стаята.
— Добро утро — отвърна Хлапето, напълно облечен и седнал пред холовидеото. Заповяда на филма да спре и попита: — Някаква полза от адреса, който ти съобщих снощи?
— Не още — отговори Ломакс и впери поглед в него. — Усетили са те.
— Невъзможно! Не съм се приближавал на по-малко от сто метра до него. Бих се заклел, че не ме е видял!
— Тогава вероятно те е усетил някой от телохранителите.
— Имал е телохранители? — възкликна изненадано Хлапето. — Никого не видях.
Ломакс се усмихна.
— От най-добрите са.
— Той ли ти го каза?
Ломакс кимна.
— Кога? — попита Хлапето.
— Обади ми се преди пет минути.
— Как те е открил? Нали използваме фалшиви имена?
— Олимп е родният му свят — отвърна Ломакс. — Ако не беше достатъчно добър да ни открие, едва ли би се задържал толкова дълго на работата си.
Хлапето се взря в него.
— И така, какво става? Ще се срещнем ли с Миропомазания?
— Аз да.
— А аз?
— Корбеккиан каза „не“ за теб.
— Тогава какъв съм аз — заложник?
Ломакс се изкиска.
— Не му е необходим заложник. Има мен.
— А аз какво ще правя?
Ломакс го изгледа.
— Наистина ли искаш да участваш във всичко това, Хлапе?
— Аз вече участвам.
— Ако искаш да се измъкнеш, точно сега е моментът. Ти си гражданин, но останеш ли, се превръщаш във воин и прицел за всекиго.
— Вътре съм — рече твърдо Хлапето.
— Добре, сега да закусим и да обсъдим нещата.
Взеха асансьора до приземния етаж и влязоха в малък ресторант. Хлапето си поръча цяла закуска, а Ломакс се задоволи с чаша кафе и кифла.
— Никога не съм виждал ресторант като този! — ентусиазирано извика Хлапето и посочи холографските изображения на различните ястия, които висяха над масата. — Страшно е интересен.
— Обикновено място — поясни Ломакс, — Това, което видя снощи — напечатано меню и истински сервитьори, е голяма рядкост.
Храната им бе донесена от автоматична количка, която изчака да преместят чашите и чиниите на масата, и се върна в кухнята.
— Добре — рече Хлапето, — нека се върнем към работата.
— Само една минута — Ломакс извади малък продълговат механизъм от джоба си.
— Какво е това?
— Прост шифровчик — отвърна Ломакс и го активира с натискане на малък бутон. — Има охранителна техника по целия етаж — той кимна към камерата в единия ъгъл на ресторанта. — Ако някой се опита да ни подслуша, това ще му попречи.
— Мислиш, че някой ни наблюдава?
Ломакс вдигна рамене.
— Кой знае?… Ще живееш по-дълго, ако допускаш най-лошото и се подготвяш за него.
— Ще го запомня.
— Постарай се. — Ломакс се огледа небрежно наоколо, изучавайки лицата на клиентите и опитвайки се да ги съпостави с тези, които бе видял предната вечер в Синия павилион. Най-накрая се обърна към Хлапето. — Сигурен ли си, че искаш да участваш? Все още имаш достатъчно време да си тръгнеш.
— Няма начин.
— Добре — Ломакс отпи от кафето си. — На Олимп няма какво повече да се научи, така че не е нужно да ме чакаш тук.
— Какво трябва да направя?
— Винаги си искал да се срещнеш с Ледения, нали? Ще отидеш на Последен шанс и ще занесеш едно съобщение.
— Разбира се, че искам да се срещна с него. Но звучи така, сякаш ме изпращаш там само за да се почувствам полезен. Защо не използваш космическото радио?
— Честно казано, не ми пука дали се чувстваш полезен или не — рече сериозно Ломакс. — Изпращам го лично по теб, защото ако го излъча по радиото, ще ми коства живота. Това достатъчно ли ти е?
— Какво е съобщението?
— Искам да му предадеш, че независимо какво чува аз все още работя за него.
— Какво би могъл да чуе?
— Например че Миропомазания ме е наел да го убия.
— А ако не ми повярва?
Ломакс свали пръстена от кутрето на лявата си ръка.
— Дай му го. Знае, че е мой.
— Добре — Хлапето се вгледа в Ломакс през масата. — Но на въпроса — защо да вярва на теб?
— Доста добър въпрос — призна Ломакс.
— А имаш ли отговор?
Ломакс се намръщи.
— Не съвсем — каза накрая.
— Звучи ми като че ли си изправен пред сериозен проблем — предположи Хлапето.
Ломакс въздъхна дълбоко.
— Плащат ми да ги преодолявам. — Довърши кифлата си и стана. — Трябва да свърша още няколко
