— Добре. А сега отидете във вашите покои, разопаковайте багажа си и почивайте. Ще се видим отново на вечеря.
— Къде?
— Ще пратя няколко души да ви придружават, докато не се запознаете добре с покоите си — отговори Миропомазания. — Крепостта е доста голяма.
— Благодаря, господарю мой. — Ломакс се поклони и отстъпи към вратите, които се отвориха, преди да ги достигне.
Беше съпроводен до покоите си — голяма просторна стая с прозорец към двор с цветя, и веднага глътна още едно болкоуспокояващо. После изпрати да донесат вещите му, които човекът от охраната на космодрума бе оставил на входа на крепостта, взе сух душ, като много внимателно пазеше лявата си ръка извън леката химична струя, и се избръсна. Помисли дали да вземе още солни таблетки, но вътрешността на крепостта бе приятно студена, а той нямаше намерение да излиза навън. Затова просто се напи с ледена вода от огромна кана, поставена до леглото му. След почти непрекъснатия сън в пилотската кабина, легна на въздушното легло, което се полюшваше съвсем леко, и скоро заспа дълбоко.
Събуди се от пронизителен звук — някой звънеше на малкия звънец отвън до вратата му. Стана залитайки от леглото си. Примига от болка, когато се опря на лявата си ръка, и заповяда на вратата да се отвори.
— Време е за вечеря, господине — каза униформен служител.
— След пет минути — измърмори той.
— Миропомазания не обича да чака.
— Ами ако Миропомазания не иска да припадна на масата, ще се наложи да изчака, докато си взема лекарствата — раздразнено отговори Ломакс.
Влезе в банята, изми лицето си със студена вода, прекара гребен през косата си и взе още едно болкоуспокояващо. Забеляза, че превръзката се бе просмукала с кръв, но реши, че тя ще придаде по-голяма достоверност на историята му, затова остави подмяната й за след вечерята.
Тогава отиде при служителя, който с неудобство пристъпваше от крак на крак, и кимна. Мъжът тръгна бързо и Ломакс го последва през лабиринт от студени мраморни коридори, докато стигнаха до огромна стая, където Миропомазания седеше сам в края на дълга полирана маса от екзотично дърво. Домашният му любимец не се виждаше никъде и Ломакс заключи, че вероятно дори Миропомазания не може да го контролира, когато наоколо има храна.
— Закъсняхте, господин Ломакс — каза безизразно той.
— Съжалявам, господарю мой — отвърна Ломакс, докато служителят напускаше стаята. — Но все още взимам лекарства за ръката си.
— Разбирам — Миропомазания замълча за миг, после наклони глава почти незабележимо. — Простено ви е.
— Благодаря, господарю мой.
— Докато взимате лекарства, ще изпращам да ви викат няколко минути по-рано.
— Това ще е най-разумното решение, господарю мой.
Мъж и жена, и двамата облечени в строги бежови роби, влязоха в стаята с купи салата в ръце.
— Не поглъщаме стимуланти, господин Ломакс. — Миропомазания изчака двамата сервитьори да поставят купите пред тях. — Надявам се, че това няма да представлява проблем за вас.
— Ни най-малко — отвърна Ломакс. Друга жена донесе кана с вода и две големи чаши. Напълни ги догоре и постави по една пред всеки от тях.
— Добре. За основно ястие ще имаме печено от черна овца.
— Черна овца ли, господарю мой?
— Мутирала овца от Балок XIV — поясни Миропомазания.
— Балок XIV ли, господарю мой? — Ломакс се намръщи. — По номера предположих, че е газов гигант.
Миропомазания се усмихна.
— Балок има трийсет и една планети. Единствената обитаема е Балок XIV, земеделска колония, където извършват генетични експерименти с овце и кози… Черната овца достига до четиристотин килограма и е известна с най-сочното месо по Вътрешната граница.
— Наистина ли?
— Учуден съм, че не сте я опитвали.
— Ям много малко месо, господарю мой.
— Добре. Харесвам, когато един мъж внимава с храните, които яде.
— И със своето кръвно налягане и ниво на холестерина — добави кисело Ломакс.
— А — усмихна се Миропомазания. — Тогава не сте свръхчовек в края на краищата.
— Опасявам се, че не, господарю мой — Ломакс млъкна, чудейки се дали да повдигне въпроса за Пенелопа Бейли или да изчака Миропомазания да го направи. Накрая реши да се възползва от насоката на разговора. — Единственият свръхчовек, за когото съм чувал, е Пророчицата.
— Чудесно — каза Миропомазания. — Надявах се да поговорим за нея тази вечер. Мендоса сподели ли с вас нещо?
— Не много — отвърна Ломакс.
— Нищо ли не каза за силата й?
Ломакс поклати глава.
— Не, господарю мой. Надявах се вие да ми разкажете за нея.
Миропомазания го погледна изпитателно.
— Ако не знаете нищо за нейната сила, защо твърдите, че е свръхчовек?
„Точно така, Ломакс, подхлъзни се още веднъж, защо не?!“
— Ледения мислеше така — отговори внимателно той. — А колкото до мен, не вярвам, че би работил за някого, който не е нещо повече от останалите. — Той вдигна рамене. — Спомена нещо, че виждала бъдещето, но не отдадох значение на думите му.
— О, защо не?
— Възможно е тя да гледа на карти или да прави други трикове, но ако можеше наистина да чете бъдещето, защо не го предупреди, че отивам на Последен шанс да го убия?
— Може би не е имала повече полза от него.
— Може би — Ломакс се опита да покаже, че не е убеден. — Но да вижда бъдещето! Това е малко трудно за вярване.
— Тогава какво ви кара да мислите, че е свръхчовек, господин Ломакс? — настоя Миропомазания.
„По-добре слагай край на това, преди да си изтървал още нещо, върху което да се замисли, Ломакс.“
— Имам си причина, господарю мой, но ми се струва, че ще се обидите.
— Хайде. Имате разрешението ми да говорите открито.
— Добре — съгласи се Ломакс с престорено нежелание. — Според мен вие се страхувате от нея, господарю мой. А щом мъж, който не се бои от Демокрацията, се страхува от една-единствена жена по Границата, тогава тя трябва да е свръхчовек.
— Не се страхувам от никого! — извика грубо Миропомазания.
— Тогава искрено се извинявам, господарю мой.
— От никого, чуваш ли!
— Чувам, господарю мой. И понеже сбърках по този въпрос, сигурно греша и за Пророчицата. — Взираше се в черните като въглен очи на Миропомазания, без да мига. — Веднага щом ръката ми се излекува напълно, се надявам да ми поставите задачата да я убия… и тъй като ви обидих, а искам да ви убедя в моята вярност и желанието ми да остана на вашите услуги, ще приема тази задача, без да искам хонорар.
Очевидно това беше правилният отговор, защото напрегнатото тяло на Миропомазания се отпусна и той се облегна назад.
— Няма да е необходимо, господин Ломакс — гласът му отново бе равен. — Ще ви платя, колкото заслужавате.
