— Мисля, че най-лесно ще бъде с метателен пистолет. Ще го напълним с халосни патрони. Вдигат страхотен шум, а ти ще сложиш малко кръв в найлонов плик под туниката си. Просто ще се хванеш за гърдите, когато чуеш изстрелите, и ще го спукаш.
— Така е — съгласи се Ледения. — Но ти не използваш такова оръжие, запазената ти марка е лазерният пистолет.
— Доста трудно ще е да подправим изгорено от лазерен пистолет. Мога да го настроя на точно разстояние, но ако си трийсет сантиметра по-далеч, всеки ще види, че не съм те улучил, а ако си пет-шест сантиметра по-близо, ще ти опека сърцето.
— А какво ще кажеш за звуков пистолет? — попита Ледения.
Ломакс поклати глава.
— Ако ще използвам пистолет, който не е мой, по-логично е да опитаме с метателен.
Ледения помисли малко, после въздъхна.
— Добре, май ще трябва да се спрем на този вариант.
Ломакс стана, отиде до бара срещу бюрото на Ледения и си наля питие от личните му запаси.
— Мислиш ли, че ще успеем да я излъжем? — попита той, след като пресуши чашата и си наля още една.
— Никога не съм мислил да лъжем нея — отвърна Ледения, извъртайки се на стола си, за да го вижда. — Ако тя погледне в бъдещето, ще ме намери в някои от вариантите му.
— Тогава защо?…
— За да заблудим него.
— Защо да си правим труда?
— По две причини. Първо, не искам да губя времето и средствата на Миропомазания да ме преследва. И второ, ще ми се с едно зрелищно убийство да спечелиш доверието му… Всъщност с две убийства.
— Две? — учуди се Ломакс.
— Ако не греша, нашият приятел Нийл Кайман е преценил Пенелопа Бейли, сравнил я е с нас и е решил, че ще живее по-дълго, минавайки на нейна страна.
— Възможно е.
— А тъй като тя въобще не се нуждае от личен телохранител, много вероятно е да го прати да убие или мен, или Миропомазания. Хлапето не е гений, но не е и самоубиец. Ако го прати срещу мен, той ще избяга. Знае, че никой не може дори да ме докосне на Последен шанс. Но ако го прати срещу Миропомазания, ти ще спечелиш още точки пред твоя шеф, като го убиеш.
— Мога ли да го убия? — попита Ломакс. — Спомена, че си е имплантирал разни чипове.
— Това е твоят занаят. А той е просто хлапе с бързи рефлекси и мания за величие. Мисля, че ще намериш начин.
Ломакс се намръщи.
— Имам чувството, че няма да е толкова лесно, колкото го описваш.
— Аз ще се изправя срещу самата Пенелопа Бейли — каза със студена усмивка Ледения, — Извинявай, но сърцето ми не се свива от страх за професионален убиец, който ще трябва да убие едно безразсъдно момче, подтиквано от хормоните си.
— Взех си бележка — Ломакс отвърна на усмивката му. Внезапно отново стана сериозен. — Знаеш ли как да се справиш с нея?
Ледения вдигна крака на бюрото.
— Работя по въпроса.
— Е, изправял си се срещу нея два пъти. Вероятно си научил нещо.
— Не много — беше отговорът. — Първия път просто се опитах да я спра да убие скъп за мен човек. Втория път се помъчих да й попреча да избяга от затвора на Хадес. Всъщност никога досега не съм възнамерявал да я нараня.
— Може ли да бъде направено?
— Не знам — отвърна искрено Ледения. — Смятам, че може би имах шансове за успех, докато беше на осем години. Но сега? — Той вдигна рамене. — Знам само, че трябва да опитам.
— Имаш ли нещо против да те попитам нещо?
— Давай.
— Защо трябва да опиташ? Миропомазания е несъмнен фанатик, заклел се да победи Демокрацията и има стотици милиони последователи, които ще стрелят по всичко, ако им заповяда. Но Пророчицата — тя никога не е причинявала неприятности и едва ли има армия, която да командва. Тогава защо не я оставим на мира?
— Тя няма нужда от армия — отговори Ледения и запали тънка антареанска пура, — И сама е много по-могъща от Миропомазания. — Ледения дръпна от пурата. — Май не разбираш какво всъщност представлява тя: нейните мотиви не са обикновени, мислите й не протичат като при хората, силите й със сигурност не са човешки, както и целите й.
— Какви са целите й?
— Каквито и да са, противоречат на нашите.
— Защо си толкова сигурен?
— Някой ден, ако оживееш след всичко това, отиди до системата Алфа Крепело — каза Ледения.
— И после какво?
— После се опитай да откриеш третата планета.
— Искаш да кажеш, че е разрушила цяла планета? — попита Ломакс, като свърши и второто си питие и се върна на стола си.
— Точно така.
— Защо?
— Беше затворник за шестнайсет години там.
— Имала е причина все пак.
— Да убие всички на планетата? — настоя Ледения. — Какво ще стане, ако следващата година не хареса сметката за данъците си? На Делурос VIII има единайсет милиарда души. Повярвай ми, може да я унищожи толкова лесно, колкото и Хадес.
— Хадес?
— Алфа Крепело III.
— Според твоите сведения опитвала ли се е някога да премахне човек, който не е искал да я убие? — продължи Ломакс упорито.
Ледения се върна назад през годините към един вечно млад убиец, проснат мъртъв на улицата, и една дребна, жилава жена с лице, сгърчено от недоумение и болка, докато червеното петно се уголемяваше по ризата й.
— Според теб може би не — отвърна той. — Но аз казвам да.
— В какво се състои разликата?
— В това, че когато имаш силата да спасяваш хора, но ги оставяш да умрат, аз го тълкувам като убийство.
— Това е спорен въпрос.
— Ето защо казах, че може и да не се съгласиш с мен… Но въпреки всичко е важно. Или си с мен, или не. А ако не си с мен, тогава си с нея, независимо дали го съзнаваш или не.
— Ти плащаш сметките — каза лаконично Ломакс. — Освен това кой знае? Може да взема да убия Миропомазания като допълнителен бонус.
Ледения рязко поклати глава.
— В никакъв случай! Имаме нужда от него.
— Ние ли? За какво?
— Всяко нещо с времето си — отвърна Ледения.
— Можеш да ми се довериш.
— Знам — съгласи се Ледения. — Всъщност без тебе не мога да направя това, което е необходимо. Но просто все още не съм сигурен във всички подробности.
— Когато си тръгна оттук, как ще успееш да ми съобщиш какво искаш да правя?
