Но Ломакс забеляза сянката на съмнение по лицето му и знаеше, че въпросът изобщо не е приключен. Доволен, той се наслади на останалата част от плодовете в чинията си и до края на обяда предлагаше догадки на кои от охраната е било платено да не забелязват присъствието на Хлапето тази сутрин. После докладваха за още един труп — някакъв нещастен прислужник, когото Хлапето беше убил и скрил в началото на деня, и Миропомазания, внезапно изпаднал в пристъп на гняв, отиде да види тялото и да разпита охраната. Ломакс се върна в стаята си и прекара повечето от следобеда, преструвайки се на заспал за заблуда на невидимите си наблюдатели.
Следващите два дни нещата вървяха нормално. Ломакс оставаше в покоите си колкото се може повече, говореше колкото се може по-малко по време на хранене, проверяваше сигурността на крепостта, тайно упражняваше все по-силната си лява ръка, а публично я пазеше, и дори започна да харесва месото на черната овца.
Тогава, в един късен следобед, два дни след като беше говорил с Ледения, Ломакс отново бе повикан в тронната зала, където Мойсей Мохамед Христос седеше на стола си, а върху слабото му лице се четеше триумф.
— Бяхте прав, господин Ломакс — възкликна Миропомазания, — както и през повечето време.
— Господарю мой? — Ломакс направи всичко възможно да изглежда объркан.
— Мило Корбеккиан.
— Какво за него?
— Той също е работел за Пророчицата, както вие самият предположихте.
— Знаех, че работи за някой друг освен за вас, господарю мой — отвърна Ломакс. — Никога не съм казвал, че е била Пророчицата. — Той замълча. — Предполагам, че ще искате да го премахна.
— Този въпрос вече е уреден.
— Много жалко. Може би щях да успея да измъкна от него някои данни за Пророчицата.
— Притежавам цялата информация, от която имам нужда.
— О?
Миропомазания се наведе развълнувано напред, а черните му като въглен очи блестяха тържествуващо.
— Тя се крие на планетата Моцарт в системата Алфа Монтана — и е практически беззащитна!
— Сигурен ли сте в това?
— Няма никакво съмнение — възкликна Миропомазания. — Силиконовото хлапе е бил изпратен тук, за да ни отвлече вниманието от нея, докато тя успее да укрепи защитата си. А от информацията, която притежавам сега, е абсолютно сигурно, че Корбеккиан е наемал още много хора, които да всяват ужас и объркване сред нас, да ни карат да се оглеждаме за предатели и конспиратори, вместо да обърнем очи към Моцарт.
— Ако информацията ви е вярна — започна внимателно Ломакс, — и ако тя наистина е беззащитна, следващият ни логичен ход е…
— Да атакуваме! — извика Миропомазания, довършвайки изречението вместо него. — Събрах всичките си сили и издадох заповед до моите командири: атакуваме Моцарт след три дни!
— Можем ли да се мобилизираме толкова бързо, господарю мой? — попита Ломакс, още веднъж удивен от точността, с която Ледения бе преценил положението.
— Не всички мои последователи са воини и не всички, които са воини, са близо до мен — отговори Миропомазания. — Но ще атакуваме със сила от почти четири милиона мъже и жени и почти осем хиляди кораба, подготвени за война.
— Мога ли да направя едно предложение, господарю мой?
— Разбира се.
— Не мисля, че някой от нас има пълна представа за силите на Пророчицата, стига тя наистина да има такива — рече Ломакс. — Но ако ще излагаме толкова много от нашите хора на потенциална опасност, мисля, че трябва да ударим Моцарт с всичко, което имаме. Нашата цел е да заличим Моцарт от картата.
— Точно моят начин на мислене — Миропомазания кимна в знак на съгласие. — Няма да пестим разходите, ще използваме всички оръжия и няма да проявяваме никаква милост.
— Добре — отсече твърдо Ломакс. — Мисля, че сте взели мъдро решение, господарю мой. — Той се усмихна. — Днес Пророчицата, утре Демокрацията.
— И така ще бъде — произнесе тържествено Миропомазания. — А вие, господин Ломакс, ще бъдете до мен, за да делим успехите.
— Не мисля, че ще има нещо останало на Моцарт, което да делим — отвърна Ломакс.
— Ще има слава от победата над нашия враг, победа, в която вие изиграхте основна роля.
— Аз правя това, за което ми плащате, господарю мой. Нищо повече.
— Не бъдете скромен, господин Ломакс. Без вас Силиконовото хлапе можеше да ме убие. А ако не бяхте изразил съмнение за Корбеккиан, никога нямаше да науча къде е Пророчицата, преди да е готова да се бие с мен. Вие сте един от архитектите на нашата бъдеща победа.
— Поласкан съм, че мислите така, господарю мой — отговори Ломакс.
— Всъщност — продължи великодушно Миропомазания, — няма да бъде честно спрямо вас да не ви позволя да участвате в тази свещена война. Реших да ви предоставя командването на вашия собствен кораб.
— Моя собствен кораб? — повтори сепнато Ломакс.
Миропомазания се усмихна.
— В началото таях съмнения към вас, признавам си. Но със своите действия вие премахнахте всяко от тях. Това е начин да ви възнаградя.
— Сигурен ли сте, господарю мой? Имам предвид, че съм убивал много хора, но никога не съм командвал кораб или водил воини в битка.
— Ще направите и двете за пръв, но не и за последен път.
— Но…
— Няма повече да приемам фалшивата ви скромност! — Миропомазания се усмихна. — Наистина не ви отива. — Изправи се. — Срещата ни приключи.
Нещастен, Ломакс се върна в стаята си, чудейки се какво точно значеше усмивката на Миропомазания.
ПЕТА ЧАСТ
КНИГА НА ПРОРОЧИЦАТА
27.
Пенелопа Бейли стоеше до дървена пейка край езерото до къщата й, с очи, сляпо вперени в небето. Те — виждаха това, което никой друг на Моцарт не можеше да види, а и само няколко сложни уреда на планетата успяваха да уловят.
— Ти си глупак, Мойсей Мохамед Христос — прошепна тихо тя. — Нищо ли не научи от предишните ни сблъсъци? Мислиш, че силата ми се ограничава с унищожаването на църквите ти? — Тя замълча за миг. — Все още има време да се оттеглиш — но ти няма да го направиш, нали? Каква лудост те е обзела, какви демони са те подвели да ме нападнеш, когато единственият възможен изход е твоята гибел?
Въздъхна дълбоко, после влезе вътре да си направи чаша чай. Флотата все още не бе сформирана както тя искаше и знаеше, че има малко повече от час да се приготви. Седна на малката масичка в кухнята, добави няколко капки лимон в чая, разбърка го разсеяно и продължи да гледа през прозореца.
Трябваше да се подредят още няколко фактора, да се намерят алтернативите и да се помисли върху действията. Шест от корабите на Миропомазания имаха проблеми с двигателите. Трябваше ли да ги унищожи или да ги остави да живеят, за да разказват за поражението, да пръснат легенди за нейните сили из цялата галактика? Имаше още един кораб, за който тя предвиждаше, че няма да се присъедини към формацията, и който изглеждаше някак по-специален, въпреки че все още не можеше да определи защо.
