неща. Ще платя стаята ти до обяд; ако останеш за по-дълго, ще плащаш от джоба си.
— А за хангара и таксите за излитане?
— Ще се погрижа и за тях. Доскоро, Хлапе.
Ломакс вдигна кредитно кубче пред скенера, изчака да го регистрира и напусна ресторанта. Уреди сметката си на рецепцията, после се спря пред видеофона и се погрижи за таксите на космодрума.
След това провери указателя, плати цената за връзка с главния клон на планетарната библиотека и влезе в раздела за пресата.
— Извади ми всякаква информация за Миропомазания — заповяда той.
— Има шест статии за Миропомазания от 3445 година от галактическата ера досега.
— Копирай ми ги всичките на хартия.
— Ще ви струва допълнително 24 кредита, 16.2 рубли Нов Сталин или 4.78 лири Далечен Лондон. Ако вашата банка работи с друга валута, ще ви струва още три процента комисиона за обмяната. Приемате ли таксите?
— Да.
— Работя… готово.
Шестте статии се показаха през отвора под екрана и Ломакс прекъсна връзката.
Откри удобен стол в единия ъгъл на фоайето, седна и се зачете в тях.
За пръв път Миропомазания се споменаваше като лидер на малък религиозен култ далеч по Периферията. Бил арестуван за убийство на един от подчинените си, но случаят бил приключен поради липса на доказателства, когато двамата очевидци изчезнали.
Пет месеца по-късно се преместил на Спиралния ръкав, не толкова далеч от Земята, и сега Демокрацията го преследваше за неплащане на 163 милиона кредита данъци.
Една година по-късно построил храмове и молитвени домове на около двадесет планети в сърцето на Демокрацията и се смяташе, че има милиони последователи. Нито дума за случая с укриването на данъци.
Последните три статии с разлика от по един месец отразяваха коментарите на политици и други обществени фигури за Миропомазания, за предполагаемите ексцесии на неговата секта, за отказа му да плаща данъци (отново) и за нарастващата му сила и популярност. В най-скорошната статия имаше списък от пет души, които публично се бяха изказали срещу него и оттогава изчезнали.
Нямаше нито холограма, нито снимка на Миропомазания, нито пък някаква информация или намек за произхода му. Ломакс бе малко изненадан, че не е чувал за човек с такава огромна организация, но пък тя бе възникнала по Периферията и се бе разпространила само в пределите на Демокрацията, а не в онези светове, които формираха Вътрешната граница. А мъжете и жените по Границата не обръщаха много-много внимание на събитията, които не ги засягаха пряко.
Истинският въпрос обаче не беше как силата на Миропомазания бе нараснала толкова бързо. А с какво Ледения — собственик на кръчма в незначителен свят по Границата, който не бе стъпвал на планета на Демокрацията близо три десетилетия, е привлякъл вниманието и очевидната омраза на мъж, който бе на петстотин светлинни години от Вътрешната граница.
Ломакс провери часовника си, видя, че му остават два часа до срещата с Корбеккиан, и излезе да се поразходи в хладната утрин. Повървя безцелно покрай няколко блока, като спираше да погледа някоя и друга витрина или холографско изображение. Уличен търговец продаваше красиви извънземни каменни гравюри, медиум предсказваше падането на Демокрацията, уличен музикант от неизвестна раса свиреше атонална, но въздействаща мелодия на струнен инструмент с непознат дизайн.
Ломакс спря пред оръжеен магазин, огледа с окото на специалист изложените образци, не откри нищо по-добро от собствения си арсенал и накрая тръгна обратно за хотела. Отбеляза с одобрение, че Олимп като повечето светове по Вътрешната граница презираше новите нанотехнологии на Демокрацията и почистваше улиците си с миещи машини, вместо да използва поглъщащите боклука микроби, създадени на Делурос VIII.
Стигна до хотела двадесет минути преди обед, изпи набързо едно кафе и застана точно до централния вход. Няколко минути по-късно пред него спря великолепна кола последен модел. Вратата се отвори и Мило Корбеккиан го покани с жест.
— Добро утро, господин Ломакс — поздрави го той, докато последният влизаше в колата.
— Добро утро.
— Надявам се, че сте бил разумен и сте предупредил вашия млад спътник да не ни следва.
— Той е на светлинни години оттук.
— Така е най-добре. Имаме регистрационния номер на вашия кораб и ако по време на нашето пътешествие се натъкнем на него, няма да се поколебаем да го пръснем на парчета. Ясно ли е?
— Да — Ломакс се облегна назад върху плюшената седалка.
— Имате ли въпроси? — попита Корбеккиан, докато шофьорът му бавно включваше колата в сутрешния трафик.
— Ще ги задам, когато му дойде времето.
— Ще бъдете изцяло сканиран, преди да се качите на моя кораб, и всички оръжия, които носите, ще се конфискуват… Ако постигнете споразумение с Миропомазания, ще ви бъдат върнати.
— Добре.
— Мисля, че ще се разбираме чудесно — усмихна се доволно Корбеккиан.
— Няма причина да не го правим, господин Корбеккиан. В края на краищата ще бъдем в един отбор.
— Искрено се надявам на това. Ще е удоволствие за мен да работя с човек като вас.
— Мисля, че мога да кажа същото за вашия шеф.
Корбеккиан погледна разсеяно през прозореца.
— Какво знаете за Миропомазания? — попита той накрая.
— Само това, което успях да науча от вестниците.
— Не бих вярвал на всичко, което се пише в пресата, господин Ломакс.
— Така ли?
— Определено не.
— Това означава ли, че той си плаща данъците? — усмихна се Ломакс.
Корбеккиан се обърна към него.
— Човек не може да се шегува по адрес на Миропомазания, господин Ломакс. Пресата дори не разбира с кого си има работа.
— Останах с впечатление, че го мислят за много влиятелна личност дори и когато не го харесват или не си плаща данъците.
— Ако ви открия истинската степен на неговата политическа и финансова мощ, вие ще ме помислите или за глупак, или за лъжец.
— Възможно е — любезно се съгласи Ломакс.
— Дори и да не вярвате на нито една моя дума, господин Ломакс, доверете ми се за това. Ще сгрешите. — Замълча и после повтори: — Дяволски ще сгрешите.
7.
Затвориха Ломакс в каютата му. Той нямаше никаква представа колко пъти над светлинната скорост и колко дълго бяха пътували, когато корабът се приземи.
— Пристигнахме, господин Ломакс. — Корбеккиан отключи вратата. — Моля ви да следвате точно инструкциите ми щом напуснем кораба.
— А оръжията ми?
— Ще ви бъдат върнати след срещата.
— Вашият шеф може да поиска да види как си служа с тях.
Корбеккиан се усмихна.
— Вие сте Гробокопача. Това е достатъчно.
Ломакс вдигна рамене и излезе от каютата.
