Ломакс отиде при него и ритна оръжията му.
— Казах ти да си останеш на Сивия облак, Хлапе.
Младежът се опита да отговори, но не успя.
— Можеше да си фермер, производител на чипове или още стотици други неща. — Ломакс замълча и се втренчи в него. — А сега си просто още един глупак, дошъл на Границата и свършил в безименен гроб.
Хлапето го изгледа само за секунда. После ужас премина по лицето му, опита се да каже още нещо, отново се закашля и умря.
— Добре ли сте, господарю мой? — попита Ломакс.
— Да, благодаря — отвърна Миропомазания.
— Радвам се, че пристигнах навреме.
— Познавахте ли този човек?
— Да, господарю мой — отговори Ломакс. — Наричаше се Силиконовото хлапе. Истинското му име бе Нийл Кайман… — „Малко изопачаване на истината няма да навреди, предполагам.“ — Прибрах го, хранех го, давах му пари. Имаше навик да си имплантира биочипове, които го направиха убиец с феноменални рефлекси. — Той погледна към Миропомазания, — После ме изостави и отиде да работи за Пророчицата.
— Той предложи да запази живота ви — каза Миропомазания.
— Да.
— Като знаехте, че тези чипове го правят силен противник, и като се има предвид, че все още се възстановявате от раните си, защо не приехте предложението му?
Първото нещо, което хрумна на Ломакс, бе да го погледне в очите и да отговори: „Защото вие сте моят водач, господарю мой, и съм верен единствено на вас“. Но се овладя навреме. „Веднага щом престанеш да се смееш на това, сигурно ще решиш да ми отрежеш главата.“
Помълча и каза:
— Беше въпрос на достойнство, господарю мой.
— На достойнство?
Ломакс кимна.
— Ако се съгласях да отида с него, щях да призная, че не мога да го победя, и независимо колко високо се издигнех в организацията на Пророчицата, винаги щях да приемам заповеди от него. — Той направи пауза и се усмихна доволно на Миропомазания. — Но като го убих, доказах моите способности и верността си към вас. Не искам никаква специална награда за действията си, доверявам се на вашата мъдрост и щедрост.
Миропомазания кимна.
— Вие сте простосърдечен човек, господин Ломакс, но честен и храбър. — Той се усмихна. — Ще получите своята награда.
— Благодаря, господарю мой.
Миропомазания въздъхна дълбоко.
— Искаше ми се да разбирам и Пророчицата толкова лесно, колкото и вас.
— Вероятно като я срещнете, ще разберете, че можете — отвърна Ломакс.
— Вероятно. — Миропомазания се обърна към тримата си съветници, които стояха без да помръдват или издават звук: — Повикайте военачалниците.
Тримата мъже буквално избягаха от стаята и няколко минути по-късно се върнаха с шестима униформени войници.
— Господарю мой — започна най-старшият от тях, — нямах никаква представа. Аз…
— Тишина! — заповяда Миропомазания.
Мъжът се изпъна като струна.
— Докато ти и твоите подчинени правехте бог знае какво, този човек — той посочи Ломакс, — стоеше точно до мен и ми помогна да обезвредя известния убиец, познат под името Силиконовото хлапе, същия, който влезе в тази крепост, като че ли въобще не съществува охрана в нея!
„Е, благодаря за признанието, че съм ти помогнал“, помисли си студено Ломакс.
— Този човек — повтори той и отново посочи Ломакс, — единствено той бе готов да ме защити с живота си.
— Не е вярно, господарю мой! Ние всички…
— Млъкни! — грубо го прекъсна Миропомазания. — По всички въпроси за сигурността този човек, Гробокопача, отсега нататък говори вместо мен и трябва да му се подчинявате както на мен. Ясно ли е?
Шестимата мъже се вгледаха мрачно в Ломакс и измърмориха съгласието си.
„Чудесно. Още шестима, които искат да ми забият нож в гърба. Точно от това имах нужда!“
— Искам веднага да извършите разследване и да установите как този убиец е успял да проникне през нашата охрана, как се е проврял в крепостта при наличието на сто въоръжени мъже, които би трябвало да ме пазят точно от такова нещо. — Миропомазания се усмихна ледено. — Когато отчетът е в ръцете ми, а го очаквам най-късно тази вечер, ще раздадем правосъдие спрямо всички, които го заслужават.
Лицата на мъжете издаваха нежелание да се сблъскат с неговата представа за правосъдие.
— Ръката ви отново кърви, господин Ломакс — обърна се Миропомазания към Ломакс. — Погрижете се за нея и после елате при мен в трапезарията. Имаме да обсъждаме много неща.
— Наистина ли, господарю мой?
Миропомазания кимна.
— Тя не успя да го предпази. Може би не е свръхчовек в края на краищата. — Очите му горяха страстно. — Скоро може да се сбъдне желанието ви, господин Ломакс.
— Желанието ми?
— Нали искахте да я убиете?
— Да, господарю мой — отвърна Ломакс, чудейки се в какво точно се забърква.
— Мисля, че веднага след като ръката ви оздравее, ще ви дам тази възможност.
— Благодаря, господарю мой — отвърна Ломакс, поклони се и се оттегли от стаята.
„И как ще се измъкна от това, Леден?“
25.
Ломакс се върна в стаята си и забеляза, че лявата му ръка наистина кърви. Влезе в банята да смени превръзката, после се протегна към кутията с болкоуспокояващи… и спря.
Затвори вратата и претърси всеки сантиметър от банята.
Накрая, доволен, че няма следящи камери по тавана и стените, взе едно хапче и скри кутията в кобура си, точно под лазерния пистолет.
После излезе от банята, отиде до вратата на спалнята и й заповяда да се отвори. Този път пред нея имаше охрана от четирима. Предположи, че е по-скоро за неговата безопасност, отколкото поради недоверие от страна на Миропомазания.
— Трябва да отида до кораба си — заяви той.
— Нещо не е наред ли, господине? — попита един от мъжете.
— Оставил съм останалите си хапчета там. Болкоуспокояващи и хапчета против възпаление.
— Мога да изпратя някой да ги вземе, господине — предложи той.
Ломакс поклати глава.
— Корабът има сложна охранителна система. Човекът ви ще я включи веднага щом се опита да отвори люка… Можете ли да ме закарате дотам? Съмнявам се, че ще мога да намеря космодрума сам.
„Това трябва да успокои съмненията ви.“
— Разбира се, господине — отвърна човекът от охраната. — Нека да предупредя Миропомазания и да му кажа защо ще закъснеете за срещата.
— Разбира се — съгласи се Ломакс.
Човекът от охраната отиде няколко крачки встрани, свърза се с Миропомазания по радиото, прошепна нещо, послуша за миг и се върна при Ломакс.
— Всичко е уредено, господине — каза той. — Пред главния вход ви чака кола. Миропомазания желае
