вярва.
Ломакс впери поглед в празния видеоекран над компютъра, потънал в мисли.
— Ало? — извика Ледения. — Ало? Там ли си още?
— Да, тук съм.
— Не предаваше почти две минути. Помислих, че съм те изгубил.
— Хрумна ми идея — каза Ломакс.
— О!
— Измислих как ще накарам Миропомазания да повярва — но ще ми трябва твоята помощ.
— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна — отговори Ледения. — Но не забравяй — Миропомазания мисли, че съм мъртъв.
— Знам. Записваш ли този разговор?
— Да.
— Добре — той изрече бързо деветцифров код. — Чу ли това?
— Да. Какво е то?
— Това е код, чрез който ще се свържеш с мъж на име Мило Корбеккиан на Олимп.
— Добре. И какво да правя с него? — попита Ледения.
— Измисли си някакво име и му изпрати съобщение, което да не може да бъде проследено до Последен шанс или твоя кораб.
— Няма проблеми. Какво съобщение?
— Кажи му — Ломакс едва успяваше да сдържи усмивката си, — че военната мощ на Пророчицата няма да бъде в бойна готовност поне още един или два месеца, че тя е сравнително беззащитна на Моцарт и че задачата на Корбеккиан е да възложи няколко убийства, включително и моето, които да отвлекат вниманието на Миропомазания от нейната уязвимост.
— Мислиш ли, че ще стане? — попита Ледения.
— Да — отвърна Ломакс. — Той навсякъде вижда конспирации, — защо да не му предложим още една? Корбеккиан е просто човек за връзка. Вероятно се опитва да стои по средата и да набира убийци за двете страни срещу подходящо заплащане. Да, колкото повече си мисля за това, толкова по-уверен съм, че Миропомазания ще приеме такова двуличие за естествено. А ако повярва, ще приеме, че Пророчицата е беззащитна. Не ще е трудно да бъде убеден да я удари, преди тя да стабилизира силите си.
— Какво знае за нея?
— Не много.
— Достатъчно, за да е наясно, че тя няма никакви войски или че не се нуждае от тях ли?
— Не е твърде убедително за него — отвърна Ломакс. — За Бога, аз знам всичко за нея и въпреки това ми трябваше много време, за да го повярвам.
— Добре — съгласи се Ледения. — Днес вече си имал доста напрегнат ден, а не искаме да стоварваме прекалено много неща върху Миропомазания наведнъж. Ще изпратя съобщението точно след два стандартни дни.
— Добре.
— Един съвет, Гробокопачо — продължи Ледения.
— Какъв?
— Някой винаги оживява, за да разкаже историята. Ако искаш този път да си ти, направи така, че да не си сред атакуващата флота.
Ледения прекъсна връзката.
26.
Когато се върна от космодрума, Миропомазания го очакваше.
Влезе в трапезарията, откри чиния с плодове, приготвена за него, и веднага седна на масата. Отпи дълга глътка от чашата си с вода и започна да похапва цитрусови плодове.
— Убиването на хора изглежда събужда апетита ви — отбеляза сухо Миропомазания.
Ломакс се усмихна и поклати глава.
— Не, господарю мой, но излизането на тази горещина ме кара да възстановя изгубените течности.
— Спомняте ли си за солните таблетки?
— Не — отговори изненадано Ломакс. — Напълно забравих за тях.
— Докато сте на Новата Гоби винаги трябва да ги носите със себе си — каза назидателно Миропомазания. — Станахте един от най-ценните ми хора. Няма да ми е приятно да ви загубя заради изтощение от горещината.
— На мен също, господарю мой — отвърна Ломакс. — Ще гледам да не оставам без таблетките.
— Намерихте ли лекарствата си на вашия кораб? — попита Миропомазания.
Ломакс кимна.
— И презаредих пистолета си.
— Не мислех, че оръжието ви е изхабило толкова много енергия тази сутрин.
— Наистина не е, господарю мой. Но когато животът ти зависи от оръжията, се грижиш за тях както майка за бебето си. — Той се насили да се усмихне. — Мога да оцелея, забравяйки солните си таблетки… но ако оръжията ми откажат, едва ли ще имам втори шанс.
— Много разумно — отбеляза Миропомазания. — Одобрявам.
Ломакс не знаеше какво още да каже, затова млъкна и се съсредоточи върху храната си.
— Кажете ми, господин Ломакс — прекъсна мълчанието след миг Миропомазания, — как според вас Силиконовото хлапе е влязъл в крепостта?
— Трябва да е имал съучастник вътре — излъга Ломакс.
— Това беше и моето заключение. Имате ли някакви подозрения кой може да бъде?
Ломакс поклати глава.
— Не съм бил достатъчно дълго тук, господарю мой… Но не се съмнявам, че организация от такъв мащаб е осеяна с предатели и двойни агенти.
— Няколко може би — призна Миропомазания. — Но осеяна? Не мисля така, господин Ломакс.
— Неприятно ми е да ви противореча, господарю мой, но когато един човек държи толкова власт и богатство като вас, това е като отправена покана, как да кажем — за нелоялност.
— Аз съм Миропомазания. Моите хора ме следват заради вярата и убежденията си. Светските блага са от второстепенно значение за тях.
— Те не са по-второстепенни за вашите последователи, отколкото са за мен, господарю мой. Единствената разлика е, че аз не се стеснявам да го призная — той впери поглед в аскетичния мъж в бяла роба на другия край на масата. — Да вземем вашия човек на Олимп например.
— Мило Корбеккиан ми служи вярно седем години — отговори Миропомазания.
— Мило Корбеккиан ви служи седем години — поправи го Ломакс.
— Поставяте под съмнение неговата вярност?
— Нека кажем, че се опитвам да й дам определение. Сигурен съм, че е лоялен — към Мило Корбеккиан. И към госпожа Корбеккиан, ако има такава. И това си е капиталистически принцип. Но аз знам, че Корбеккиан е вземал поръчки от други хора освен вас и е уреждал различни убийства, за които вие нищо не знаете. — Той вдигна рамене. — Това не го прави нелоялен, господарю мой. По всяка вероятност другите му задачи не са имали нищо общо с вас или вашите планове.
— Откъде знаете, че е приемал други поръчки? — настоя Миропомазания.
— Работата ми е да знам — отвърна Ломакс. — Аз съм същият като хората, които наема.
— Не ви вярвам, господин Ломакс.
— Това си е ваше право, господарю мой — изрече с натъртено безразличие Ломакс.
Миропомазания го изгледа дълго и изпитателно.
— Докажете го — каза накрая.
— Как? — попита Ломакс. — Моята дума срещу неговата… Предполагам, че можете да проследите съобщенията, които получава и изпраща, ако решите да си направите труда.
— Няма. Въпросът е приключен.
