ъгловата структура със здрави молекулярни връзки, които превръщаха сравнително тънките стени в непревземаема твърдина.
— Не. Стоеше си тук изоставена, когато пристигнахме за пръв път преди няколко години. Очевидно е съществувала местна раса, която се е възпротивила на човешкото присъствие. Има около две дузини крепости по цялата планета.
— А местната раса?
— Изчезнала е.
— Защо е толкова важна Новата Гоби, че се е наложило избиването на цяла раса, за да я притежаваме? — попита любопитно Ломакс.
— Убий ме, не знам. Вероятно само защото е била тук.
Ломакс кимна.
— Изглежда това е отговорът.
— Е, можем да влизаме.
— Дано да е с климатик.
Ломакс неохотно излезе от хладната кабина на колата.
— Едва ли Миропомазания щеше да забележи дали има или няма — довери му се човекът от охраната. — Той стои над земните грижи като физическия комфорт. Но добре разбира, че ние си имаме човешки слабости и ограничения и се грижи за своите последователи.
— Това означава ли, че вътре е студено? — попита Ломакс, докато слънцето изгаряше главата и врата му.
— Да.
— Тогава нека побързаме — Ломакс ускори крачка.
Стигнаха до строго охранявания вход и минаха безпрепятствено. Човекът от охраната предаде Ломакс на двама мъже във военни униформи, после тръгна обратно към космодрума. Двамата придружиха Ломакс по дълъг коридор с висок таван, докато стигнаха до двойна врата с орнаменти.
— Той е вътре — каза единият от тях. — Трябва да влезете сам.
— Благодаря.
— Знаете ли процедурата?
— Достатъчно, за да се справя — отвърна Ломакс.
Мъжът го изгледа, но не каза нищо и миг по-късно двете крила се отвориха дотолкова, че Ломакс да мине през тях, и после тихо се затвориха зад гърба му.
Мойсей Мохамед Христос беше на своя трон, пак с бяла роба и златна верига, които изглежда бяха запазената му марка. Извънземният хищник, наподобяващ котка, лежеше в краката му, както винаги.
— Добре дошъл отново, господин Ломакс — усмивка за поздрав мина по аскетичното му лице. — Добре се справихте.
— Благодаря, господарю мой — Ломакс се приближи на около пет метра и спря, когато мускулите на животното започнаха да се напрягат.
— Разбрах, че сте се отървал без драскотина — продължи Миропомазания.
— Не съвсем. — Ломакс посочи лявата си ръка, която висеше неподвижно. — Медиците казват, че ще съм като нов след три-четири седмици.
— Това е чудесна новина. Страшно ще ми е неприятно да се лиша от услугите на мъжа, убил Карлос Мендоса… Остатъкът от вашия хонорар беше преведен на сметката ви, както се договорихме.
— Никога не съм се съмнявал в това. Всеки знае, че вие сте човек, който държи на думата си, господарю мой.
Миропомазания се наведе напред.
— Разкажете ми за вашето приключение, господин Ломакс.
— Няма какво толкова да се разказва, господарю мой, Нагрубих го, той се ядоса и аз го убих. Просто още един работен ден.
— Прекалено сте скромен, господин Ломакс. Изпратих четирима души на Последен шанс преди вас. Защо вие успяхте там, където другите се провалиха?
— Точно както ви казах, когато се срещнахме за пръв път, господарю мой — аз съм най-добрият.
— А как избягахте? Със сигурност Ледения е имал свои телохранители, поставени из цялата му собственост.
„Доста умен кучи син си, нали? — помисли си мрачно Ломакс. — Чул си историята от поне един последовател и въпреки всичко надушваш измама.“
А на глас каза:
— Отчасти се дължеше на елемента изненада, господарю мой. Ледения и аз сме стари познати и неговите хора вероятно не са очаквали такова нещо от мен. А аз се бях настанил до входната врата, така че успях бързо да се измъкна.
— Сигурно те са се осъзнали и са започнали да стрелят много по-бързо, отколкото вие сте се оттеглял — предположи Миропомазания.
— Знаех, че неговите хора са разположени в казиното и зад огледалото над бара — отвърна Ломакс. — Изчаках, докато достатъчно клиенти заслонят изгледа към нас, и тогава го обидих… Като се разказва, изглежда много сложно, но всъщност трая само няколко секунди.
— И как успяхте да стигнете до кораба си с такава лоша рана?
— Отвън ме чакаше кола — излъга Ломакс.
— Наистина забележително бягство — отбеляза Миропомазания.
— Вижте — започна разгорещено Ломакс, — ако си мислите, че лъжа, можете да проверите на Последен шанс. Те ще потвърдят, че Ледения е мъртъв. А и в болницата на Полукс IV. Там ме превързаха.
— Вече проверих.
Ломакс го изгледа.
— Е, тогава?
— Имам слабост към разказите за отчаяна храброст — отвърна с усмивка Миропомазания.
— Докато плащате за тях, ще ви разказвам нови.
„Дали се справям? Дали не се ядосах прекалено рано? По дяволите, Леден, толкова ми се иска да си тук! Ти си дяволски по-добър в лъжите и измамите от мен… А този Миропомазан е доста умен негодник. Почти толкова, колкото си и ти.“
— Ще имате предостатъчно възможности — каза Миропомазания. — Вече съм набелязал следващата ви цел.
„Обзалагам се, че си.“
— Но докато не се възстановите напълно, ще останете тук, на Новата Гоби, с мен. Отдавна имах нужда от човек с вашите способности, господин Ломакс. Мисля, че ще имаме дълги и плодотворни отношения.
— Надявам се, господарю мой.
— Ако сте ми верен и изпълнявате задачите си, ще станете един от най-могъщите мъже в галактиката.
— Ще го преживея, господарю мой — Ломакс се насили да се усмихне.
— Сигурен съм — Миропомазания замълча и го изгледа внимателно. — Но ако предадете доверието ми, мога да ви обещая смърт, каквато само няколко души са изпитали.
Ломакс отвърна на погледа му. „Опитва се да ме стресне, но успее ли да ме уплаши, значи не съм човекът, когото търси.“
— Спестете си заплахите, господарю мой — каза той с равен глас. — Аз съм бизнесмен и в мой интерес е да ви служа. Ако някога сметна, че съм взел погрешно решение, вие няма да имате възможност да заповядате моята екзекуция.
Миропомазания се усмихна.
— Харесвате ми, господин Ломакс. Вие сте прям и простодушен. Искате да убивате и да забогатеете. А аз си търся екзекутор, чиито мотиви са разумни и ясни. Предвиждам, че ще работим в пълно съгласие още много години.
— Не виждам какво може да ни попречи, господарю мой.
